Направо към съдържанието

Автомагистрали в България: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Премахнати редакции на Tomoko4 (б.), към версия на Сале
Етикет: Отмяна
Tomoko4 (беседа | приноси)
125 редакции
Липсват достоверни източници!
Етикети: Отменени Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение
Ред 39: Ред 39:
|-
|-
|[[Файл:Mw A1 BG.svg|40x40px|А1]]
|[[Файл:Mw A1 BG.svg|40x40px|А1]]
| [[Тракия (магистрала)|Тракия]]
| [[Тракия (магистрала)|Тракия]]{{източник||2022|04|19}}
| [[София]], [[Околовръстен път (София)|София – СОП]]
| [[София]], [[Околовръстен път (София)|София – СОП]]
| [[Ихтиман]], [[Пазарджик]], [[Пловдив]], [[Чирпан]], [[Стара Загора]], [[Сливен]], [[Ямбол]]
| [[Ихтиман]], [[Пазарджик]], [[Пловдив]], [[Чирпан]], [[Стара Загора]], [[Сливен]], [[Ямбол]]
Ред 50: Ред 50:
|-
|-
|[[Файл:Mw A2 BG.svg|40x40px|А2]]
|[[Файл:Mw A2 BG.svg|40x40px|А2]]
| [[Хемус (магистрала)|Хемус]]
| [[Хемус (магистрала)|Хемус]]{{източник||2022|04|19}}
| [[София]], [[Околовръстен път (София)|София – СОП]]
| [[София]], [[Околовръстен път (София)|София – СОП]]
| [[Ботевград]], [[Плевен]], [[Ловеч]], [[Велико Търново]], [[Търговище]], [[Шумен]]
| [[Ботевград]], [[Плевен]], [[Ловеч]], [[Велико Търново]], [[Търговище]], [[Шумен]]
Ред 61: Ред 61:
|-
|-
|[[Файл:Mw A3 BG.svg|40x40px|А3]]
|[[Файл:Mw A3 BG.svg|40x40px|А3]]
| [[Струма (магистрала)|Струма]]
| [[Струма (магистрала)|Струма]]{{източник||2022|04|19}}
| [[София]], [[Околовръстен път (София)|София – СОП]]
| [[София]], [[Околовръстен път (София)|София – СОП]]
| [[Перник]], [[Дупница]], [[Благоевград]], [[Сандански]], [[Петрич]]
| [[Перник]], [[Дупница]], [[Благоевград]], [[Сандански]], [[Петрич]]
Ред 72: Ред 72:
|-
|-
|[[Файл:Mw A4 BG.svg|40x40px|А4]]
|[[Файл:Mw A4 BG.svg|40x40px|А4]]
| [[Марица (магистрала)|Марица]]
| [[Марица (магистрала)|Марица]]{{източник||2022|04|19}}
| [[Тракия (магистрала)|АМ Тракия]] при [[Чирпан]]
| [[Тракия (магистрала)|АМ Тракия]] при [[Чирпан]]
| [[Хасково]], [[Димитровград]], [[Свиленград]]
| [[Хасково]], [[Димитровград]], [[Свиленград]]
Ред 83: Ред 83:
|-
|-
|[[Файл:Mw A5 BG.svg|40x40px|А5]]
|[[Файл:Mw A5 BG.svg|40x40px|А5]]
| [[Черно море (магистрала)|Черно море]]
| [[Черно море (магистрала)|Черно море]]{{източник||2022|04|19}}
| [[Варна]]
| [[Варна]]
| [[Слънчев бряг]], [[Несебър]]
| [[Слънчев бряг]], [[Несебър]]
Ред 94: Ред 94:
|-
|-
|[[Файл:Mw A6 BG.svg|40x40px|А6]]
|[[Файл:Mw A6 BG.svg|40x40px|А6]]
| [[Европа (магистрала)|Европа]]
| [[Европа (магистрала)|Европа]]{{източник||2022|04|19}}
| [[София]], [[Хемус (магистрала)|АМ Хемус]], [[Околовръстен път (София)|София – СОП]]
| [[София]], [[Хемус (магистрала)|АМ Хемус]], [[Околовръстен път (София)|София – СОП]]
| [[Сливница]], [[Драгоман]]
| [[Сливница]], [[Драгоман]]
Ред 104: Ред 104:
| Планирана за завършване до 2025 г.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/infrastructure/2022/01/24/4305748_gbs_shte_stroi_i_poslednite_16_km_ot_am_evropa/ |заглавие=По договор срокът за строителството на тези 16 км от магистрала „Европа“ от Сливница до София е 660 дни или 22 месеца. Строителството обаче няма как да започне засега, тъй като в момента върви обществена поръчка за строителния надзор. |автор=capital.bg |дата=3 март 2022}}</ref>
| Планирана за завършване до 2025 г.<ref>{{Цитат уеб |уеб_адрес=https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/infrastructure/2022/01/24/4305748_gbs_shte_stroi_i_poslednite_16_km_ot_am_evropa/ |заглавие=По договор срокът за строителството на тези 16 км от магистрала „Европа“ от Сливница до София е 660 дни или 22 месеца. Строителството обаче няма как да започне засега, тъй като в момента върви обществена поръчка за строителния надзор. |автор=capital.bg |дата=3 март 2022}}</ref>
|-
|-
|[[Файл:Mw A7 BG.svg|40x40px|А6]]
|[[Файл:Mw A7 BG.svg|40x40px|А6]]{{източник||2022|04|19}}
| [[Автомагистрала „Русе - Велико Търново“|Русе – Велико Търново]]
| [[Автомагистрала „Русе - Велико Търново“|Русе – Велико Търново]]
| [[Русе]]
| [[Русе]]
Ред 132: Ред 132:
| [[Димово]], [[Монтана]]
| [[Димово]], [[Монтана]]
| [[Враца]]
| [[Враца]]
! 125 km{{източник||2022|04|19}}
! 125 km
! 0 km
! 0 km
! 25 km
! 25 km

