Папрадище (община Кичево)
Тази статия е за кичевското село. За велешкото вижте Папрадище (община Чашка).
| Папрадище Папрадиште | |
| — село — | |
  Папрадище | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югозападен |
| Община | Кичево |
| Географска област | Горно Кичево |
| Надм. височина | 1359 m |
| Население | 75 души (2002) |
| Пощенски код | 6254 |
Папрадище или Папрадища (на македонска литературна норма: Папрадиште; на албански: Papradishti) е село в Северна Македония, община Кичево.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в областта Горно Кичево в западните поли на Добра вода.
История[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Папрадище е село в Кичевска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Папрадища (Papradischta) е посочено като село със 100 домакинства с 290 жители мюсюлмани.[1]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Папрадища живеят 220 арнаути мохамедани.[2]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Папрадища е чисто албанско село в Кичевската каза на Битолския санджак с 40 къщи.[3]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Папрадище като албанско село.[4]
Според преброяването от 2002 година селото има 75 жители – 74 албанци и 1 друг.[5]
От 1996 до 2013 година селото е част от Община Осломей.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 96 – 97.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 256.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 37. (на македонска литературна норма)
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. - София, 1929.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 26 септември 2007
| |||||||||||
