Ахтопол
Тази статия е за града. За върха в Антарктика вижте Ахтопол (връх).
| Ахтопол | |
 | |
  Ахтопол  Ахтопол | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 1243 души[1] (15 март 2024 г.) 43,3 души/km² |
| Землище | 28,704 km² |
| Надм. височина | 0 m |
| Пощ. код | 8280 |
| Тел. код | 0590 |
| МПС код | А |
| ЕКАТТЕ | 00878 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Бургас |
| Община – кмет | Царево Марин Димов (ГЕРБ; 2023) |
| Кметство – кмет | Ахтопол Станислав Димитров (ГЕРБ) |
| Ахтопол в Общомедия | |
Ахтопол (Шаблон:Lang-el) е най-южният град по Българското Черноморие. Той се намира в Община Царево, Област Бургас, близо до границата с Турция и има население от 1 419 души.
География
Местоположение
Град Ахтопол е разположен на скалист полуостров на брега на Черно море и в подножието на планината Странджа. Намира се на 14 km южно от Царево и на 5 km северно от устието на река Велека. Градът е част от територията на Природен парк „Странджа“.
Климат
Полу средиземноморски с мека зима и прохладно лято.
Релеф
История
На мястото на днешния град Ахтопол са съществували селища още от новокаменната епоха, а през желязната епоха районът е населяван от тракийското племе тини. Като град Ахтопол е основан около 430 г. пр.н.е. от гръцки колонисти от Атина, като се предполага, че основаването му има връзка с действията на Перикъл в черноморските области. Градът се превръща в търговско средище, като в него се секат монети. След варварските нашествия от 5-7 век градът е възстановен от византийския военачалник Агатон, който го нарича Агатопол.[2]
През Средновековието Агатопол на няколко пъти е включван в територията на България. Надпис на хан Крум от 812 г. съобщава за завладяването му, по-късно е превзет от цар Тодор Светослав през 1304 г. Около 1389 г., двадесет години след превземането на Одрин от османците, одринската митрополия премества седалището си в Агатопол. Малко по-късно градът също е завладян от османците. През 17 век той се споменава като седалище на епископ.[2]
В началото на 20 век гражданите на Ахтопол притежават 45 кораба, три от които са с водоизместимост между 1000 и 3000 тона. При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Ахтопол са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3] След Балканските войни (1912-1913 г.) градът е присъединен към България. Гръцкото му население е изселено, а на негово място се заселват български бежанци от Източна Тракия. През 1918 г. Ахтопол е почти изцяло унищожен от пожар, като изгаря и старата катедрала „Успение Богородично“. Съвременният град е построен изцяло наново след пожара. През 1926 г. има 1095 жители.[2]
Бежанци от Ахтопол основават село Неа Агатуполи (в превод Нов Ахтопол) в Ном Пиерия, Гърция.
Население
Брой на населението
Град АХТОПОЛ - 1307 (Постоянен адрес общо), 1419 (Настоящ адрес общо), 1165 (Постоянен и наст.адрес в също в НМ)
Религии
Православност.
Политика
Кмет
Общински съвет
Икономика
Основният поминък на град Ахтопол са туризмът и риболовът.
Забележителности
До днес са запазени църквата „Възнесение Господне“ построена през 1776 г., останки от манастира „Свети Яни“ от 12 век, части от крепостната стена (на места достигащи 8 m височина и 3,5 m ширина). В близост до полуострова се намират останки от тракийска стена. В града има Исторически музей.[2]
През 40-те и 50-те години градът е бил крайна гара на теснолинейката Ахтопол - Бродилово - Кости, демонтирана през 50-те, поради мнението, че е била неефективна.
Спорт
Единственото спортно дружество в града е Футболен клуб "Ахтопол". Отборът е основан през 1992-а година под името "Черно море" (Ахтопол) и се състезава три години в Южната "Б" областна група. След това има спорадични изяви, но през 2006-а година отново се включва в Южната "Б" областна група. През сезон 2008/2009 се класира на 9-о място от десет отбора.
Стадионът в Ахтопол все още не е ремонтиран и мачовете се играят в съседния град Царево.
Личности
- Шаблон:BGR-флаг Коста Пергелов (1921 - 2007), български икономист
Източници
Външни препратки
| ||||||||||
| |||||