Версия от 15:12, 20 април 2022

Автомагистрала
Мрежа автомагистрали в България. Използвани магистрали, в процес на изграждане и проектиране.
Страна България
Дължина830 km
Автомагистрала в Общомедия

Автомагистралите в България са специално изградени и означени пътища за движение само на моторни превозни средства с високи скорости. Те притежават самостоятелни платна за движение във всяка посока с разделителна ивица между тях, като всяко платно е с най-малко две ленти за движение и със специална лента за аварийно спиране; пресичат се с други пътища само на отделни нива, имат предпазни огради и площадки за отдих.

Автомагистралите в България се означават със зелен знак за начало и край. Номерират се с буква А и номер на автомагистралата след нея. Освен буква и номер, автомагистралите се означават и с име.

Предвидените за изграждане автомагистрали в България са 8 на брой и имат обща дължина от около 1490 km. В допълнение към автомагистралната мрежа е предвидено и изграждане на нова категория скоростни пътища, но към 2 октомври 2021 г. такива все още не са изградени. Приблизителната дължина на завършените и пуснати в употреба автомагистрали към 2 октомври 2021 г. е 830 km. Най-високата скорост за движение по тях е ограничена до 140 km/h.[1]

История

Строителство на автомагистрали и магистралите в употреба в България между 1995 и 2015 г.

През 1964 г. българското правителство взема решение за изграждане на автомагистрален пръстен, който да се състои магистралите „Тракия“, „Хемус“ и „Черно море“. Реализацията започва с изграждането през 1973 г. на пътните отсечки София – Ихтиман и Варна – Девня.

До 1990 г. са завършени 273 km магистрални пътища. В следващите 16 години до влизането на страната в Европейския съюз през 2007 г. са построени още около 150 km. От 1973 до 2007 г. основен източник на финансиране е държавният бюджет,[2] включително и чрез външни заеми, а след това – предприсъединителните и структурните фондове на ЕС.[3]

Към 2 октомври 2021 г. в експлоатация са 830 km, а 141,59 km са в строеж.

