Ощени
Тази статия е за селото в Костурско. За селото в Кожанско със старо име Илесли вижте Инои.
| Ощени Οινόη | |
|---|---|
| — село — | |
  Ощени  Ощени | |
| Страна |
 Гърция |
| Област | Западна Македония |
| Дем | Костур |
| Надм. височина | 683 m |
| Население (2001) | 583 души |
Ощени или Ошени (произношение в местния говор Ошчени, на гръцки: Οινόη, Инои, до 1927 Όσιανη, Осяни[1]) е село в Егейска Македония, Република Гърция, в дем Костур, област Западна Македония с 583 жители.
Съдържание
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено на 20 километра западно от демовия център Костур, в подножието на хребета Фалцата.
История[редактиране | редактиране на кода]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
Селото се споманава в османски дефтер от 1530 под името Ошани с 105 християнски семейства.[2] В края на XIX век Ощени е смесено българо-мюсюлманско село. Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Осени (Osseni) живеят 900 гърци.[3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Ошени (Ochéni) е посочено като село с 210 домакинства с 540 жители българи и 140 мюсюлмани.[4] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Ошени има 120 жители българи християни и 550 души българи мохамедани.[5]
В началото на XX век християнските жители на Ощени са под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 80 българи патриаршисти гъркомани.[6]
Гръцка статистика от 1905 година представя селото като гръцко-турско - с 80 жители гърци и 750 жители турци.[7] Според Георги Константинов Бистрицки Ошени преди Балканската война има 20 български и 80 помашки къщи,[8] а според Георги Христов и 2 куцовлашки.[9]
По време на Балканската война един човек от Ощени се включва като доброволец в Македоно-одринското опълчение.[10]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. През 20-те години мюсюлманското население на Ощени се изселва в Турция и на негово място са заселени гърци, бежанци от Турция, които в 1928 година са 572[11] или според други данни 153 семейства и 565 души.[12]
В 1926 година селото е прекръстено на Инои - гръцката форма на потийското градче Юне.[13] След 1919 година двама души се изселват в България по официален път.[14]
През Втората световна война в Ощени е създадена въоръжена мухаджирска чета за терор над българското население.[15]
По време на Гръцката гражданска война две деца са изведени извън страната от комунистическите власти като деца бежанци. След войната започва масова емиграция отвъд океана.[16]
Преброявания[редактиране | редактиране на кода]
- 1913 - 695 души
- 1920 - 824 души
- 1928 - 602 души
- 1940 - 990 души
- 1951 - 1 003 души
- 1961 - 823 души
- 1971 - 595 души
- 1981 - 673 души
- 1991 - 621 души
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Ощени
Лазар Дамов Ошенски (1897 - 1970), комунистически деец от Гърция и Югославия
Търпе Наумов, македоно-одрински опълченец, 3 рота на 5 одринска дружина[17]- Симеон Христу (Συμεών Χρήστου), гръцки андартски деец[18]
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Πελαγίδης, Στάθης. Η Οινόη της Καστοριάς : ιστορική διαδρομή 1923 – 1995, Κοινότητα Οινόης Καστοριάς, Θεσσαλονίκη, 1996.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Όσιανη - Οινόη
- ↑ Harun Yeni,Demography and settlement in Paşa sancaği sol-kol region according to muhasebe-i vilayet-i rumeli defteri dated 1530 [1530 tarihli Muhasebe-i Vilayet-i Rumeli defteri'ne göre Paşa Sancağı sol-kol bölgesinde demografi ve yerleşim], Ankara, 2006, стр. 110.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 56.
- ↑ Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 107.
- ↑ Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 267.
- ↑ Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 180-181.
- ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Oinoi.
- ↑ Бистрицки, Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр.8.
- ↑ Марков, Георги Христов. Хрупищко, Хасково, 2002, стр. 198.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 486 и 868.
- ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Oinoi.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
- ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
- ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Oinoi.
- ↑ Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
- ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Oinoi.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 486.
- ↑ ΕΘΝΟΛΟΓΙΚΗ ΣΥΣΤΑΣΗ ΤΗΣ ΜΑΚΕΔΟΝΙΑΣ ΣΤΙΣ ΑΡΧΕΣ ΤΟΥ 20ού ΑΙΩΝΑ
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Портал „
