Африка

Тази статия е за континента. За римската провинция вижте Африка (римска провинция).

---

Африка
Площ	30 368 609 km²
Население	1 001 320 281 души
Гъстота	33,0 души/km²
Държави	58
Зав. територии	7
Езици	арабски, оромо, хауса и други
Градове	Кайро, Лагос, Киншаса, Йоханесбург, Хартум и други
Африка в Общомедия

Африка е вторият по големина и по население континент в света след Азия. Със своята площ от около 30 370 000 кв.км² (11 668 545 мили²) (включително площта на островите), тя заема 6 % от повърхността и 20,3 % от сушата на Земята, а нейните милиард обитатели представляват 14 % от населението на света. Континентът е заобиколен от Средиземно море на север, Суецкия канал и Червено море по протежението на Синайския полуостров на североизток, Индийския океан на югоизток, и Атлантическия океан на запад. Континентът има 54 суверенни държави, включително Мадагаскар, редица островни групи и Сахарска арабска демократична република, държава-членка на Африканския съюз, чиято държавност се оспорва от Мароко.

Африка, по-специално Централна и Източна Африка, е широко разглеждана сред научната общност като мястото, от където произхождат хората и човекоподобните маймуни, както е видно от откриването на най-ранните хоминиди и техните предци, както и по-късно тези, които са на около седем милиона години.

Африка лежи от двете страни на екватора, което е предпоставка за обхващането на редица климатични райони. Единственият континент, който стига от северния умерен до южния умерен пояс.

Етимология

Древните римляни я наричали Africa terra — земята на африте, заради най-северната част на континента, която днес заема Тунис. Названието може да произлиза финикийското „афар, прах“; или пък от племето африди, които населявали Северна Африка, около Картаген; или пък да идва от гръцкото африке, без студ; или пък от латинското africa, слънчев.

География

Сателитна снимка на Африка, показваща растителността през август и февруари

Африка се отделя от Европа чрез Средиземно море, свързана е с Азия естествено, но понастоящем границата между двата континента е Суецкият канал. На изток бреговете се мият от Индийски океан, на запад от Атлантически океан. Най-северната точка на континента е нос Рас ал Абиад в Тунис - 37°21′ с.г.ш., най-южната - нос Иглен нос в Република Южна Африка - 34°51′15″ ю.г.ш., най-западната точка на континента е нос Алмади в Сенегал, а при островите Кабо Верде з.г.д. е 17°33′22″. Най-източната точка е нос Рас Хафун в Сомалия - 51°27′52″ и.г.д. Бреговата линия на континента е слабо разчленена и е дълга 26 000 km. По-голямата част от континента е разположена в Източното полукълбо. На континента са разположени 61 политически територии, от които 53 независими държави. Най-голямата е Судан - 10-та в света, следвана от Алжир - 11-та в света. Най-малката държава са Сейшелски острови, а на самия материк - Гамбия.

Континентът по принцип се разделя на четири основни географски региона:

• Северна Африка — пустинен и полупустинен регион, където се намират едни от най-големите държави на континента. Населението е предимно мюсюлманско и френскоговорящо.
• Западна Африка — с повече валежи от Северна Африка, смесено християнско и мюсюлманско население. Някои от най-западните страни (Сиера Леоне, Либерия) се отличават с много влажен климат.
• Източна Африка — разнообразна в езиково и религиозно отношение, по-скоро християнско население. Туризмът е добре застъпен в част от източноафриканските държави, най-вече Кения и Танзания.
• Южна Африка — предимно англоговорящо християнско население. Република Южна Африка е най-добре развитата страна на континента и е основна туристическа дестинация.

Релеф

Възвишението Ихарен в планинския масив Ахагар, Алжир

По-голямата част от Африка е разположена върху стабилна зона на Африканската литосферна плоча. Повърхността ѝ е сравнително заравнена от външните земни процеси, но е с голяма надморска височина. По периферията на Африканската плоча са активните зони. По надморска височина континентът се поделя на две части: Северозападна и Югоизточна Африка.

