Ощени

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Костурско. За селото в Кожанско със старо име Илесли вижте Инои.

Ощени
Οινόη
— село —
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Западна Македония
Дем Костур
Надм. височина 683 m
Население (2001) 583 души

Ощени или Ошени (произношение в местния говор Ошчени, на гръцки: Οινόη, Инои, до 1927 Όσιανη, Осяни[1]) е село в Егейска Македония, Република Гърция, в дем Костур, област Западна Македония с 583 жители.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 20 километра западно от демовия център Костур, в подножието на хребета Фалцата.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Селото се споманава в османски дефтер от 1530 под името Ошани с 105 християнски семейства.[2] В края на 19 век Ощени е смесено българо-мюсюлманско село. Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Осени (Osseni) живеят 900 гърци.[3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Ошени (Ochéni) е посочено като село с 210 домакинства с 540 жители българи и 140 мюсюлмани.[4] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Ошени има 120 жители българи християни и 550 души българи мохамедани.[5]

В началото на 20 век християнските жители на Ощени са под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 80 българи патриаршисти гъркомани.[6]

Гръцка статистика от 1905 година представя селото като гръцко-турско - с 80 жители гърци и 750 жители турци.[7] Според Георги Константинов Бистрицки Ошени преди Балканската война има 20 български и 80 помашки къщи,[8] а според Георги Христов и 2 куцовлашки.[9]

По време на Балканската война един човек от Ощени се включва като доброволец в Македоно-одринското опълчение.[10]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. През 20-те години мюсюлманското население на Ощени се изселва в Турция и на негово място са заселени гърци, бежанци от Турция, които в 1928 година са 572[11] или според други данни 153 семейства и 565 души.[12]

В 1926 година селото е прекръстено на Инои.[13] След 1919 година двама души се изселват в България по официален път.[14]

През Втората световна война в Ощени е създадена въоръжена мухаджирска чета за терор над българското население.[15]

По време на Гръцката гражданска война две деца са изведени извън страната от комунистическите власти като деца бежанци. След войната започва масова емиграция отвъд океана.[16]

Преброявания[редактиране | редактиране на кода]

  • 1913 - 695 души
  • 1920 - 824 души
  • 1928 - 602 души
  • 1940 - 990 души
  • 1951 - 1 003 души
  • 1961 - 823 души
  • 1971 - 595 души
  • 1981 - 673 души
  • 1991 - 621 души

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Ощени
  • Гърция Социалистическа федеративна република Югославия Лазар Дамов Ошенски (1897 - 1970), комунистически деец от Гърция и Югославия
  • България Търпе Наумов, македоно-одрински опълченец, 3 рота на 5 одринска дружина[17]
  • Гърция Симеон Христу (Συμεών Χρήστου), гръцки андартски деец[18]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Πελαγίδης, Στάθης. Η Οινόη της Καστοριάς : ιστορική διαδρομή 1923 – 1995, Κοινότητα Οινόης Καστοριάς, Θεσσαλονίκη, 1996.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Όσιανη - Οινόη
  2. Harun Yeni,Demography and settlement in Paşa sancaği sol-kol region according to muhasebe-i vilayet-i rumeli defteri dated 1530 [1530 tarihli Muhasebe-i Vilayet-i Rumeli defteri'ne göre Paşa Sancağı sol-kol bölgesinde demografi ve yerleşim], Ankara, 2006, стр. 110.
  3. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 56.
  4. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 107.
  5. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 267.
  6. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 180-181.
  7. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Oinoi.
  8. Бистрицки, Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр.8.
  9. Марков, Георги Христов. Хрупищко, Хасково, 2002, стр. 198.
  10. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 486 и 868.
  11. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Oinoi.
  12. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  13. Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  14. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Oinoi.
  15. Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  16. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Oinoi.
  17. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 486.
  18. ΕΘΝΟΛΟΓΙΚΗ ΣΥΣΤΑΣΗ ΤΗΣ ΜΑΚΕΔΟΝΙΑΣ ΣΤΙΣ ΑΡΧΕΣ ΤΟΥ 20ού ΑΙΩΝΑ
     Портал „Македония“         Портал „Македония