Майтнерий
(пренасочване от Мейтнерий)
| Майтнерий | |||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||
| Общи данни | |||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Име, символ, Z | Майтнерий, Mt, 109 | ||||||||||||||||||||
| Група, период, блок | 9, 7, d | ||||||||||||||||||||
| Химическа серия | преходен метал (вероятно) | ||||||||||||||||||||
| Електронна конфигурация | [Rn] 5f14 6d7 7s2 (вероятно) | ||||||||||||||||||||
| e- на енергийно ниво | 2, 8, 18, 32, 32, 15, 2 (вероятно) | ||||||||||||||||||||
| CAS номер | 54038-01-6 | ||||||||||||||||||||
| Свойства на атома | |||||||||||||||||||||
| Атомна маса | [278] u | ||||||||||||||||||||
| Атомен радиус | 128 pm (вероятно) | ||||||||||||||||||||
| Ковалентен радиус | 129 pm (вероятно) | ||||||||||||||||||||
| Оксид | 9, 8, 6, 4, 3, 1 (вероятни) | ||||||||||||||||||||
| Йонизационна енергия | I: 800,8 kJ/mol II: 1823,6 kJ/mol III: 2904,2 kJ/mol IV: 3859,4 kJ/mol (вероятни) | ||||||||||||||||||||
| Физични свойства | |||||||||||||||||||||
| Агрегатно състояние | твърдо вещество (вероятно) | ||||||||||||||||||||
| Кристална структура (вероятно) | кубична стенноцентрирана | ||||||||||||||||||||
| Плътност | 37400 kg/m3 (вероятно) | ||||||||||||||||||||
| История | |||||||||||||||||||||
| Наименуван | на Лиза Майтнер, австрийска физичка | ||||||||||||||||||||
| Откритие | Център за изследване на тежки йони „Хелмхолц“ (GSI) (1982 г.) | ||||||||||||||||||||
| Най-дълготрайни изотопи | |||||||||||||||||||||
| |||||||||||||||||||||
| Майтнерий в Общомедия | |||||||||||||||||||||
Майтнерият (в миналото известен като ека-иридий или унилений) е химичен елемент от периодичната таблица с означение Mt и атомен номер 109. Това е синтетичен елемент, чийто най-стабилен изотоп е 278Mt, с период на полуразпад от 8 секунди.[1]
Майтнерият е синтезиран за първи път на 29 август 1982 г. от немски изследователски екип, ръководен от Петер Армбрустер и Готфрид Мюнценберг, в института за изследване на тежки йони (GSI) в Дармщат. Елементът е получен при бомбардиране на мишена от бисмут-209 с ядра на желязо-58. През 1992 г. физиците кръстили новия елемент майтнерий – в чест на Лиза Майтнер.[2]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Sonzogni, Alejandro. Interactive Chart of Nuclides // Brookhaven National Laboratory. Архивиран от оригинала на 2018-03-07. Посетен на 6 март 2018. (на английски)
- ↑ Meitnerium // Encyclopaedia Britannica. Посетен на 6 март 2018. (на английски)
Тази статия за химичен елемент все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.
Периодична система на елементите
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| H | He | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Li | Be | B | C | N | O | F | Ne | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Na | Mg | Al | Si | P | S | Cl | Ar | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
| K | Ca | Sc | Ti | V | Cr | Mn | Fe | Co | Ni | Cu | Zn | Ga | Ge | As | Se | Br | Kr | ||||||||||||||||||||||||
| Rb | Sr | Y | Zr | Nb | Mo | Tc | Ru | Rh | Pd | Ag | Cd | In | Sn | Sb | Te | I | Xe | ||||||||||||||||||||||||
| Cs | Ba | La | Ce | Pr | Nd | Pm | Sm | Eu | Gd | Tb | Dy | Ho | Er | Tm | Yb | Lu | Hf | Ta | W | Re | Os | Ir | Pt | Au | Hg | Tl | Pb | Bi | Po | At | Rn | ||||||||||
| Fr | Ra | Ac | Th | Pa | U | Np | Pu | Am | Cm | Bk | Cf | Es | Fm | Md | No | Lr | Rf | Db | Sg | Bh | Hs | Mt | Ds | Rg | Cn | Nh | Fl | Mc | Lv | Ts | Og | ||||||||||
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||