Вилхелм Рьонтген

Вилхелм Рьонтген Wilhelm Conrad Röntgen
германски физик
Роден	27 март 1845 г. Ленеп, Германия
Починал	10 февруари 1923 г. Мюнхен, Германия
Погребан	Гисен, Федерална република Германия
Националност	Германия
Учил в	Швейцарски федерален технологичен институт в Цюрих Цюрихски университет Утрехтски университет Мюнхенски университет
Научна дейност
Област	Физика
Учил при	Аугуст Кунт
Работил в	Страсбургски университет, Гисенски университет, Вюрцбургски университет, Мюнхенски университет
Видни студенти	Херман Марч, Абрам Йоффе
Известен с	Рентгеново лъчение
Награди	първата Нобелова награда за физика (1901)
Подпис
Вилхелм Рьонтген в Общомедия

Вилхелм Конрад Рьонтген (срещано и като Рентген; на немски: Wilhelm Conrad Röntgen) е германски физик.

На 8 ноември 1895 година Рьонтген открива и документира електромагнитно излъчване, известно днес като рентгеново. Апаратът, създаден от Рьонтген за тази цел, е познат като рентген. За това си откритие получава първата Нобелова награда за физика през 1901 година. Той нарича лъчението Х-лъчи, тъй като тяхната природа е била непозната.

Биография

Образование и кариера

Роден е на 27 март 1845 година в Ленеп, Германия, като единствен син на собственика на текстилна фабрика Фридрих Рьонтген и неговата съпруга Шарлоте Костанце. Първоначално посещава техническото училище в Утрехт, а после се премества в Цюрих. Завършва Цюрихската политехника (1866) и получава диплома за машинен инженер. Следващите години изучава физика при Аугуст Кунт (само 6 години по-възрастен от него) и защитава дисертация на тема „Изследвания на газовете“. През 1870 г. придружава Кунт като негов асистент във Вюрцбург и публикува във вюрцбургските „Анали на физиката и химията“ първото си научно изследване.

Става професор по физика в Страсбург (1876 – 1879), след това – професор в Хесен и директор на Физическия институт (1879 – 1888). В периода (1888 – 1900) е професор по експериментална физика във Вюрцбургския университет. След 5 години е избран за ректор на университета. В този град прави и голямото си откритие – Х-лъчите.

Следващите години (1900 – 1920) твори в Мюнхенския университет. Първата му научна статия е върху специфичната топлоемкост на газовете. По-късно публикува трудове, свързани с топлинната проводимост на кристалите и влиянието на налягането върху индекса на пречупване, преминаване на поляризирана светлина през магнитно поле и други.

През 1919 г. Рьонтген става почетен член на Немското физическо дружество. След година е пенсиониран от професорското си място в Мюнхен.

Семейство

На 19 януари 1872 г. се оженва за Анна Берта Лудвиг – дъщеря на цюрихски собственик на пансион. Нямат собствени деца. През 1887 г. семейството взема при себе си шестгодишната Жозефина Берта – дъщеря на починалия единствен брат на Анна, и по-късно я осиновяват.

Смърт

Рьонтген умира на 10 февруари 1923 г. от рак на 77-годишна възраст в Мюнхен. Счита се, че това не е свързано с работата му с рентгенови лъчи, поради краткотрайността на облъчването и предпазните мерки, които е взимал. Когато умира, вече е останал почти без средства. Съгласно неговото завещание цялата му лична и професионална кореспонденция е унищожена. Погребан е в Гисен в семейното гробище на родителите си.

Откритие на рентгеновите лъчи

Рентгенова снимка на ръката на Алберт фон Кьоликер, направена от Вилхелм Рьонтген през 1896 година

Рьонтген

Рентгеновото лъчение е открито на 8 ноември 1895 г. През 1895 г. Рьонтген използва уреди, разработени от неговите колеги, за да изследва електрически разряди във вакуумирани стъклени тръби. В началото на ноември той провежда опити с катодни лъчи в тръби на Ленард. Тръбата на Ленард е обвита в черна хартия, непропускаща видимата светлина, предизвиквана от катодните лъчи и излъчвана от областта около анода. Рьонтген забелязва, че намиращите се на известно разстояние от тръбата бариеви кристали светят в тъмнината. При изключено напрежение на тръбата кристалите не светели повече. Той поставя недалеч от тръбата екран, покрит с бариеви соли, които светвали всеки път, когато включвал напрежението и угасвали след изключването му. Ученият започва да експериментира с различни материали между тръбата и екрана. Картонът, хартията и ебонитът не влияели на яркостта на светене, докато металните предмети хвърляли сянка върху екрана. Той поставя дланта си на пътя на Х-лъчите и на екрана се появява изображение на костите. Меките тъкани обаче се оказват прозрачни за тях.

Статията му „За новия род лъчи“, в която описва свойствата им, е издадена като отделна брошура на всички европейски езици. Но Рьонтген така и не съумява да обясни природата на загадъчните лъчи. Той дори не подозира за съществуването на електроните, а всъщност точно намаляването на тяхната скорост в стъклото на тръбата е причината за тяхното появяване.

Когато заредена частица навлезе във вещество, тя губи от своята скорост и излъчва електромагнитни вълни. Сноп намаляващи скоростта си електрони излъчва вълни с най-различни дължини и затова поражда непрекъснат рентгенов спектър в рамките на съответната част от електромагнитната скала, както и отделни линии на характеристично лъчение, обусловено от йонизацията на веществото на анода и използвано за изследването му.

Много работи на Рьонтген са посветени на изследването на свойствата на течностите, газовете, кристалите, електромагнитните явления. Той открива връзката между електричните и оптичните явления в кристалите. Има славата на най-добрия експериментатор на своето време и създава школа по експериментална физика.

Вижте също

• Рентгеново лъчение

Външни препратки

• В.Рьонтген на страницата за Нобелови лауреати ((en))
• Музей на Рьонтген в Германия ((de))