Горна Душегубица
Горна Душегубица Горна Душегубица | |
— село — | |
Църквата „Света Богородица“ | |
Страна | Северна Македония |
---|---|
Регион | Югозападен |
Община | Кичево |
Географска област | Горна Копачка |
Надм. височина | 1100 m |
Население | 4 души (2002) |
Пощенски код | 6261 |
Горна Душегубица в Общомедия |
Горна Душегубица (на македонска литературна норма: Горна Душегубица; на албански: Dushegubica e Epërme) е село в община Кичево, в западната част на Северна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в областта Горна Копачка в южното подножие на планината Бистра.
История
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Горна Душегубица е чисто българско село в Кичевска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Душегубица (Горна и Долна) и Кленоец живеят 580 българи-християни.[1]
През есента на 1900 година албанският разбойник Рамдук със 110 души чета напада Горна или Долна Душегубица е в отговор на убийството на Абдураман бей от Дебър от четата на Дуко Тасев. Изгорени са 40 къщи и са убити един старец, една жена и момче на 11 години.[2]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Душигупци е чисто българско село в Кичевската каза на Битолския санджак с 25 къщи.[3]
Селото пострадва през Илинденско-Преображенското въстание.[4]
Цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Душегубица има 240 българи екзархисти.[5]
При избухването на Балканската война в 1912 година 2 души от Душегубица (Горна или Долна) са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Душогубица (Горна и Долна) като българско село.[7]
В 1930 – 1936 година селяните в Душегубица изграждат църквата „Света Богородица“. Иконостасът е дело на резбарите Васил и Петко от село Гари.[8]
Според преброяването от 2002 година селото има 4 жители македонци.[9]
От 1996 до 2013 година селото е част от община Другово.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 256.
- ↑ Спомени на Георги Попхристов
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 34. (на македонска литературна норма)
- ↑ Темчевъ, Н. Жертвитѣ при потушаване на Илинденското въстание // Илюстрация Илиндень 7 (147). Илинденска организация, Априлъ 1943. с. 16.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 154 – 155. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 845.
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
- ↑ Кичевско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 2013-02-12. Посетен на 15 март 2014 г.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 22 септември 2007
|