Направо към съдържанието

Хендрик Лоренц

от Уикипедия, свободната енциклопедия
За другия нобелов лауреат със същата фамилия вижте Конрад Лоренц. За други значения вижте Лоренц.

Хендрик Антоон Лоренц
Hendrik Antoon Lorentz
холандски физик

Роден
Починал
4 февруари 1928 г. (74 г.)
Харлем, Холандия
ПогребанХарлем, Нидерландия

Националност Нидерландия
Учил вЛайденски университет
Научна дейност
ОбластФизика
Учил приХейке Камерлинг Онес
Работил вЛайденски университет
Известен сТеория на електромагнитното лъчение
Награди Нобелова награда за физика (1902)
Хендрик Антоон Лоренц в Общомедия

Хендрик Антоон Лоренц (на нидерландски: Hendrik Antoon Lorentz) e холандски физик, изследвал електромагнитното излъчване и работил върху математическото му описание. През 1902 година получава Нобелова награда за физика заедно с Питер Зееман.

Лоренц е роден на 18 юли 1853 година в Арнем, Холандия, в семейството на Герит Фредерик Лоренц (1822 – 1893) и Гертруда ван Гинкел (1826 – 1861). През 1862, след смъртта на съпругата, бащата се жени повторно за Луберта Хупкес. От 1866 до 1869 Хендрик посещава гимназия в Арнем. През 1870 година държи изпити по класически езици (необходими за кандидатстване в университет) и записва да учи физика и математика в университета в Лайден при професора по астрономия Фредерик Кайзер, който оказва решаващо влияние за професионалната му ориентация. След получаване на бакалавърска титла се завръща в родния си град, където започва да преподава математика в местната гимназия, продължавайки успоредно с преподаването и следването си в Лайден. През 1875 година защитава докторска дисертация при Питер Райке на тема „Относно теорията на отражение и пречупване на светлината“, където той доразработва електромагнитната теория на Джеймс Клерк Максуел.

През 1881 година се жени за Алета Катарина Кайзер, племенница на преподавателя си Фредерик Кайзер. Алета е дъщеря на Йохан Вилхелм Кайзер, професор по изящни изкуства, по-късно директор на националната галерия (Rijksmuseum) в Амстердам. Най-възрастната дъщеря на Хендрик и Алета също става физик.

В специалната теория на относителността преобразуването на координатите и времето на събитието при преход от една инерциална отправна система в друга се използват Лоренцовите трансформации (1904).

Умира на 4 февруари 1928 година в Харлем на 74-годишна възраст.