Александър I Български

Вижте пояснителната страница за други личности с името Батенберг.

---

Александър I
княз на България
Портрет на Александър I, ок. 1880 г.
Роден	Александър Йозеф фон Батенберг 5 април 1857 г. Верона, Кралство Ломбардия-Венеция
Починал	17 ноември 1893 г. Грац, Австро-Унгария
Погребан	Мавзолей на Александър I Батенберг, София, Република България
Религия	лутеранство
Управление
Период	26 юни 1879 – 26 август 1886 (7 години и 2 месеца)
Коронация	26 юни 1879
Предшественик	Константин II Асен (като цар преди падането на българските земи под османско владичество)
Наследник	Фердинанд I
Герб
Семейство
Род	Батенберг
Баща	Александър фон Хесен-Дармщат
Майка	Юлия фон Хауке
Братя/сестри	Мария фон Батенберг Лудвиг Александър фон Батенберг Хайнрих фон Батенберг Франц Йосиф фон Батенберг
Съпруга	Йохана Лойзингер (6 февруари 1889)
Деца	Асен фон Хартенау Цветана фон Хартенау
Александър I в Общомедия

Царският монограм на принц Александер фон Батенберг

Александър I Български (1880)

Алекса̀ндър I Български (на немски: Alexander I von Battenberg; Alexander Joseph von Battenberg), известен и като Алекса̀ндър Ба̀тенберг, е княз на Княжество България в периода 26 юни 1879 – 26 август 1886 година.

Биография

Произход и ранни години

Роден е на 5 април 1857 г. във Верона, Кралство Ломбардия-Венеция (днешна Италия) като принц Александър Йозеф фон Батенберг (на немски: Prinz Alexander Joseph von Battenberg). Втори син на германския принц Александър фон Хесен-Дармщат (1823 – 1888) от морганатичния му брак с полската графиня Юлия фон Хауке (1825 – 1895), руска придворна дама. Потомците им се наричат „фон Батенберг“ (по името на едно владение в Хесен), защото цар Александър II, женен за сестрата на принц Александър фон Хесен-Дармщад, е бил против този морганатичен брак.

Получава военно образование. Служи като младши лейтенант в Лейбдрагунски Хесенски полк. На 20-годишна възраст младият принц Александър фон Батенберг получава разрешение от император Александър II да постъпи в Руската армия. Участва в Руско-турската война (1877 – 1878 г.) в състава на Лейбгвардейския Улански полк. Държи се достойно по време на похода на Предния Руски отряд (командир, генерал-лейтенант Йосиф Гурко) в Южна България. Награден е с „Георгиевски кръст“ IV ст. (18 / 30 юли 1877 г.). След кратко завръщане в Санкт Петербург, отново е в България. Участва във военните действия през заключителния етап на войната.

Преди да заеме българския трон, е участвал в австрийска масонска ложа.

Княз на България (1879 – 1886 г.)

Александър Батенберг става първият български княз след Освобождението на България, след като е избран от I Велико Народно събрание на 17 април 1879 г. измежду трима кандидати. В изборната декларация народните представители изтъкват участието му в Освободителната война. На 26 юни същата година полага клетва в Търново и поема управлението. От 13 юли 1881 до 5 юли 1882 година България няма министър-председател и княз Александър I управлява при т. нар. „Режим на пълномощията“.

По време на неговото управление се прокламира и извоюва Съединението на Източна Румелия с Княжество България през 1885 г.

Абдикиране и последни години

Веднага след това Русия започва кампания за неговото отстраняване. На 9 август 1886 г. група офицери и юнкери извършват военен преврат, като князът нелегално е изпратен по Дунава с яхтата „Александър I“ в гр. Рени, Бесарабия. Император Александър III е изненадан и му позволява да замине в Западна Европа. Стефан Стамболов с помощта на Сава Муткуров и верни на княза войски извършва контрапреврат и го връща в България, но няколко дни след това, след като не го подкрепя нито руският император Александър III, нито Ото фон Бисмарк (Германия е против), князът решава, въпреки настояването на Стамболов, армията и народа, да абдикира на 26 август 1886 г. и заминава от Лом с параход за Виена.

Манифестът на княз Александър I за Сръбско-българската война

През 1890 г. майор Коста Паница предлага на Александър и да оглави евентуално подкрепяно от Русия въстание на българите в Македония и Княжеството, насочено срещу Абдул Хамид II и Фердинанд I. Александър отказва участие в авантюрата и информира Фердинанд за заговора, а той от своя страна през октомври 1891 г. му издейства пожизнена пенсия от българския държавен бюджет.

Александър умира на 23 октомври 1893 година в Грац. Тленните му останки са положени в църквата „Свети Георги“ в София, където остават до преместването им в построения за него мавзолей през 1898 година.

Семейство

Портрет на Александър Батенберг фон Хартенау със съпругата му Йохана Лойзингер и сина им Крум-Асен, Грац, Австрия, преиздадена в София от Димитър Карастоянов, 1891

Александър Батенберг е германски аристократ, чието семейство има роднински връзки с английското кралско семейство и с руския императорски двор. Княз Александър е племенник на руската императрица Мария Александровна (сестра на баща му), първи братовчед е на император Александър III и е чичо на последната руска императрица – Александра, която е дъщеря на първия му братовчед Лудвиг IV Хесенски.