Списък на автомагистралите в България

Табела Автомагистрала Начало Междинни точки Край Проектна дължина В експлоатация В строеж % Бележки
А1 Тракия[източник? (Поискан преди 798 дни)] София, София – СОП Ихтиман, Пазарджик, Пловдив, Чирпан, Стара Загора, Сливен, Ямбол Бургас 360 km 360 km 0 km 100% В пълна експлоатация от 15 юли 2013 г.[4]
А2 Хемус[източник? (Поискан преди 798 дни)] София, София – СОП Ботевград, Плевен, Ловеч, Велико Търново, Търговище, Шумен Варна 418 km[5] 175 km 68 km 41,87% Планирана за завършване до 2027 г.[6]
А3 Струма[източник? (Поискан преди 798 дни)] София, София – СОП Перник, Дупница, Благоевград, Сандански, Петрич ГКПП Кулата 172 km[7] 138 km 5 km 80,23% Планирана за завършване до 2030 г.[8]
А4 Марица[източник? (Поискан преди 798 дни)] АМ Тракия при Чирпан Хасково, Димитровград, Свиленград ГКПП Капитан Андреево 117 km 117 km 0 km 100% В пълна експлоатация от 29 октомври 2015 г.[9]
А5 Черно море[източник? (Поискан преди 798 дни)] Варна Слънчев бряг, Несебър Бургас, АМ Тракия 103 km 8 km 0 km 7,77% Планирана за завършване около 2032 г.[10]
А6 Европа[източник? (Поискан преди 798 дни)] София, АМ Хемус, София – СОП Сливница, Драгоман ГКПП Калотина 63 km 32 km 15 km 50,79% Планирана за завършване до 2025 г.[11]
А6[източник? (Поискан преди 798 дни)] Русе – Велико Търново Русе Бяла Велико Търново 133 km 0 km 0 km 0% Планирана за завършване около 2030 г.[12]
Дупница – Гюешево Ихтиман, АМ Тракия Самоков, Дупница, Кюстендил ГКПП Гюешево 80 km 0 km 0 km 0% Планирана за завършване след 2030 г.[13][14][15]
Автомагистрала „Видин - Враца“ Видин Димово, Монтана Враца 125 km[източник? (Поискан преди 798 дни)] 0 km 25 km 0% Планирана за завършване до 2030 г.
Общо 1571 km 830 km 113 km 52,83%

Текущо строителство

Табела Автомагистрала Лот Начало – Край Дължина на

участъка

Начало на

строителните дейности

Срок за

завършване

Бележки
Хемус Лот 1 ПВ Боаза – ПВ Дерманци 15,26 km Първа копка/начало на строителни дейности – 23 април 2019 ноември 2022 Продължителност на строителството – 36 месеца, възможно предсрочно завършване – зимата на 2021.
Хемус Лот 2 ПВ Дерманци – ПВ Каленик 19,2 km Първа копка – 23 април 2019, начало на строителни дейности – 17 юни 2020 2024 Продължителност на строителството 24 – 36 месеца
Хемус Лот 3 ПВ Каленик – ПВ Плевен 17,08 km Първа копка 23 април 2019, начало на строителни дейности – октомври 2019 2023 Продължителност на строителството 36 месеца
Хемус Лот 4 ПВ Плевен –

ПВ Летница

26,8 km Първа копка 23 април 2019, начало на строителни дейности – Септември 2020 2024 Продължителност на строителството 24 – 36 месеца
Хемус Лот 10 ПВ Белокопитово –
ПВ Буховци 		16,32 km Сключен договор на 29 септември 2017
910 дни срок на изпълнение
180 дни за проектиране
730 дни за строителство[16][17]
Първа копка 16 август 2018 		31