Безспорно най-отличителната планинска система в Африка е разположена на изток — Източноафриканската рифтова система от вулкани — тя се простира от Етиопия (Етиопско плато) до ЮАР (Драконови планини). Част от нея продължава на Арабския полуостров. Планинските вериги са разположени успоредно на бреговата линия, оформяйки масив с формата на кука, простиращ се от Еритрея до Ангола. Други забележителни планини са Атласките в северна Африка, както и масивите Тибести в Сахара, Фута Джалон в западна Африка и Камерунската планинска верига.

Най-високата планина е Килиманджаро с връх Ухуру, висок 5895 m, други планини са Драконови планини, Атласки планини, Рувензори, Етиопска планинска земя, Тибести, Камерун и др. Най-голямата пустиня на Земята е в Африка - Сахара, с площ от 9 000 000 km². Други големи пустини са Намиб, Калахари, Арабска пустиня. В резултат на тектоничното движение се е образувала т.нар. Източноафриканска рифтова долина, чиято средна височина е под морското равнище и където са разположени Великите африкански езера.

Води

Файл:Victoria Falls Zambezi.jpg

Водопадът Виктория, Зимбабве

Повечето големи реки се вливат в Атлантическия океан. На африканския континент е най-дългата река на планетата Земя - Нил, дълга 6 695 km. Други големи реки са Конго (Заир), Нигер, Сенегал, Замбези, Оранжева река, Лимпопо, Руфиджи и Убанги. Изворите на Нил и Конго се намират в планините на източна Африка. Големите реки се характеризират с множество бързеи и водопади по горното си течение, но по долното са отлични за транспортни цели. По-малките реки често пресъхват преди да стигнат голям воден басейн, в който да се изтекат.

Разположено между ДР Конго, Бурунди, Танзания и Замбия е второто по дълбочина езеро на Земята — Танганика, дълбоко 1 470 m, принадлежащо към Великите африкански езера. Други големи езера са Чад в централна Африка, Виктория, Няса, Рудолф, Мверу и Киву.

Климат

Образуване на мъгли над екваториална гора. Поглед към вулкана Нирагонго, ДРК

В Африка симетрично на екватора ca разположени екваториален, субекваториален, тропичен, субтропичен климатичен пояс. Тази характерна особеност на географското разположение е причина в различните части на континента да няма големи температурни амплитуди. Въпреки това различията в релефа и въздушните течения са предпоставка за образуването едновременно на екваториални гори, савани, полупустини, пустини.

Най-горещите точки на континента са в Северна Африка, където се намира най-голямата пустиня в света — Сахара. Разредеността на въздуха и високите нива на слънчева радиация в централните части на пустинята са причина през деня температурите да са много високи, а през нощта те да падат до почти минусови стойности. По̀ на юг океанското влияние донякъде допринася за урегулирането на климата и образуването на най-големият полупустинен регион в света — Сахел. В крайните южни и северни части на континента климатът е умерен. Трябва обаче да се отбележи, че най-крайните северни страни са по-горещи и сухи от най-крайните южни, тъй като последните са под благоприятното влияние на Индийския и Атлантическия океан. Във високите планини се установява планински климат. Най-високите планини са част от хионосферата.

Валежните количества са пряко зависими от разположението на слънцето спрямо повърхността и релефа. В тропичните региони валежите са най-обилни, когато слънчевата светлина пада перпендикулярно на Земята или малко след това. Най-обилните валежи са над тропическите гори по Екватора и по горното течение на Нил, но количеството дъжд не достига това на най-влажните места на планетата. Най-оскъдни са валежите над Сахара и Калахари.

Флора и фауна

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

Природни ресурси

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

История

Първите сведения за народите на Африка са получени от елинските и римските автори. Те описват съвременните им и по-древни цивилизации на древните африкански народи, най-известни от които са тези на Древен Египет, Нубия и Картаген. В този период северните африкански земи са били част и от Римската империя и държавата на Александър Македонски. През Средновековието информацията за Африка се свързва с арабското нашествие на континента и разпространението на исляма в значителна част от континента.

