Направо към съдържанието

Долна Душегубица

Долна Душегубица
Долна Душегубица
— село —
Традиционна къща в Долна Душегубица
Традиционна къща в Долна Душегубица
41.4906° с. ш. 20.8139° и. д.
Долна Душегубица
Страна Северна Македония
РегионЮгозападен
ОбщинаКичево
Географска областГорна Копачка
Надм. височина1117 m
Население11 души (2002)
Пощенски код6261
Долна Душегубица в Общомедия

Долна Душегубица (на македонска литературна норма: Долна Душегубица; на албански: Dushegubica e Poshtme) е село в община Кичево, в западната част на Северна Македония.

Селото е разположено в областта Горна Копачка в южното подножие на планината Бистра.

В XIX век Долна Душегубица е чисто българско село в Кичевска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Душегубица (Горна и Долна) и Кленоец живеят 580 българи-християни.[1]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Душигупци е чисто българско село в Кичевската каза на Битолския санджак с 25 къщи.[2]

Селото пострадва през Илинденско-Преображенското въстание.[3]

Цялото село e под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Душегубица има 240 българи екзархисти.[4]

При избухването на Балканската война в 1912 година 2 души от Душегубица (Горна или Долна) са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Душогубица (Горна и Долна) като българско село.[6]

В 1930 – 1936 година селяните в Душегубица изграждат църквата „Света Богородица“. Иконостасът е дело на резбарите Васил и Петко от село Гари.[7]

Според преброяването от 2002 година селото има 11 жители македонци.[8]

От 1996 до 2013 година селото е част от община Другово.

  1. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 256.
  2. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 34. (на македонска литературна норма)
  3. Темчевъ, Н. Жертвитѣ при потушаване на Илинденското въстание // Илюстрация Илиндень 7 (147). Илинденска организация, Априлъ 1943. с. 16.
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 154-155. (на френски)
  5. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 845.
  6. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
  7. Кичевско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 2013-02-12. Посетен на 15 март 2014 г.
  8. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 22 септември 2007