май 2022

Министър П. Аврамова каза, че се очаква
завършването на участъка да е през 2021 г.
поради проблеми с отчуждаването на имотите.
А3 Струма Лот 3.1.1 Благоевград – Крупник
(участък 2) 		3,5 km Сключен договор на 31 август 2017 2022 От км.365+500 до км.366+000 – участък 1 и от км.373+000 до км.376+000 – участък 2
А3 Струма Лот 3.1.2 тунел „Железница“ 4,4 km Сключен договор на 11 февруари 2019 2022 Срок за завършване: подучастък 1 – януари 2021 г.;
подучастък 2 – март 2022 г.; подучастък 3 – април 2021 г.
А6 Европа Лот 1 ГКПП „Калотина“ –
ПВ Драгоман 		14,5 km Сключен договор на 15 ноември 2018
852 дни срок на изпълнение
122 дни за проектиране
730 дни за строителство
Начало на строителството – 13 февруари 2020 г. 		2023 Според договора от 17 юни 2019 г. между
консултанта и АПИ се предвижда:
* Проектиране: 136 календарни дни
* Строителство: 744 календарни дни от
подписването на протокол 2а
* Заключителни дейности: 30 календарни дни
Автомагистрала „Видин - Враца“ Път I-1 „Видин –
п.в. Макреш“ 		24,53 km Сключен договор на 21 октомври 2019
Срок за изпълнение: 30 месеца 		септември 2022 г. 29,643 km участък, от които:
24,53 km магистрален габарит Г28
5,113 km пътен габарит Г20
Общо 141,59 km

Междудържавни магистрални връзки

Северна Македония

 Основна статия: Автомагистрали в Република Македония

Към 2018 година Северна Македония и България не планират автомагистрална връзка помежду си. В Северна Македония през пролетта на 2018 година предстои да започне изграждане на „експресен път“ от Ранковце до Крива Паланка по трасето на Паневропейски транспортен коридор 8 между Куманово и границата с България при Деве баир. Той ще има две активни и две аварийни ленти в едно платно с променлива ширина от 11,4 до 12,5 m и максимална скорост до 100 и 110 km/h.[18][19][20] За отсечката от Крива Паланка до границата при ГКПП Гюешево се планира само реконструиране на съществуващия двулентов път с добавяне на трета лента.[21] В „Национална програма за развитие: България 2020“, приета през 2012 година и актуализирана през 2014 година, присъства само построяване на скоростен път от Дупница до Гюешево (като продължение на Скоростен път „Рила“).[22] То не е между приоритетите за периода 2015 – 2017 г.[23]

Сърбия

 Основна статия: Автомагистрали в Сърбия

Автомагистрала Eвропа започна да се изгражда през 2015 г. Проектът предвиждаше да бъдат построени Западната дъга на СОП, Северна скоростна тангента и участък от автомагистрала София-Калотина до ГКПП Калотина, където ще се свърже с проектираната сръбска магистрала А4, с паневропейските коридори 4 и 10 и Европейски път Е80. От сръбска страна магистралата от Ниш до българската граница при ГКПП Калотина е започната през 2011 г. и по план трябва да е завършена през 2015 г., но поради забавяния в строителството е изцяло пусната на 9 ноември 2019 г.[24]

Гърция

 Основна статия: Автомагистрали в Гърция

Строящата се автомагистрала „Струма“ ще се свърже при ГКПП Кулата-Промахон с гръцката автомагистрала А25 (Промахон-магистрала А2), която към 25 август 2015 г. не се строи. Връзката е част от Паневропейски транспортен коридор 4 и Европейски път Е79. Построено е продължение на автомагистрала „Марица“ към гръцката граница при Свиленград.

Турция

 Основна статия: Автомагистрали в Турция

Автомагистрала „Марица“ се свързва при ГКПП Капитан Андреево-Капъкуле с турската автомагистрала О-3 (Истанбул-Одрин). Връзката е част от паневропейски транспортен коридори 4 и 10 и Европейски път Е80.

Румъния

 Основна статия: Автомагистрали в Румъния

Румъния има планове за построяване на няколко скоростни трасета (магистрали и скоростни пътища) към река Дунав /България[25]. Това са магистрала А5 от Букурещ до Гюргево, с нов комбиниран (автомобилен + жп) мост при Русе. Това планирано трасе ще отклонява от бъдещата магистрала А6, която ще свързва Букурещ и Александрия. Тя от своя страна има възможност да бъде продължена до Турну Мъгуреле с потенциален мост на р.Дунав там и да влиза в България при Никопол. Така се осъществява най-пряката връзка Букурещ-София.

