Флуор

Флуорът (на латински:Fluere), F, е химичен елемент от 7А група, 2 период. Има пореден номер Z = 9 и атомна маса 18,998 403 2, температура на топене - 219,62 °C и температура на кипене - 188,12 °C

История

Флуорът, под формата на калциев флуорид (CaF₂), е открит през 1529 г. от Георгиус Агрикола. Калциевият флуорид е вещество, използвано за подпомагане на топенето на металите и минералите.Флуорът е елемент от халогенната група,с металите образува соли-халогениди.

Този елемент не е можел да бъде изолиран много години поради неговата изключителна реактивност. С много трудности е отделян от някои негови компоненти, но веднага след това е атакувал оставащите материали на съединението. Чак през 1886 г., след 74 години на постоянни опити, Анри Муасан успява да изолира химичния елемент флуор. Това му носи през 1906 г. Нобелова награда за химия.

Първото комерсиално използване на флуора е проектът „Манхатън“ за създаването на атомна бомба през Втората световна война. За да бъдат разделени двата изотопа на урана — U-235 и U-238 — е използван уранов хексафлуорид (UF₆).

Флуороапатитът Ca₅(PO₄)₃F образува кристали, които се включват в емайла на зъбите и му придават по-висока киселинна устойчивост. Флуоридите - натриев, амониев, калаен - се използват в пасти, разтвори или гелове за зъби с цел предпазване от кариес.

Характеристика

Флуорът е силно токсичен бледожълт газ с остра задушлива миризма. Специфично за него е изключителната му химическа активност. Тя се дължи на много голямото му електронно сродство и слабата единична химична връзка в молекулите му.

Химични свойства

Флуорът реагира с почти всички елементи, дори с тежките благородни газове.

С кислорода образува няколко съединения, от които само едно е стабилно — кислороден дифлуорид (OF₂).

С водорода образува флуороводород (HF):

H₂ + F₂ → 2HF

С другите неметали образува множество най-различни съединения, като например SF₆, PF₅, ClF₃ и XeF₂ и други.

Приложение

След изолирането на флуора и възможността за лесен синтез на негови съединения, флуоридите са считани за едни от най-опасните замърсители на околната среда.
Учените и лекарите са установили, че флуоридите изключително лесно се предозират и довеждат до следните негативни ефекти:
• Скелетна флуороза. Това е болестно състояние, в резултат на натрупване на флуор в костите, правещи ги много слаби и чупливи. С годините флуоридите се натрупват в костите.
• Бъбреците могат да елиминират само 50% от ежедневния прием на флуориди. Останалата част се натрупва в костите. САЩ (където водата се флуорира) е страната с най-висока честота на фрактури.
• Флуоридите причиняват артрит.
• Флуоридите са канцерогенни - чрез увреждане на генетичния материал на клетката, в която влизат. Повече от 10 000 души умират всяка година от рак, дължащ се на флуориди.
• Проучванията на учени от различни страни показват, че прилагането на флуориди води до намаляване на интелигентността и подтискане волята на човека. При бебета и деца нарушенията са в развитието на мозъка, увреждане на моторната функция, способността за обучение, спадане коефициентът на интелигентност.
• Високите концентрации флуорид нарушават нормалното протичане на ензимните процеси в тялото, което допринася за нарушения в метаболизма. Това води до риск от редица заболявания (алергии, рак, Алцхаймер).
• През 1993 г. NRC (Националнят съвет за научни изследвания, САЩ) признава, че до 80% от децата в райони с флуорирана вода имат зъбна флуороза - бели, жълти или кафяви петна по зъбите.

Файл:Teeth2.jpg

флуороза на зъбите

Файл:Teeth8.jpg

флуороза на зъбите

При дневен прием над 2,5 mg се развива флуороза на зъбите, и има вероятност за остеосклероза.

Препоръчителните дневни количества от химичния елемент за деца до 3 години са до 0,8 mg и до 1 mg за деца от 3 до 6 години. Позволената доза за деца до 10 години е 1,3 mg. За възрастните ежедневната флуорна доза да не надвишава 2 mg.

Храната и водата са достатъчно богати на естествени флуориди необходими за растежа на зъбите и тяхното изграждане.
От къде може да се набави естествен флуор?
В подпочвената или изворна вода съдържанието на флуорид е достатъчно за защитата на зъбите (до 1 mg/l), като той се среща главно във формата на калциев флуорид.

Морската храна и особено водораслите имат високо съдържание на безвреден флуорид. Основни източници на флуор са водата (около 1/3 от дневния внос) и растителните храни, особено чаят, соята, пшеницата, оризът, спанакът, лукът, зеленолистни зеленчуци.

Ползата от външният прием на флуор, дори и в дози считани за безопасни е спорна. Голяма част от научните изследвания показват, че добавянето на флуорид не предпазва зъбите на децата и възрастните. Кариесът не е флуорнедоимъчно заболяване, а се развива в резултат на хранене с рафинирана въглехидратна храна. Допълнителен фактор е недостатъчната хигиена на устната кухина. Приема на флуориди при ниско количеството на калций в храната, доказано води до повече кариеси, а не до тяхното намаляване.

Използването на флуорида в добавка към вода и паста за зъби и мляко може да превиши безопасното ниво на флуоридния прием.

Потребностите от флуор са строго индивидуални и зависят от много фактори - приемана храна, вода, медикаменти. Прилагането на различни видове допълнителен прием на флуор, може да лесно да доведе до предозиране и флуороза, вместо предпазване на зъбите от кариес.

Вижте още

• Периодична система на елементите

Външни препратки

• [1] Отровителство - флуорът