Горно Добреноец
| Горно Добреноец Горно Добреноец | |
| — село — | |
 Църквата „Свети Никола“ | |
  Горно Добреноец | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югозападен |
| Община | Кичево |
| Географска област | Горна Копачка |
| Надм. височина | 979 m |
| Население | 56 души (2002) |
| Пощенски код | 6261 |
| Горно Добреноец в Общомедия | |
Горно Добреноец или книжовно Горно Добреновец (изписване преди 1945 Добрѣновецъ, на македонска литературна норма: Горно Добреноец; на албански: Dobrenoeci i Epërm) е село в община Кичево, в западната част на Северна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в областта Горна Копачка.
История
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Горно Добреноец е чисто българско село в Кичевска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Добреновец (Dobrénovetz) (Горно и Долно) е посочено като село с 32 домакинства със 139 жители българи.[1]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Добреноец (Горно и Долно) живеят 500 българи-християни.[2]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Добреноец е чисто българско село в Кичевската каза на Битолския санджак с 40 къщи.[3]
Цялото село e под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Добреноец (Горно и Долно) има 488 българи екзархисти.[4]
При избухването на Балканската война в 1912 година 9 души от Добреноец (Горно Долно) са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5] Селото остава в Сърбия след Междусъюзническата война в 1913 година.
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Добреновец (Горно и Долно) като българско село.[6]
В 1938 година, според надписа на ная, започва изграждането на църквата „Свети Никола“. Дело е на майстор Алексо от мияшките села. Във вътрешността на църквата има иконостас, на който са поставени 6 големи и 13 малки икони.[7]
Според преброяването от 2002 година Горно Добреноец има 56 жители македонци.[8]
От 1996 до 2013 година селото е част от община Другово.
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Горни Добреноец
Александър Спасов, български революционер от ВМОРО, четник на Арсо[9]- Бимбил Секулов, български революционер от ВМОРО, четник на Георги Сугарев[10]
Драган Василески (1954 – 2011), хидролог
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 90 – 91.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 256.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 34. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 154-155. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 842.
- ↑ Селищев, Афанасий. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
- ↑ Кичевско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 2013-02-12. Посетен на 15 март 2014 г.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 22 септември 2007
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.58
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.37
| |||||||||||
