Иван Пръмов
| Иван Пръмов | |
| Секретар на ЦК на БКП | |
| Мандат | 1963 – 1978 |
|---|---|
| Предшественик | Начо Папазов |
| Наследник | Стефан Василев |
| Лична информация | |
| Роден | |
| Починал |
София, България |
| Полит. партия | БКП (1931 – 1949) |
Портал  Политика | |
Иван Райчинов Пръмов е комунистически партизанин и политик от Българската комунистическа партия. Министър на земеделието и горите (1957 – 1962).
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 3 август 1921 г. в село Войнягово, Карловско. През 1935 г. става член на Работническия младежки съюз, а от 1939 г. влиза в ръководството на неговата околийска организация в Карлово.
Участва в комунистическото съпротивително движение по време на Втората световна война. През 1943 г. става партизанин в дружина „Пенчо Дворянов“, част от Втора средногорска бригада „Васил Левски“ и е осъден задочно на смърт по Закона за защита на държавата.[1] По същото време става член на БКП.
Завършва Агрономическия факултет на Софийския университет (1948) и започва работа в Централния комитет на Димитровския съюз на народната младеж (1948 – 1951). Първи секретар е на Околийския комитет на БКП в Карлово (1951 – 1952) и секретар на Окръжния комитет на БКП в Пловдив (1952 – 1954). Освен това е бил заместник-председател на Изпълнителния комитет на Окръжния народен съвет в Пловдив.
Според политика Христо Марков през 1953 г. Пръмов нарежда милицията да стреля по участниците в стачката на работници в Тютюневата фабрика в Пловдив, при което са убити поне 3-ма души, а над 50 са ранени.[2] Според журналистката Силвия Томова в Пловдив през май 1953 година действително е имало стачка, но данни за стрелба в проведено от нея проучване в Държавния архив няма.[3]
От 1958 до 1962 е кандидат-член на ЦК на БКП, а от 1962 до 1990 и член. Заместник-министър (1955), а от 1957 г. – министър на земеделието и горите в правителството на Антон Югов. Следващите му длъжности са секретар на ЦК на БКП (1963 – 1978), председател на Централния кооперативен съюз (1978 – 1986) и посланик във Варшава (1986 – 1988). От 1958 до 1990 г. е народен представител. През 1981 година получава званието „Герой на социалистическия труд“[4].
Семейство
[редактиране | редактиране на кода]Иван Пръмов има 3 синове:
- Андрей Пръмов – женен за Меглена Кунева (български политик)
- Климент Пръмов – женен за Уляна Пръмова (бивш генерален директор на БНТ)
- Райчин Пръмов – женен за кратко за Лили Ванкова (бивша говорителка на Българска телевизия)
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- „Културата на селското стопанство“ (1973)
- „Българското селско стопанство на съвременния етап“ (1976)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9.
- ↑ Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 226
- ↑ Марков, Христо и др. Удавят в кръв тютюневата стачка през 1953 г. // 168chasa.bg. 168chasa.bg, 2013. Посетен на 3 юни 2014.
- ↑ a-specto - Списание за политическа култура. История на една лъжа за бунт, кръв и идеология. Силвия Томова, 05.03.2017 г.
- ↑ Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9. с. 382.
| |||||||||||
| |||||||||||||||
| ||||||||||
