Направо към съдържанието

Обикновен розмарин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Rosmarinus officinalis)
Тази статия е за вида растения. За рода вижте Розмарин.

Обикновен розмарин
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophyta)
(без ранг):Покритосеменни (Angiospermae)
(без ранг):Еудикоти (eudicots)
(без ранг):Астериди (asterids)
разред:Устноцветни (Lamiales)
семейство:Lamiaceae
триб:Mentheae
род:Пламъче (Salvia)
вид:Обикновен розмарин (S. rosmarinus)
Научно наименование
Spenn., 1835
Синоними
Обикновен розмарин в Общомедия
[ редактиране ]
Rosmarinus officinalis

Обикновеният розмарин (Rosmarinus officinalis) е многогодишно тревисто растение с дървенисто стъбло и миризливи вечнозелени игловидни листа. Той расте в района на Средиземноморието. Член е на семейството на ментата и мащерката Устноцветни, което включва и много други билки и подправки. Расте в различни форми, от изправен, до пълзящ. Изправените форми достигат 1,5 m на височина, рядко до 2 m. Листата са вечнозелени, 2 – 4 cm дълги и 2 – 5 mm широки, зелени отгоре и бели отдолу с гъсти къси власинки. Цветовете са различни на цвят – бели, розови, морави, сини.

Името „розмарин“ идва от латинското име „rosmarinus“, което предполагаемо означава „морска роса“, като някои смятат, че това би могло да произлиза от някакво друго, по-старо име.

В някои български диалекти розмаринът се нарича гюлбул (или гюлбюл), като се предполага, че това е старобългарска или дори прабългарска форма на името му.

Отглеждане и употреба

[редактиране | редактиране на кода]

Пресните и сушените листа на розмарина често се използват в традиционната средиземноморска кухня като зелена подправка. От тях се прави и билков чай.[1] Когато обгорят при готвене, те дават особен остър аромат.

Поради това, че е красив и понася до известна степен сушата, розмаринът се използва и в озеленяването, особено в райони със средиземноморски климат. Той дори може да загине в прекалено силно напоена почва, но иначе е много лесен за отглеждане от начинаещи градинари. Много устойчив е на вредители.

Розмаринът лесно се подстригва и оформя и се използва за създаване на различни декоративни форми. Когато се отглежда в саксии, е добре да се подстригва, за да не стане рехав и не толкова красив. В градина той може да израсте доста голям и все още да не загуби привлекателността си. Може да се размножава от съществуващи растения чрез отрязване на връх с дължина 10 – 15 см, махане на няколко листа от долния му край и директно забождане.

За градините са селекционирани многобройни културни видове.

Според изследване, публикувано през 1987 г. от университета „Рутгерс“ в Ню Джърси, розмаринът е подходящ за консервант на храна. Изследователите в „Рутгерс“ патентоват химикал, получен от розмарина, който е по-добър от BHA и BHT по консервационните си качества.

Друго изследване обаче показва, че розмаринът покачва значително както паметта, като цяло, така и вторичните фактори на паметта, но в същото време намалява скоростта на паметта, сравнено с контролната група. Има данни, че може да предизвика епилептични припадъци у деца и възрастни.

В Османската империя, сред българското и славянско население, розмаринът се е използвал като основна билка в специална билкова смес, наричана от българските знахари с името гюлбул и гюлбул бюлюк. Етимологията на името идва от турската дума гюл, означаваща роза, и бюлюк, със значение на многообразие, разнообразие. Впоследствие тази смеска от билки започва да се използва и в българската кухня. В турската кухня също е съществувала подобна смеска от подправки, наричана по същия начин, но тя е била със съвсем различни вкусови и ароматни качества.

След Освобождението на България от Османското владичество тази подправка умишлено е била отричана и неглижирана заради турското си име и приемането ѝ като турска. В Турция турския аналог е смятан за българска подправка и по аналогични причини е спряла неговата употреба.

В съвременните кухни тази смеска е непозната под това име, но използването на комбинации от подправки, които са били в основата на гюлбул е популярно в кухните на Южните републики от бившия Съветски съюз, както и в Турция и Кипър (в турскоезичната част на страната).

Розмаринът може да се добави като особен допълнителен аромат към лимонада.

  1. Ланджев, Илия. Енциклопедия на лечебните растения в България. Книгоиздателска къща Труд, 2010. с. 340 – 341.