До този момент представите на европейците за Африка са предимно свързани с легенди, предания и антични източници. Нов етап в историята на Африка е започването на Великите географски открития. Установено от експедициите е, че голямата част от чернокожото население на Африка живее в общества със слабо развита социална и политическа структура. Налице са слаби и нетрайни държавни образувания. Тази среда се оказва добра почва за организиране на колонии от водещите европейски държави от периода на Великите географски открития - Великобритания, Франция, Испания, Португалия, Холандия, а по-късно Германия, Италия и Белгия. Единствената страна непопаднала под колониална власт, но силно зависима е Етиопия. След края на Първата световна война се извършва преразпределение на колониалното влияние в Африка - Германия губи своите колонии. След Втората световна война започва процесът на придобиване на независимост на африканските колонии. Този процес трае до средата на 80-те години на ХХ век. Независимите държави остават крайно зависими от своите бивши метрополии. Това се дължи на слабото икономическо развитие, породено от хищическото използване на ресурсите им, без да се инвестира в развитието на тези територии. Показателен пример за това са бившите португалски колонии, които понастоящем са едни от най-бедните в света - Ангола, Мозамбик, Сао Томе и Принсипи, Гвинея-Бисау.

Друг важен момент от най-новата история на Африка е, че границите между отделните държави не са прекарани съгласно етническо разпределение на народите, а са остатък от политическите взаимоотношения между бившите метрополии. Така етносите биват разделени изкуствено и редица държави са с повишено етническо напрежение, водещо до непрестанни конфликти, допълнително забавящи развитието на континента. Страните от Африка, с изключение на Република Южна Африка, са част от страните на Третия свят.

Вижте също

• Хронологична таблица за откриването и изследването на Африка (от древността до 1870 г.)
• Хронологична таблица за откриване и изследване на Африка (1870 - 1890)
• Хронологична таблица за откриването и изследването на Африка (1890 - средата на XX в.)

Икономика

Карта на страние в света според индекса им на човешко развитие (ИЧР). С черно са отбелязани страните с най-нисък индекс, повечето от които са в Африка.

Икономиката на страните от африканския континент е най-слабо развитата в света. Основна причина за това е характерът на националните стопанства на повечето държави, които са ориентирани към развитие на първичния сектор. Това екстензивно стопанско развитие е пряко следствие от колониалния период на континента, когато колониите са служели единствено като източник на евтини суровини и в тях не е била добре развивана инфраструктурата. След деколонизацията континентът се превръща в едно от основните идеологически бойни полета в Студената война, и десетките войни породени от конфликта между суперсилите допринасят за допълнителното усложнение на икономическата ситуация. От 54 различни страни на континента, 25 от тях са в списъка на ООН с най-слабо развитите държави.

Бардера, Сомалия. Стотици градове в Африка имат слабо развита (или отсъстваща) инфраструктура.

Днес в основата на повечето африкански икономики стоят екстензивното земеделие, добивът на полезни изкопаеми и някои преработващи отрасли.

Изключение сред африканските държави прави Република Южна Африка, която се счита за единствената развита държава на континента. След падането на режима на апартейд обаче и нейните икономически показатели рязко започват да се влошават. Важно перо от икономиката на някои от африканските държави се явява туризмът. Все повече хора желаят да посетят природните и исторически забележителности. Политическата нестабилност в редица държави обаче възпрепятства цялостното развитие на туризма.

Население

Населението на Африка е най-бързо нарастващото в света. Според изчисления на ООН, населението на континента се е удвоило между 1982 и 2009 година, а между 1955 и 2009 то се е учетворило. Към края на 2009 година то вече е било около 1 милиард души. Най-населената страна е Нигерия (160 млн. души), следвана от Египет (ок. 80 милиона) и Етиопия (78 млн. души).

