Черешница (дем Костур): Разлика между версии
Подпоручикъ (беседа | приноси) |
Подпоручикъ (беседа | приноси) |
||
Ред 81: | Ред 81: | ||
;Починали в Черешница |
;Починали в Черешница |
||
* {{GRC-флаг}} [[Васил Алексовски]] (1912 - 1944), |
* {{BGR-флаг}} {{GRC-флаг}} [[Васил Алексовски]] (1912 - 1944), комунистически партизанин |
||
* {{BGR-флаг}} [[Кузо Попдинов]] (1875 - 1907), български революционер |
* {{BGR-флаг}} [[Кузо Попдинов]] (1875 - 1907), български революционер |
||
* {{BGR-флаг}} [[Кузо Розов]] (? - 1903), български революционер, деец на ВМОРО |
* {{BGR-флаг}} [[Кузо Розов]] (? - 1903), български революционер, деец на ВМОРО |
Версия от 09:36, 4 октомври 2012
- Тази статия е за селото в Гърция. За селото в България вижте Черешница.
Черешница (Шаблон:Lang-el, Поликерасо или Πολυκέρασος, Поликерасос, катаревуса: Πολυκέρασον, Поликерасон, до 1926 Τσερέσνιτσα, Цересница[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Костур (Кастория) на област Западна Македония. Според преброяването от 2001 година селото има 29 жители.
География
Селото отстои на 15 километра североизточно от демовия център Костур в южните разклонения на планината Вич (Вици). На 5 километра на запад е село Тихолища (Тихио), на 4 на север - Българска Блаца (Оксия), а на 4 на юг - Олища (Мелисотопос) и Олищкият манастир „Свети Врач“.
История
В Османската империя
Според местни предания, жителите му са се преселили от съседното равнинно село Фотинища, което напуснали поради турските зверства.[2] В османските данъчни регистри от средата на 15 век Черешница е споменато с 16 семейства на Душко, Симко, Райко, Стайко, Райо, Добри, Симко, Стефан, Янко, Кирк, йован, Николас, Алекса, Райо, Яно и Ланчо, и една вдовица Тодора. Общият приход за империята от селото е 1 066 акчета.[3]
Около 1840 година е построена църквата „Св. Николай“, на която през 1898 година уредник е поп Герман от същото село[4].
В 19 век Черешница е българско село в Костурска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Черешница (Tzérechnitza) е посочено като село в Костурска каза със 160 домакинства и 550 жители българи.[5] Между 1896-1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия[6]. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Черешница има 520 жители българи християни.[7]
В 1900 година всички жители на Черешница минават под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Черешница има 640 българи екзархисти и функционира българско училище.[8]
Черешничани участват в Илинденско-Преображенското въстание със своя чета, ръководена от Герман Чиковски. Според сведение на ръководителите на въстанието в Костурско, включващо Васил Чекаларов, Лазар Поптрайков, Пандо Кляшев, Манол Розов и Михаил Розов, изпратено до всички чуждестранни консулства в Битоля, на 30 август 1903 година в Черешница са изгорени всички 80 къщи и са убити Дамян Сулов (50 год.), Петър Попов (53, Дамян Божков (59), Христо Божков (35), Сидо Попярмов (60), Фило Розов (63), Дине Главчев (81), Митре Бабчорлията (73), Сия Бабчорева (50) и Риса Фянова (28).[9] Според друг източник изгорелите къщи са 69, а голямата част от населението се спасява с бягство[10][11] Местни жители си спомнят, че единствените къщи, които макар и опожарени не са рухнали са Дзоновата, Манговата, Лялькината и Шклифовата. Не са опожарени и църквата и училището[12] Много заловени от турците жени са изнасилени и принудени голи да играят хоро край селото.[13] След въстанието 150 души се изселват в България[2].
Гръцка статистика от 1905 година представя селото като смесено българо-гръцко с 400 жители българи и 200 гърци.[14] Според Георги Константинов Бистрицки Черешница преди Балканската война има 120 български къщи.[15]
Селото остава екзархийско до окупирането му от гръцки части по време на Балканската война. При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Черешница са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[16] През май 1913 година местният учител Глигор Зисов, заедно с много жители на селото е пребит от гръцките власти, а впоследствие е убит.[17]
В Гърция
Селото остава в Гърция след Междусъюзническата война. През 1926 година е прекръстено на Поликерасон, в превод много черешово. Между 1914 и 1919 година 29 души от Черешница подават официално документи за емиграция в България, а след 1919 година - 1. В селото има 20 политически убийства.[18] В 1932 година са регистрирани 70 българофонски семейства, всички с „изявено славянско съзнание“.
След разгрома на Гърция от Нацистка Германия през април 1941 година в селото е установена българска общинска власт. В общинския съвет влизат Аргир Иванов, Глигор Зонов, Георги Зеков, Кирил Зеков, Иван Недялков, Никола Милошев, Васил Плятов, Георги Зонов, Вангел Христовски, Костадин Сулев.[19] В Черешница е образувана структура на Централния българо-македонски революционен комитет.[20]
На 21 август 1944 година селото е нападнато от гръцки партизани, които убиват 9 души[21]. Двамата братя Неделкови са арестувани в селото и разстреляни край Поздивища, като преди това на Пандо Неделков е отрязан пенисът. Според сведения на очевидци, след като са изправени пред картечница, прегърнати те извикват „Да живее България, България ке дойде!“. След това комисарят на Леринско-костурския македонски батальон на ЕЛАС Илия Димовски стреля в главите им, за да е сигурен, че са убити.[22]
В 1945 г. в Черешница има 550 българофони, всички с „негръцко национално съзнание“. По време на Гръцката гражданска война селото също понася загуби - по-голямата част мъжете и жените над 16 годишна възраст насилствено са мобилизирани от партизаните, а 63 деца от селото са изведени от комунистическите части извън страната като деца бежанци. Почти цялото население напуска селото.[23]
Емиграция в Северна Америка
В началото на ХХ век е поставено начало на процеса на изселване на черешничани в Северна Америка. През 1912 година жители на селото основават Черешнишко благотворително дружество „Свети Георги“ във Форт Уейн, Индиана. През 1921 година преселниците от Черешница участват в основаването на братството „Костур“ във Форт Уейн, което е домакин при учредяването на Македонската патриотична организация през октомври 1922 година.[24] През 20-те години на ХХ век Черешничкото благотворително дружество плаща разноските на селото в дългогодишния съдебен спор със съседното Българско Блаца за притежанието на пасища и гори.[25]
След Втората световна война масовата емиграция отвъд океана в Австралия, САЩ и Канада се засилва.