Братът на Александър Батенберг, Хайнрих, е женен за най-малката дъщеря на Кралица Виктория – принцеса Беатрис. Другите двама братя на княза – Лудвиг и Франц Йосиф, са женени за внучките на британската кралица – принцесите Виктория Хесенска и Ана Петрович-Негошина. Княз Александър е чичо на испанската кралица Виктория Евгения, на шведската кралица Луиза и на съпруга на настоящата британска кралица, единбургския херцог Филип, който е син на племенницата на княза – принцеса Алис Батенберг.

През 1886 г. Александър моли в Берлин за ръката на пруската принцеса Виктория, но канцлерът Бисмарк се обявява против. Няколко години след абдикацията князът заболява. Той получава окончателен отказ от Берлин и пет години преди смъртта си влиза в морганатичен брак с актрисата от Дармщатския театър Йохана Лойзингер (* 18 април 1865; † 20 юли 1951). Заради това е принуден да приеме по-ниската титла граф Хартенау. Александър и Йохана имат син и дъщеря:

• Крум-Асен, граф Хартенау (1890 – 1965)
• Вера-Цветана (1893 – 1935)

Константин Стоилов е кръстник на сина му Асен и дъщеря му Цветана. И Асен, и Цветана умират, без да имат свои деца. Асен обаче осиновява сина на съпругата си Берта Хуса-Рамос от предишния ѝ брак, в резултат на което последният започва да се нарича Вилхелм фон Хартенау.

Княз Александър умира в Грац, Австрия, на 17 ноември 1893 г. след неуспешна операция на апендицит. Останките му са пренесени в София на 24 ноември и са погребани с почит на 3 януари 1898 г. в Мавзолея на княз Александър I, в центъра на столицата. Националният военноисторически музей разполага с най-много отличия (ордени) на княз Александър. Те са дарени през 1937 г. от съпругата му графиня Йохана Хартенау.

Генеалогия

Родословие на Александър I Батенберг

Ландграф Лудвиг IX фон Хесен-Дармщат

Великият херцог на Хесен-Дармщат, Лудвиг I

Ландграфиня Каролина фон Цвайбрюкен

Великият херцог на Хесен-Дармщат, Лудвиг II

Принц Георг Вилхелм фон Хесен-Дармщат

Принцеса Луиза фон Хесен-Дармщат

Луиза фон Лайнинген-Хайдешайм

Александър фон Хесен-Дармщат

Великият Херцог Карл Фридрих фон Баден

Принц Карл Лудвиг фон Баден

Каролина Луиза фон Хесен-Дармщат

Вилхелмина от Баден

Ландграф Лудвиг IX фон Хесен-Дармщат

Принцеса Амалия фон Хесен-Дармщат

Ландграфиня Каролина фон Пфалц-Цвайбрюкен

Александър I Батенберг

Фридрих Карл фон Хауке

Хайнрих Мориц фон Хауке

Мария Саломе Швепенхойзер

Юлия фон Хауке

Д-р Леополд Лафонтен

София Лафонтен

Мария Терезия Корнелия

Галерия

• 
• 
• 
• 
• 

Награди и отличия

• Кавалер на орден „За храброст“ I степен, България
• Орден „Свети Александър“, България
• Орден „Свети Александър Невски“, Русия
• Орден „Света Анна“, Русия
• „Георгиевски кръст“, Русия
• „Орден на банята“, Обединеното кралство
• Хълм Батенберг на остров Ливингстън, Южни Шетландски острови е наименуван на Александър Батенберг.
• Кавалер на орден „За храброст“ I степен, България
• Орден „Свети Александър“, България
• Орден „Свети Александър Невски“, Русия

Вижте също

• Мавзолей на Александър Батенберг
• Портрет на Александър Батенберг

Литература

• Стателова, Ел.; Попов, Р.; Танкова, „В. История на българската дипломация 1879 – 1913 г.“, Фондация „Отворено общество“, София 1994 г.
• Haralampi G. Oroschakoff: Die Battenberg-Affäre: Leben und Abenteuer des Gawril Oroschakoff oder Eine russisch-europäische Geschichte. Berlin-Verlag, Berlin 2007, ISBN 3-8270-0705-4.
• Alexander Prinz von Battenberg. In: Österreichisches Biographisches Lexikon 1815 – 1950 (ÖBL). Band 1, Verlag der Österreichischen Akademie der Wissenschaften, Wien 1957, S. 14.
• Egon Cäsar Conte Corti: Alexander von Battenberg. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 1, Duncker & Humblot, Berlin 1953, ISBN 3-428-00182-6, S. 191 f. (Digitalisat).
• Wilhelm Diehl: Alexander von Battenberg. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 45, Duncker & Humblot, Leipzig 1900, S. 751 – 756.

Външни препратки

• „За княз Батенберг 110 години след смъртта му“, Б. Гърдев – www.liternet.bg.
• „Александър Батенберг – първият, младият, прогоненият“, БНТ, История.bg, 8 декември 2014
• Wladimir Wladimirow: Franzose veröffentlicht Buch über Alexander dem Exarchen.. Radio Bulgarien, 7. April 2005