Бенгалска котка

	Бенгалска котка
	Природозащитен статут
	; Незастрашен
	Класификация
царство:	Животни (Animalia)
(без ранг):	Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:	Хордови (Chordata)
(без ранг):	Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):	Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):	Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):	Амниоти (Amniota)
(без ранг):	Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):	Терапсиди (†Therapsida)
(без ранг):	Зверозъби влечуги (†Theriodontia)
клас:	Бозайници (Mammalia)
(без ранг):	Еутерии (Eutheria)
клон:	Pan-Carnivora
клон:	Carnivoramorpha
клон:	Carnivoraformes
разред:	Хищници (Carnivora)
семейство:	Коткови (Felidae)
род:	Далекоизточни котки (Prionailurus)
вид:	Бенгалска котка (P. bengalensis)
	Научно наименование
	Prionailurus bengalensis (Kerr, 1792)
	Разпространение
	Бенгалска котка в Общомедия
	[ редактиране ]

Вижте пояснителната страница за други значения на Бенгалска котка.

Бенгалската котка (Prionailurus bengalensis), наричана още далекоизточна (леопардова) котка, е дребен хищник от семейство Коткови (Felidae).

Физическа характеристика

Далекоизточните котки са с големината на едра домашна котка, като в Индонезия средната дължина на тези котки е около 45 см без опашката (20 см), а Амурските котки са значително по-едри (60/40 см). Теглото им съответно е от 4 до 7 кг. Оцветяването на козината също варира при отделните подвидове: от жълтеникаво до червеникаво или сиво, като долната част на главата, гърдите и корема са белезникави. Изпъстрени са с разнообразни по форма и подредба черни петна и ивици, като най-характерни са черните и бели шарки по лицето. Ушите са черни с бели петна.

Разпространение

Далекоизточните котки се срещат из цяла Югоизточна Азия (от Сибир на север и Кашмир на запад, до Тайван, Филипините, Борнео и Ява). Обитават гористи местности и храсталаци в близост до вода, без да се притесняват особено от човешко присъствие.

Подвидове

Prionailurus bengalensis alleni
Prionailurus bengalensis bengalensis – Бенгалска котка (Индия, Бангладеш, Индокитай)
Prionailurus bengalensis borneoensis, о-в Борнео
Prionailurus bengalensis chinensis, Китай, Тайван, Филипините
Prionailurus bengalensis euptilurus – Амурска котка, Далекоизточна горска котка.
Prionailurus bengalensis iriomotensis – Ириомотенска котка
Prionailurus bengalensis heaneyi
Prionailurus bengalensis horsfieldi, Хималаите
Prionailurus bengalensis javanensis, о-вите Ява и Бали
Prionailurus bengalensis rabori
Prionailurus bengalensis sumatranus, о-в Суматра
Prionailurus bengalensis trevelyani, Северен Кашмир

Начин на живот и хранене

Бенгалската котка е активна предимно нощем, отличен катерач е и дори плува, макар и рядко. Плячката и е най-разнообразна, в зависимост от местообитанието (зайци, гризачи, други дребни бозайници, птици, дори прилепи).

Размножаване

Размножителният период е през март. Бременността продължава 65 – 70 дни, след което женската ражда 4 – 5 котета.

Допълнителни сведения

Тези котки се поддават на опитомяване и някои специалисти са на мнение, че са взели участие във формирането на сиамската и някои други ориенталски породи домашни котки.

Бележки

↑ Prionailurus bengalensis (Kerr, 1792). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 4 януари 2023 г. (на английски)

Външни препратки

Бенгалската котка в ITIS Архив на оригинала от 2004-11-19 в Wayback Machine.

[1] Prionailurus bengalensis (Kerr, 1792). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 4 януари 2023 г. (на английски)

[1]