Околия
Околията е бивша административна единица в България установена в Търновската конституция (чл. 3) приета на 16 април 1879 г.
Източна Румелия
[редактиране | редактиране на кода]На 14 април 1879 г. специалната европейска комисия, която според чл. 18 на Берлинския договор трябва да изработи Органически устав на Източна Румелия, приключва своята работа и нейните членове подписват документа. След утвърждаването му от султана той влиза в сила като основен правилник за устройството на областта. В административно отношение Източна Румелия се дели на 6 департамента (окръга) и 28 кантона (околии).
Първи проект
[редактиране | редактиране на кода]Със Закона за административното деление на областта от 29 ноември 1879 г. 6-те департамента в Източна Румелия се подразделят на 28 околии, както следва.
- Татарпазарджишки департамент с център гр. Татар Пазарджик (дн. Пазарджик) – обхваща 5 околии:
- Пловдивски департамент – обхваща 6 околии:
- Пловдивска,
- Овчехълмска – със седалище с. Голямо Конаре (дн. гр. Съединение),
- Стрямска – със седалище гр. Карлово,
- Сърненогорска – със седалище с. (дн. гр. Брезово),
- Конушка – със седалище гр. Станимака (дн. гр. Асеновград) и
- Рупчоска – със седалище с. (дн. гр. Чепеларе)
- Хасковски департамент – обхваща 4 околии:
- Хаджиелеска – със седалище гр. Хаджи Елес (дн. гр. Първомай),
- Кърджалийска,
- Хасковска и
- Харманлийска
- Старозагорски департамент – обхваща 4 околии:
- Сливенски департамент – обхваща 5 околии:
- Каваклийска – със седалище гр. Каваклии (дн. гр. Тополовград),
- Сливенска,
- Котелска,
- Ямболска и
- Къзълагашка – със седалище с. Къзъл агач (дн. гр. Елхово)
- Бургаски департамент – обхваща 4 околии:
- Бургаска,
- Карнобатска,
- Айтоска и
- Ахиолска – със седалище гр. Ахило (дн. гр. Поморие)
Този закон не е утвърден от Високата порта.
Втори проект
[редактиране | редактиране на кода]На 6 ноември 1880 г. Областното събрание приема друг закон, който се различава от първия по това, че се закрива Копривщенската околия и се открива Сейменска околия - със седалище с. Сеймен (дн. гр. Симеоновград), в Старозагорския департамент. Същевременно се разместват и някои населени места от една околия в друга. Новият закон също не получава султанска санкция, но въпреки всичко Областното събрание го прилага.
Княжество България
[редактиране | редактиране на кода]На 16 април 1879 г. в старата българска столица Търново, всичките 229 депутати в Учредителното народно събрание подписват първата конституция на Княжество България, която определя административното устройство на страната: „Територията административно се дели на окръжия, околии и общини“.
С решение на кабинета на министър-председателя Драган Цанков, утвърдено с Указ № 317 на княз Александър I Батенберг от 26 юни 1880 г., съществуващите в Княжество България 21 окръжия се разделят на 58 околии, както следва.
- Софийско окръжие – обхваща 5 околии със седалища:
- гр. София,
- гр. Златица,
- гр. Самоков,
- с. Искрец (дн. в община Своге) и
- с. Новоселци (дн. гр. Елин Пелин)
- Трънско окръжие – обхваща 3 околии със седалища:
- Кюстендилско окръжие – обхваща 4 околии със седалища:
- Варненско окръжие – обхваща 3 околии със седалища:
- Шуменско окръжие – обхваща 3 околии със седалища:
- гр. Шумен,
- градец Нови пазар (дн. гр. Нови пазар) и
- градец Преслав (дн. гр. Велики Преслав)
- Ескиджумайско окръжие – обхваща 2 околии със седалища:
- Разградско окръжие – обхваща 3 околии със седалища:
- гр. Разград,
- с. Голяма Кокарджа (дн. с. Голям Поровец - в община Исперих) и
- с. Попово (дн. гр. Попово)
- Силистренско окръжие – обхваща 3 околии със седалища:
- гр. Силистра,
- с. Хас кьой (дн. с. Добротица - в община Ситово) и
- с. Базаурт (сборно село, което съществува до 1940 г., чиито съставни селища са с. Малък Базаурт – дн. с. Житница в Добричка селска община, с. Среден Базаурт - дн. с. Тянево в Добричка селска община, с. Голям Базаурт – преименувано на с. Горско през 1942 г. и заличено през 1969 г. поради изселване на населението му)
- Русенско окръжие – обхваща 4 околии със седалища:
- Търновско окръжие – обхваща 6 околии със седалища:
- гр. Търново (дн. гр. Велико Търново),
- гр. Елена,
- с. Кесарево (дн. в община Стражица),
- с. Куцина (дн. в община Полски Тръмбеш),
- градец Сухиндол (дн. гр. Сухиндол) и
- гр. Трявна
- Свищовско окръжие – обхваща 1 околия със седалище гр. Свищов
- Ловешко окръжие – обхваща 3 околии със седалища:
- гр. Ловеч,
- гр. Троян и
- градец Дерманци (дн. с. Дерманци в община Луковит)
- Вратчанско окръжие във Вратца (дн. гр. Враца) – обхваща 2 околии със седалища:
- гр. Вратца (дн. гр. Враца) и
- с. Камено поле (дн. в община Роман)
- Ореховско окръжие – обхваща 2 околии със седалища:
- гр. Орехово (дн. гр. Оряхово) и
- градец Бела Слатина (дн. гр. Бяла Слатина)
- Берковско окръжие – обхваща 2 околии със седалища:
- Ломско окръжие – обхваща една околия със седалище гр. Лом
- Видинско окръжие – обхваща 3 околии със седалища:
- гр. Видин,
- гр. Кула и
- гр. Белоградчик
На следващата година броят на окръжията в княжеството намалява до 14, а през 1884 г. се възстановява статутът на стари 3 окръжия.
След Съединението
[редактиране | редактиране на кода]От 1885 г. до 1947 г. околията е второстепенна административно-териториална единица след първостепенната единица (окръжие, окръг, област). През 1947 г. в Народна република България се закриват областите и като първостепенна административно-териториална единица остават 102 околии, от които 7 са градски: София, Пловдив, Стара Загора, Бургас, Варна, Русе и Плевен.
През 1959 г. НРБ се разделя на 30 окръга, като се премахват околиите – градски и селски (общо 117 на брой). През 1964 г. с Указ 244 на Президиума на Народното събрание (обнародван и влязъл в сила едновременно със Закона за изменение на Закона за народните съвети, обн., ДВ, бр. 47 от 16.06.1964 г.) окръзите Пловдив-град и Варна-град са премахнати и до 1987 г. броят на окръзите се установява на 28.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Източници
[редактиране | редактиране на кода]Административно-териториално деление на България, автор Димитър Попов