Поради по-слабата икономическа и политическа развитост на повечето държави от континента не е възможно да се предостави и обработи точна информация за нуждите на демографската статистика. Най-голямата раждаемост в света е в Нигер - 50,08 раждания на 1 000 души, което съпоставено с около 10 смъртни случая на 1000 души дава раждаемост от близо 40 промила, или 3,66% годишно нарастване на населението. Средното ниво на естественият прираст в относителен израз за континента е около 25 - 30 ‰. Характерна особеност за демографската ситуация на континента е, че от 2000 г. се наблюдават страни с отрицателен естествен прираст - Ботсуана, Република Южна Африка, Свазиленд и Лесото. Това се дължи на високия процент болни от СПИН в тези страни. В Лесото, Ботсуана и Свазиленд продължителността на живота е под 35 години.

Континентът е слабо урбанизиран. Изключения са северноафриканските страни и РЮА. За континента са характерни няколко огромни градове, типичен пример за псевдоурбанизация. Това са многомилионните Кайро, Лагос, Киншаса, Абиджан и др.

В Африка се говорят множество местни диалекти, но като втори език навсякъде се използва английски и френски. Средната гъстота е 30 души на квадратен километър.

Култура

Различни издания на Корана в библиотека в Шингети, Мавритания

Културното разнообразие на Африка включва арабската култура от Северна Африка, пренесената от колонизаторите западноевропейска култура и разбира се огромното многообразие на местните културни общности, формирани по етнически признак.

Следи от културите на древни цивилизации са намерени предимно в Северна Африка - районът на Египет, Судан, Либия, Алжир, Тунис и Мароко. В пустинята Сахара в планинските ѝ части са открити рисунки по скалите останали от пещерната епоха - планината Тибести. По-голямата част от чернокожото население не е оставило следи за своята култура в миналато, поради отсъствие на азбука и ниската степен на обществено развитие. Първи сведения за самобитността на африканската култура се придобиват от европейските колонизатори. Важен момент от развитието на африканската култура е пренасянето ѝ в Америка от чернокожите роби, където впоследствие се развива като афро-американска култура.

Религия

Многообразието от религии е присъщо за Африка. Най-значимо присъствие имат ислямът и християнството. Ислямът е разпространен в северните части на континента, в следствие на арабската експанзия през Средновековието. Тук е застъпено сунитство. Разпространението на християнството започва още по времето на Римската империя. Първо се християнизират жителите на провинция Египет. Днес наследници на тези ранно християнизирани хора се считат коптите. В малко по-късен етап се християнизират и етиопците. Днес по-голямата част от населението също изповядва християнската вяра, като се счита, че тяхната църква принадлежи към източно православния свят. Силното християнизиране на континента по време на Великите географски открития и последвалата ги колонизация на континента. Католицизмът е силно застъпен от испанските, португалските и френските колонизатори. Протестантството се разпространява от англичани и холандци. Въпреки това в наши дни все още значителна част от населението изповядва местни религиозни вярвания и култове към духове, предмети и явления. В Бенин вуду-магията е със статут на официална религия.

Религиозното разнообразие в континента и политическите граници, прокарани на неетническа основа са в основата на редица военни кървави конфликти, съпътстващи развитието на африканския континент през най-новата му история.