Преброявания
- 1913 - 660 души
- 1920 - 343 души
- 1928 - 328 души
- 1940 - 397 души
- 1951 - 87 души
- 1961 - 147 души
- 1971 - 57 души
- 1981 - 46 души
- 1991 - 39 души
Черешница днес
Черешница днес е малко село с няколко души постоянно население. В 2006 година е обявено за защитено селище от гръцкото министерство на културата заради „архитектурното, фолклорното и цялостното му историческо значение“. В селото са съхранени 40 къщи като само 11 са обитавани.[26] Църквата в селото е построена в 1844 година и е посветена на Свети Николай. Селото празнува събор на 20 май.
Личности
- Родени в Черешница
- Шаблон:BGR-флаг Аристид Дамянов (1873 - 1941), български просветен деец, македоно-одрински опълченец
- Шаблон:BGR-флаг Благой Шклифов (1935 - 2003), български езиковед, професор
- Шаблон:BGR-флаг поп Герман Чиковски (? - 1908), български духовник и революционер
- Шаблон:BGR-флаг Кирил Зеков, войвода на Охрана, по-късно комунистически партизанин
- Шаблон:BGR-флаг Костадин Сулев (? - 1947), войвода на Охрана, по-късно комунистически партизанин
- Шаблон:BGR-флаг Кузман Василев Тръпчев (1873 - 1913), опълченец от Македоно-одринското опълчение, нестроева рота на Осма костурска дружина, убит на 9 март 1913 година[27]
- Починали в Черешница
- Шаблон:BGR-флаг Шаблон:GRC-флаг Васил Алексовски (1912 - 1944), комунистически партизанин
- Шаблон:BGR-флаг Кузо Попдинов (1875 - 1907), български революционер
- Шаблон:BGR-флаг Кузо Розов (? - 1903), български революционер, деец на ВМОРО
Литература
- Диалектни текстове от Черешница в: Шклифов, Благой и Екатерина Шклифова. Български диалектни текстове от Егейска Македония, София, 2003, стр. 72 - 95.
- Шклифов, Благой. Местните названия в с. Черешница, Костурско, Славистичен сборник 1973, с. 269-277.
Бележки
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Τσερέσνιτσα -- Πολυκέρασον
- ↑ а б Шклифов, Благой. Проблеми на българската диалектна и историческа фонетика с оглед на македонските говори, София 1995, стр. 100.
- ↑ Опширни пописни дефтери од XV век, том II, Архив на Македонија, Скопје, 1973, стр. 108.
- ↑ Македонски Алманах, Индианополис, 1940 г., стр. 50.
- ↑ Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 108-109.
- ↑ Илюстрация Илинден, 1936, бр.79, стр.1
- ↑ Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 265.
- ↑ Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 182-183.
- ↑ Чекаларов, Васил. Дневник 1901-1903 година, Ива Бурилкова, Цочо Билярски, ИК „Синева” София, 2001, стр. 294.
- ↑ Илюстрация Илинден, бр.136, стр.14; повтарят се имената на загиналите - Филю Рогов, Васил Рогов, Диме Главчев, Митре Бабчоров, Сия Бабчорова, Дамян Василев, Петър Попов, Никола Стефов, Сидо Търпов, Риса Срянова и Иван Пецов
- ↑ Илюстрация Илинден, бр.139, стр.13
- ↑ Шклифов, Благой. На кол вода пиехме. Записки за Христовите мъки на българите в Егейска Македония през ХХ век, София 2011, с. 8, 25.
- ↑ Шклифов, Благой. На кол вода пиехме. Записки за Христовите мъки на българите в Егейска Македония през ХХ век, София 2011, с. 24.
- ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Polikeraso.
- ↑ Бистрицки, Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр. 7.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 887.
- ↑ Шклифов, Благой. На кол вода пиехме. Записки за Христовите мъки на българите в Егейска Македония през ХХ век, София 2011, с. 37, 51-53.
- ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Polikeraso.
- ↑ Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, мит или реалност, Македонски научен институт, София, 1996, стр. 487.
- ↑ Добрин Мичев. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
- ↑ Шклифов, Благой. Проблеми на българската диалектна и историческа фонетика с оглед на македонските говори, София 1995, стр. 101.
- ↑ Шклифов, Благой. На кол вода пиехме. Записки за Христовите мъки на българите в Егейска Македония през ХХ век, София 2011, с. 278, 280-281.
- ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Polikeraso.
- ↑ Трайков, Веселин. История на българската емиграция в Северна Америка, София 1993, стр. 149, 170.
- ↑ Шклифов, Благой. На кол вода пиехме. Записки за Христовите мъки на българите в Егейска Македония през ХХ век, София 2011, с. 159.
- ↑ Η Κοινότητα Πολυκέρασου
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 737.
|