Алкалоземен метал: Разлика между версии
м Робот Добавяне {{без източници}} |
м Бот: Козметични промени |
||
Ред 34: | Ред 34: | ||
* '''[[Радий|Ra]] – '''радий''' – KLMNO 6s<sup>2</sup>6p<sup>6</sup>7s<sup>2</sup>''' |
* '''[[Радий|Ra]] – '''радий''' – KLMNO 6s<sup>2</sup>6p<sup>6</sup>7s<sup>2</sup>''' |
||
Тези [[химичен елемент| |
Тези [[химичен елемент|елементи]] са много електроположителни и образуват йоните Ме<sup>2+</sup>. Погледнато исторически, „земя“ се е наричало неметално вещество, почти неразтворимо във вода и непроменящо се при нагряване. Оксидите на алкалоземните метали, напр. СаО, освен че са „земя“ в горния смисъл на думата, имат и алкална реакция. |
||
Тези метали проявяват 2-ра постоянна [[валентност]]. Техните [[оксид]]и са с основен характер, взаимодействат с киселини ('''CaO + H<sub>2</sub>SO<sub>4</sub> → CaSO<sub>4</sub> + H<sub>2</sub>O'''), киселинни оксиди ('''CaO + CO<sub>2</sub> → CaCO<sub>3</sub>'''), вода ('''CaO + H<sub>2</sub>O → Ca(OH)<sub>2</sub>'''). |
Тези метали проявяват 2-ра постоянна [[валентност]]. Техните [[оксид]]и са с основен характер, взаимодействат с киселини ('''CaO + H<sub>2</sub>SO<sub>4</sub> → CaSO<sub>4</sub> + H<sub>2</sub>O'''), киселинни оксиди ('''CaO + CO<sub>2</sub> → CaCO<sub>3</sub>'''), вода ('''CaO + H<sub>2</sub>O → Ca(OH)<sub>2</sub>'''). |
||
Ред 77: | Ред 77: | ||
'''Ca + 2HCl → CaCl<sub>2</sub> + H<sub>2</sub> ↑''' с увеличаване на поредния номер ('''Z''') активността към киселините се увеличава. |
'''Ca + 2HCl → CaCl<sub>2</sub> + H<sub>2</sub> ↑''' с увеличаване на поредния номер ('''Z''') активността към киселините се увеличава. |
||
{{Периодична система}} |
{{Периодична система}} |
||
⚫ | |||
[[Категория:Алкалоземни метали| ]] |
[[Категория:Алкалоземни метали| ]] |
||
[[Категория:Групи химични елементи]] |
[[Категория:Групи химични елементи]] |
||
⚫ |
Версия от 05:23, 1 декември 2018
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Група→ | ◄ 2 ► |
↓Период | |
2 | 4 Be |
3 | 12 Mg |
4 | 20 Ca |
5 | 38 Sr |
6 | 56 Ba |
7 | 88 Ra |
Втора група от периодичната система, наречена още „Алкалоземна група“, включва елементите:
- Be – берилий – K 2s2
- Mg – магнезий – KL 3s2
- Ca – калций – KLM 4s2
- Sr – стронций – KLM 4s24p65s2
- Ba – барий – KLMN 5s25p66s2
- Ra – радий – KLMNO 6s26p67s2
Тези елементи са много електроположителни и образуват йоните Ме2+. Погледнато исторически, „земя“ се е наричало неметално вещество, почти неразтворимо във вода и непроменящо се при нагряване. Оксидите на алкалоземните метали, напр. СаО, освен че са „земя“ в горния смисъл на думата, имат и алкална реакция.
Тези метали проявяват 2-ра постоянна валентност. Техните оксиди са с основен характер, взаимодействат с киселини (CaO + H2SO4 → CaSO4 + H2O), киселинни оксиди (CaO + CO2 → CaCO3), вода (CaO + H2O → Ca(OH)2).
Химичните елементи Mg, Ca, Sr, Ba имат по 2 електрона в s – подслоя на последния слой и сходно запълнен предпоследен слой с 8 електрона. Те са електронни аналози и затова свойствата им и тези на образуваните от тях вещества са сходни. Be не е пълен електронен аналог на останалите и има двойствен характер. Той се различава по някои свойства от останалите. Радият не се разглежда, защото той е радиоактивен. Магнезият също не е типичен представител на алкалоземната група. Той притежава и лек двойствен характер.
Закономерности
- Алкалоземните елементи проявяват постоянна втора валентност.
- С увеличаване на поредния номер (Z) във втора главна група, атомния радиус на елементите нараства, а йонизационната енергия намалява. Това е причина металният им характер да се засилва, като най-силно изразен метален характер от тази група има барият.
- Алкалоземните елементи образуват водородни съединения (EH2), основни оксиди (EO) и основни дихидроксиди (E(OH)2).
Физични свойства на елементите от втора А група
Простите вещества на алкалоземните елементи са метали със сребристобял цвят и метален блясък. Провеждат топлина и електричен ток.
Най-трудно топим е берилият, а най-лесно – магнезият.
Плътността им расте с увеличаване на поредния им номер (Z), като магнезият и калцият са по-леки от берилия. С изключение на берилия, всички други елементи са пластични.
Химични свойства на елементите от втора А група
Всички елементи от втора А група, подобно на калция, взаимодействат с водорода, с кислорода, с останалите неметали, с водата и с киселините.
- взаимодействие с водород
Ca + H2 → CaH2 – с увеличаване на поредния номер (Z) активността към водорода намалява.
- взаимодействие с кислород
2Ca + O2 → 2CaO – с увеличаване на поредния номер (Z) активността към кислорода се увеличава.
- взаимодействие с неметал
Ca + Cl2 → CaCl2 – берилият реагира с неметалите при висока температура, а останалите елементи се самозапалват.
- взаимодействие с вода
Ca + 2HOH → Ca(OH)2 + H2 ↑ – само берилият не взаимодейства с вода.
- взаимодействие с разредени киселини
Ca + 2HCl → CaCl2 + H2 ↑ с увеличаване на поредния номер (Z) активността към киселините се увеличава.
Периодична система на елементите
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
H | He | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Li | Be | B | C | N | O | F | Ne | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
Na | Mg | Al | Si | P | S | Cl | Ar | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
K | Ca | Sc | Ti | V | Cr | Mn | Fe | Co | Ni | Cu | Zn | Ga | Ge | As | Se | Br | Kr | ||||||||||||||||||||||||
Rb | Sr | Y | Zr | Nb | Mo | Tc | Ru | Rh | Pd | Ag | Cd | In | Sn | Sb | Te | I | Xe | ||||||||||||||||||||||||
Cs | Ba | La | Ce | Pr | Nd | Pm | Sm | Eu | Gd | Tb | Dy | Ho | Er | Tm | Yb | Lu | Hf | Ta | W | Re | Os | Ir | Pt | Au | Hg | Tl | Pb | Bi | Po | At | Rn | ||||||||||
Fr | Ra | Ac | Th | Pa | U | Np | Pu | Am | Cm | Bk | Cf | Es | Fm | Md | No | Lr | Rf | Db | Sg | Bh | Hs | Mt | Ds | Rg | Cn | Nh | Fl | Mc | Lv | Ts | Og | ||||||||||
|