Държави

Име на държавата или територията и знаме	Площ (km²)	Население (2009 приблизително)	Гъстота на населението (на km²)	Столица
Източна Африка
Бурунди	27,830	8,988,091	322.9	Бужумбура
Джибути	23,000	516,055	22.4	Джибути
Еритрея	121,320	5,647,168	46.5	Асмара
Етиопия	1,127,127	85,237,338	75.6	Адис Абеба
Замбия	752,614	11,862,740	15.7	Лусака
Кения	582,650	39,002,772	66.0	Найроби
Коморски острови	2,170	752,438	346.7	Морони
Мавриций	2,040	1,284,264	629.5	Порт Луи
Мадагаскар	587,040	20,653,556	35.1	Антананариво
Малави	118,480	14,268,711	120.4	Лилонгве
Мейот (Франция)	374	223,765	489.7	Мамудзу
Мозамбик	801,590	21,669,278	27.0	Мапуто
Реюнион (Франция)	2,512	743,981(2002)	296.2	Сен Дьони
Руанда	26,338	10,473,282	397.6	Кигали
Сейшелски острови	455	87,476	192.2	Виктория
Сомалия	637,657	9,832,017	15.4	Могадишу
Танзания	945,087	41,048,532	43.3	Додома
Уганда	236,040	32,369,558	137.1	Кампала
Централна Африка
Ангола	1,246,700	12,799,293	10.3	Луанда
Габон	267,667	1,514,993	5.6	Либревил
Демократична република Конго	2,345,410	68,692,542	29.2	Киншаса
Екваториална Гвинея	28,051	633,441	22.6	Малабо
Камерун	475,440	18,879,301	39.7	Яунде
Република Конго	342,000	4,012,809	11.7	Бразавил
Сао Томе и Принсипи	1,001	212,679	212.4	Сао Томе
Централноафриканска република	622,984	4,511,488	7.2	Банги
Чад	1,284,000	10,329,208	8.0	Н'джамена
Южен Судан	619,745	8,260,490		Джуба
Северна Африка
Алжир	2,381,740	34,178,188	14.3	Алжир
Египет	1,002,450	83,082,869	82.9	Кайро
Западна Сахара	266,000	405,210	1.5	Ел Аюн
Либия	1,759,540	6,310,434	3.6	Триполи
Мароко	446,550	34,859,364	78.0	Рабат
Судан	2,505,810	41,087,825	16.4	Хартум
Тунис	163,610	10,486,339	64.1	Тунис
Испански и португалски територии в Северна Африка:
Канарски острови (Испания)	7,492	1,694,477 (2001)	226.2	Главни градове: Лас Палмас де Гран Канария, Санта Круз де Тенерифе
Мадейра (Португалия)	797	245,000 (2001)	307.4	Главен град: Фуншал
Мелиля (Испания)	12	66,411 (2001)	5,534.2	Главни градове:
Южна Африка
Ботсвана	600,370	1,990,876	3.3	Габороне
Зимбабве	390,580	11,392,629	29.1	Хараре
Лесото	30,355	2,130,819	70.2	Масеру
Намибия	825,418	2,108,665	2.6	Виндхук
Република Южна Африка	1,219,912	49,052,489	40.2	Блумфонтейн, Кейп Таун, Претория
Есватини	17,363	1,123,913	64.7	Мбабане
Сеута (Испания)	20	71,505 (2001)	3,575.2
Западна Африка
Бенин	112,620	8,791,832	78.0	Порто Ново
Буркина Фасо	274,200	15,746,232	57.4	Уагадугу
Гамбия	11,300	1,782,893	157.7	Банджул
Гана	239,460	23,832,495	99.5	Акра
Гвинея	245,857	10,057,975	40.9	Конакри
Гвинея-Бисау	36,120	1,533,964	42.5	Бисау
Кабо Верде	4,033	429,474	107.3	Прая
Кот д'Ивоар	322,460	20,617,068	63.9	Абиджан, Ямусукро
Либерия	111,370	3,441,790	30.9	Монровия
Мавритания	1,030,700	3,129,486	3.0	Нуакшот
Мали	1,240,000	12,666,987	10.2	Бамако
Нигер	1,267,000	15,306,252	12.1	Ниамей
Нигерия	923,768	158,259,000	161.5	Абуджа
Света Елена, Възнесение и Тристан да Куня (Великобритания)	410	7,637	14.4	Главен град: Джеймстаун
Сенегал	196,190	13,711,597	69.9	Дакар
Сиера Леоне	71,740	6,440,053	89.9	Фрийтаун
Того	56,785	6,019,877	106.0	Ломе
Африка Общо	30,368,609	1,001,320,281	33.0

Вижте още

Портал

Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка. Можете да се включите към Уикипроект „Африка“.

Шаблон:Link FA Шаблон:Link FA Шаблон:Link FA Шаблон:Link GA Шаблон:Link FA ak:Afrika