Роман IV Диоген

Роман IV Диоген
	Роман IV Диоген
византийски император
	Златен хистаменон с изображения на имп. Михаил VII Дука между братята си Андроник и Константин на аверса (ляво).; имп. Роман IV Диоген и Евдокия Макремволитиса короновани от Христос на реверса (дясно).
Роден	1030 г. Кападокия
Починал	4 август 1072 г. (42 г.) Турция
Управление
Период	1068 – 1071
Предшественик	Константин X Дука
Семейство
Род	Дука
Баща	Константин Диоген
Съпруга	Евдокия Макремволитиса; Анна Алусиан
Деца	Константин Диоген; Лъв Диоген; Никифор Диоген
	Роман IV Диоген в Общомедия

Роман IV Диоген (на гръцки: Ρωμανός Δ΄ Διογένης) е византийски император от 1068 до 1071 г.

Произход и ранни години

Син е на стратега Константин Диоген и произхожда от видно семейство от Кападокия.

Роман Диоген успява да направи добра военна кариера и при император Константин X Дука е управител на Средец. Първият му брак е с Анна, внучка на последния български цар Иван Владислав. Като част от военно-аристократичните среди в империята, Роман се отнася с пренебрежение към бюрократичната върхушка в императорския двор, начело на която стоят кесарят Йоан Дука и Михаил Псел.

След смъртта на Константин X Дука Роман Диоген е уличен в заговор за завземане на властта, арестуван е и е доведен в Константинопол, където трябвало да бъде екзекутиран. Там обаче Роман успява да се срещне с императрицата-регент Евдокия Макремволитиса, която е впечатлена от внушителната и царствена осанка на арестанта. По заповед на императрицата Роман е реабилитиран и освободен, а скоро след това получава званията магистър и стратилат.

Византийски император

Неспособна сама да обезпечи властта на тримата си малолетни синове – Михаил VII Дука, Андроник Дука и Константин Дука, императрица Евдокия Макремволитиса осъзнава, че разклатената от външни и вътрешни неуредици империя се нуждае от управлението на силна мъжка ръка. Така императрицата решава да се омъжи повторно, и то за Роман Диоген, в когото видяла мъж, способен да заздрави разклатената власт в империята. Тъй като обезпокоените за собственото си влияние бюрократи строго съблюдавали дали императрицата спазва даденото пред умиращия Константин X обещание да не се омъжва повторно, Евдокия се венчала тайно за Роман Диоген на 1 януари 1068 г., което изправило противниците им пред свършен факт. Съгласно сключения договор Роман Диоген е обявен за старши съимператор, а синовете на Евдокия продължили да носят императорския титул като младши съвладетели.

След коронацията си Роман IV се заема да отблъсне външните врагове на империята по-далеч от нейните граници. Роман обаче заварва една оредяла и недисциплинирана войска, отслабена от предходното управление. При всичките си старания да укрепи войската, Роман успява единствено да попълни редовете ѝ с разнолика маса чужди наемници, които били недисциплинирани и неспособни да действат заедно. Усилията на новия император дават известен резултат и в периода 1068 – 1069 г. войските му успяват да задържат селджукските турци отвъд река Ефрат, въпреки че периодичните им набези над източните теми на империята така и не спрели.

Положението на Роман IV в Константинопол обаче не е толкова сигурно. Бракът му с Евдокия не се оказва идеален. Роман IV е войнствен и упорит и все повече ограничава властта на императрицата и Михаил VII. Придворната партия ненавижда императора и постоянно интригантства срещу него. Сплетните на семейство Дука успяват да пробият и в армията. Враговете му успяват да разпространят слуха, че императорът се готви да отстрани от власт Евдокия и Михаил VII.

Битката при Манцикерт

Основна статия: Битка при Манцикерт

Роман IV започва подготвения голям поход срещу турците. Междувременно обаче в лагера на императора пристигат тревожни вести от Южна Италия, където норманите успяват да завземат Отранто и да обсадят византийската крепост Бари. Така императорът е принуден да се завърне в столицата. В негово отсъствие през 1070 г. селджуците разбиват византийските войски, командвани от Мануил Комнин, и завземат пограничната крепост Манцикерт.

През пролетта на 1071 г. начело на 100-хилядна армия включваща и наемни войски от печенеги, франки (западни рицари), българи, руси и др.,^[1] Роман IV отново потегля към Манцикерт и след дълъг поход на изток успява да си върне града на 23 август 1071 г. В този момент от султана на турците Алп Арслан идва предложение за примирие, което императорът отхвърля. На 26 август императорът нарежда на войските си да атакуват селджукските позиции. В провелата се битка обаче византийските войски претърпяват страшно поражение. По думите на съвременниците причината за поражението е в собствения лагер на императора – когато той е напът да спечели битката и дори преследва отстъпващите турци, враговете му разпространяват слуха за мнимото му поражение, в резултат на което част от войските му не влизат в боя, други откровено дезертират и т.н., а императорът е ранен и пленен от селджуките^[2].

Попаднал в плен, Роман е принуден да търпи церемониални унижения от султана, като например да му служи за столче, от което да се качва на коня си. Все пак Роман се споразумява с Алп Арслан, който го пуска на свобода, при условие че императорът се признава за негов васал и му изплаща голям паричен данък.

Детрониране и смърт

Междувременно новината за разгрома на Роман IV при Манцикерт става причина в Константинопол властта отново да премине в ръцете на Евдокия Макремволитиса. Когато става ясно, че императорът е жив и пътува към столицата, кесарят Йоан Дука и менторът на Михаил VII – Михаил Псел, извършват преврат срещу Евдокия и я заточват в манастир, след което принуждават Михаил VII да обяви Роман Диоген за детрониран. Преди Роман да успее да събере верните си войски, срещу него са изпратени армии начело с Константин и Андроник Дука, синовете на кесаря Йоан.

През 1072 г. Роман IV е обсаден от войските на Андроник в крепостта Адана в Киликия. Започват преговори, в които се стига до споразумение Роман да получи гаранции за неприкосновеността си, ако се откаже от престола и се оттегли в манастир. Приел предложението, Роман Диоген се предава, но е арестуван и отведен в Константинопол, където на 29 юни 1072 е ослепен, и заточен в един манастир в Киналиада на Мраморно море. Ослепяването на бившия император е извършено по изключително брутален начин, поради което той умира малко по-късно от инфекция.

Фамилия

Роман IV Диоген е бил женен два пъти. От първата си съпруга Анна Алусиан – дъщеря на българския принц Алусиан, Роман има поне един син:

Константин Диоген, починал преди 1068 г.

От Евдокия Макремволитиса Роман IV има две деца:

Бележки

↑ Пламен Павлов, Иван Тютюнджиев, „Османските завоевания и „Държавата на духа““, изд. Абагар, 2017 г., стр. 19
↑ Пламен Павлов, Иван Тютюнджиев, „Османските завоевания и „Държавата на духа““, изд. Абагар, 2017 г., стр. 20

Външни препратки

Общомедия

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Роман IV Диоген.

Romanus IV Diogenis 1068 – 1071

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Роман IV Диоген“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

Михаил VII Дука

→

Византийски император (1068 – 1071)

→

Михаил VII Дука

[1] Пламен Павлов, Иван Тютюнджиев, „Османските завоевания и „Държавата на духа““, изд. Абагар, 2017 г., стр. 19

[2] Пламен Павлов, Иван Тютюнджиев, „Османските завоевания и „Държавата на духа““, изд. Абагар, 2017 г., стр. 20

[1]

[2]