Иван Шишманов
| Иван Шишманов | |
| български филолог и политик | |
 | |
| Роден | Иван Димитров Шишманов
|
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Учил в | Лайпцигски университет |
| Научна дейност | |
| Област | Лингвистика, история, фолклористика |
| Работил в | Софийски университет |
| Политика | |
| Депутат | |
| XIII ОНС | |
| Семейство | |
| Съпруга | Лидия Шишманова |
| Деца | Димитър Шишманов |
| Иван Шишманов в Общомедия | |
Иван Димитров Шишманов е български филолог, писател, университетски преподавател и политик от Народнолибералната партия.
Биография
Роден е в Свищов на 22 юни 1862 година във възрожденската фамилия Шишманови. Учи в Педагогическото училище във Виена (1876 – 1882). Следва философия и литература в Йена (1884) и Женева (1885 – 86). През 1888 г. защитава докторат по философия в Лайпциг при проф. Вилхелм Вунд.[1]
В 1888 година Шишманов е един от основателите на Висшето училище в София. Професор по всеобща литературна и културна история, както и по сравнителна литературна история. Основател е и редактор (1889 – 1902) на „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина“, редактор в списание „Български преглед“ (1893 – 1900).
От 1903 година Шишманов е министър на народното просвещение, но в началото на 1907 година напуска кабинета поради несъгласие с действията на правителството при Университетската криза.[2] Още като министър на просветата той открива училище за слепи през 1906 година.
Иван Шишманов е български пълномощен министър в Украинската народна република при управлението на Павло Скоропадски през 1918 – 1919 г. Изпратен в Киев от цар Фердинанд I и затова, че Шишманов е бил женен за дъщерята на украинския публицист и революционер Михаил Драгоманов Лидия Шишманова.[3]
Иван Шишманов е основател и пръв председател на българската секция на Паневропейския съюз. Дарява част от библиотеката си на Македонското студентско дружество „Вардар“[4]. Член е на Македонския научен институт.[5]
Умира в Осло на 23 юни 1928 г., на 66-годишна възраст.
Иван Шишманов е баща на Димитър Шишманов, писател и политик, убит от Народния съд заради работата му като главен секретар на Министерството на външните работи и по-късно като министър на външните работи.
Трудове
- Славянски селища в Крит и на другите гръцки острови. – Български преглед, 1897, кн. 3.
- Наченки на руското влияние в българската книжнина. С., 1899.
- Критичен преглед на въпроса за произхода на прабългарите от езиково гледище и етимологиите на името „българин“. – СбНУНК, XVI—XVII, 1900.
- Тарас Шевченко – неговото творчество и неговото влияние върху българските писатели преди Освобождението. С., 1914.
- Избрани съчинения в три тома. С., 1965 – 1971
- Дневник 1879 – 1927 г. С., 2003.
Литература
- Гечева, Кр. Иван Д. Шишманов. Биобиблиография. С., 2003.
- Иван Д. Шишманов – ученият и гражданинът. Шишманови четения. Кн. 2. С., 2007.
- Иван Д. Шишманов – наука и политика. Шишманови четения. Кн. 3. С., 2008.
- Стойчева, Т. Филологът в помощ на министъра: програма на Иван Шишманов за българската култура. – В: Езици и култури в диалог: Традиции, приемственост, новаторство. Конференция, посветена на 120-годишната история на преподаването на класически и нови филологии в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. С., УИ, 2010,
- Конева, Р. Европейският и паневропейският културен оптимизъм на Иван Шишманов.- Балканистичен форум, кн./1-2-3, 2009, 288-307, http://www.ceeol.com
- Конева, Р. Иван Шишманов и Обединена Европа. С., 2011, ИК Гутенберг, 236 с
Външни препратки
Бележки
- ↑ Иван Шишманов // www.BG-Istoria.com. Посетен на 08.12.2012. (на български)
- ↑ Марков, Георги. Покушения, насилие и политика в България 1878 – 1947. София, Военно издателство, 2003. ISBN 954-509-239-4. с. 106.
- ↑ Schischmanoff, Lydia (1896). Légendes religieuses bulgares (1). Paris: Ernest Leroux, http://archive.org/stream/lgendesreligieu01shisgoog#page/n13/mode/2up, посетен на 21 декември 2012
- ↑ Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947), МНИ, София, 2006, стр.74.
- ↑ Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 276.
| |||||||||||||||
