Лили Иванова: Разлика между версии

Направо към навигацията Направо към търсенето
→‎Биография: Добавяне на съдържание
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
(→‎Биография: Добавяне на съдържание)
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение Редакция чрез приложение за Android
През 1960 г., докато все още работи като медицинска сестра, Лили Иванова пътува два пъти до [[София]], за да опознае какви възможности за реализация би имала. За второто посещение си взема два дни отпуск и посещава бюро „Естрада“ (да не се бърка със сектор „Естрада“ на Концертна дирекция) с желание за изява, но не знае, че тази институция отговаря само за назначенията в ресторантите. Оттам ѝ предлагат да пее в ресторант „Сините камъни“ в Сливен, но тя отказва.<ref>Йоана Пенова, [http://www.168chasa.bg/Article/611384 „ЦК на БКП определяше победителите в Златния Орфей“], в. „168 часа“, 15 септември 2011 г.</ref> Така и не се свързват с нея до следващия ден и поради липса на друго предложение, тя се прибира обратно в Кубрат. Впоследствие трупа пътуващи музиканти чуват за таланта ѝ и предлагат да се присъедини към тях. Те обикалят читалища и театри, за да изнасят безплатни концерти пред работници. Длъжността ѝ е държавна с хонорар по 5 или 8 лв. на концерт. Певицата обаче не е удовлетворена от нивото и напуска както групата, така и работата в болницата.
 
Точно в този период Лили Иванова се запознава и омъжва за първия си съпруг – Георги Павлов - лекар, който е бил разпределен в с. Завет, недалеч от Кубрат. Сватбата е в изключително тесен кръг – присъстват едва четирима души. Тъй като разпределението му изтича, техният съвместен живот започва в къщата на родителите му в Перник, но бракът им не просъществува дълго поради битови трудности и неразбирателства със свекърва ѝ, която не одобрява певческата ѝ кариера. По време на брака си и живота в Перник тя по-често има възможност да пътува до София и да проучи възможностите за по-нататъшно певческо развитие. Поради неуредиците в брака си не след дълго тя решава повече да не се връща в Перник, а по-късно (около 1964 г.) иска и развод.<ref>Иванова (2009), глави „Лудостта на мечтата“, „Любовта е по-силна от всичко“, „Първи съпруг“, стр. 45 – 65.</ref>
 
=== Начало на кариерата в София ===
45

редакции

Навигация