Лазаркиня
| Лазаркиня | ||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||
Scopoli, 1771 | ||||||||||||||||||
| Синоними | ||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||
| Лазаркиня в Общомедия | ||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Лазаркинята (Galium odoratum) е многогодишно тревисто растение от семейство Брошови.
Има четириръбести, неразклонени, прави, единични, високи 15-20 cm стъбла, които в основата си имат пълзящи издънки. Цъфти през месец май и юни, а семената ѝ узряват през юли и август. Съдържа дъбилни вещества, витамин С, етерично масло и кумарин. Има много приятен аромат, поради което се използва и като ароматно и подправъчно растение.
В кулинарията се използва както в свеж, така и в сух вид за овкусяване на зеленчукови ястия, компоти, пудинги, лимонада, вино и др. Използва се в промишлеността при приготвянето на алкохолни напитки и за ароматизиране на тютюн. Сироп от растението се използва за получаване на зеления вариант на германската бира Берлинер Вайс. Подправката е известна още и с имената благовонен брош, бодисора или ароматна лазаркиня. Старите българи са наричали тази билка Миризливка, а по-късно Миризлива Лазаркиня, тъй като се е ползвала в китките на лазарките. Това име се използва и в повечето диалекти и сега, но в книжовния български прилагателното миризлива е заменено с ароматна.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
| |||||||||||||||||||||||
