Дейвид Уайнленд: Разлика между версии
м формат дати от англ. на български; козметични промени |
{{lang-en}} => {{lang|en}} |
||
| Ред 21: | Ред 21: | ||
| повлиял = }} |
| повлиял = }} |
||
}} |
}} |
||
{{Нобелов медал}} '''Дейвид Уайнленд''' ({{lang |
{{Нобелов медал}} '''Дейвид Уайнленд''' ({{lang|en|David Wineland}}) е [[американски]] [[физик]], носител на [[Нобелова награда за физика]] за [[2012]] г. |
||
== Биография == |
== Биография == |
||
Версия от 03:39, 27 февруари 2019
| Дейвид Уайнленд David Wineland | |
| американски физик | |
 Дейвид Уайнленд през 2012 г. | |
| Роден |
24 февруари 1944 г.
|
|---|---|
| Националност |  САЩ |
| Учил в | Харвардски университет[1] Калифорнийски университет – Бъркли[1] |
| Научна дейност | |
| Област | атомна физика квантова оптика |
| Учил при | Норман Рамзи |
| Работил в | Национален институт за стандарти и технология |
| Награди | Нобелова награда за физика (2012) |
| Дейвид Уайнленд в Общомедия | |
Дейвид Уайнленд (на английски: David Wineland) е американски физик, носител на Нобелова награда за физика за 2012 г.
Биография
Роден е на 24 февруари 1944 година в Милуоки, Уисконсин, САЩ. През 1965 г. завършва с бакалавърска степен Калифорнийския университет, Бъркли. През 1970 г. получава докторска степен по физика от Харвардския университет[2] с дисертация на тема „Atomic Deuterium Maser“ и с научен ръководител Норман Рамзи.[3] От 1970 до 1975 извършва следдокторска специализация във Вашингтонския университет в Сиатъл, с научен ръководител Ханс Георг Демелт.[4] От 1975 г. работи в Националното бюро за стандарти, по-късно преименувано в Национален институт за стандарти и технология.[2]
Член е на Американското физическо общество (от 1988 г.)[4] и на Националната академия на науките на САЩ (от 1992 г.)[2].
За научните си приноси е награден с наградите „Уилям Ф. Мегърс“ (1990), „Артър Шалоу“ (2001)[4], „Хърбърт Уолтър“ (2009)[5] и други.
През 2012 г. заедно със Серж Арош получава Нобелова награда по физика „за новаторски експериментални методи, които дават възможност за измерване и манипулиране на индивидуални квантови системи“. Двамата учени споделят наградата, защото разработват тези методи независимо един от друг. Преди тяхното откритие е смятано, че не съществуват методи, които могат да измерват и манипулират отделни частици, докато запазват квантовия характер на частиците. Като резултат от откритието им става възможно да се направят първи стъпки в конструирането на квантови компютри.[6]
Източници
- ↑ а б physics.uoregon.edu
- ↑ а б в David Wineland // ACAP. Посетен на 27 февруари 2015.
- ↑ Atomic Deuterium Maser // Посетен на 27 февруари 2015.
- ↑ а б в 2001 Arthur L. Schawlow Prize in Laser Science Recipient // Посетен на 27 февруари 2015.
- ↑ Herbert Walther Award // Посетен на 27 февруари 2015.
- ↑ The Nobel Prize in Physics 2012 // Посетен на 27 февруари 2015.
Външни препратки
| |||||||||||||||||||||||