Трансрегионален път Молдовска граница-Галац-Кълъраш/р.Дунав е планиран да се реализира като скоростен път. В момента се изгражда участъкът граница с Молдова-Галац-Браила. При Силистра се планира изграждането на мост, който ще поема в бъдеще трафика от Украйна към Турция.

В Западна Румъния е планирана другата част от А6 през Карпатите Лугож-Крайова, с отклонение от Турну Северин към Калафат и Дунав мост 2. На юг от Крайова при Бекет срещу Оряхово се планира още един мост между Румъния и България, който също ще поема доста трафик в бъдеще с отправни точки тунел Шипка и София.

България проектира Автомагистрала „Русе - Велико Търново“ и строи магистралата от Видин към Монтана. Други важни трасета между двете страни като Шумен-Русе и Варна-Констанца ще бъдат разширени и модернизирани като скоростни пътища с пропускливост, доближаваща се до магистралната.

Планомерност

Обща концепция за автомагистрална схема на България е развита още през 60-те и 70-те години на 20 век с приемането на план за построяване на пръстен, съставен от автомагистралите „Тракия“, „Хемус“ и „Черно море“.[26] Пръстенът остава основа на автомагистралната система на страната до наши дни, като във времето към него са добавени радиални разклонения по най-натоварените транзитни направления към съседните страни („Марица“, „Струма“, „Европа“, „Русе – Велико Търново“, „Видин – Враца“).

През 2006 г. Министерството на транспорта разработва „Стратегия за развитие на транспортната инфраструктура на Република България до 2015 година“, включваща преглед на състоянието и перспективите на всички видове транспорт.[27] Тя не разглежда автомагистралите като отделна система и не ги определя като основен приоритет. Изграждането им се предвижда да става чрез използване на средства от държавния бюджет, европейските фондове и публично-частно партньорство (тоест концесиониране), при което най-голямо значение е придадено на последния модел. „Тракия“, (включваща отсечката София—Калотина), „Струма“, „Хемус“ и „Черно море“ са планирани за отдаване на концесия и завършване в периода до 2015 г.[28][29][30][31]

През 2010 г. Министерството на регионалното развитие и благоустройството под ръководството на министър Росен Плевнелиев разработва нов стратегически документ за изграждане на пътната инфраструктура до 2020 г.[32] Автомобилният транспорт като превозващ около 2/3 от пътниците и товарите е определен като главен приоритет.[33] За основен източник на финансиране на строителството по най-важните направления с национално и международно транзитно значение са избрани европейските структурни фондове. Разработена е цялостна концепция, според която завършената система от високоскоростни пътища с голяма пропускливост ще се състои от 7 автомагистрали („Струма“, „Марица“, „Калотина“, включваща Северна скоростна тангента на София и Западна дъга на Софийския околовръстен път, „Хемус“, „Черно море“, „Тракия“ и „Люлин“) и 7 допълващи ги скоростни пътища (виж характеристиките и списъка им в съответния раздел). За първи по време на осъществяване със средства от Оперативна програма „Транспорт“ през програмния период 2007 – 2013 г. са избрани „Струма“, лотове 1, 2 и 4, „Марица“, „Калотина“ със ССТ и Западната дъга на СОП, „Хемус“ в частта на връзка ѝ със СОП, „Тракия“ и „Люлин“, довършвана със средства от програма ИСПА.[34] С известни изменения основните цели и методи на плана от 2010 г. се следват и до днес.

Цена на магистралите

Според министъра на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков в България се правят най-евтините магистрали в Европа без това да е за сметка на качеството. Според него, считано от 2000 г. насам, средната цена за километър е 3,1 млн. евро, докато в Сърбия това е 5,5 млн. евро, в Румъния 6,3 млн. евро, а в Гърция малко над 10 млн. евро за километър.[35]

По данни на фондацията „Фридрих Науман“, през 2010 г. цената на магистралите възлиза на между 2 и 3 млн. евро на километър. Но по-късно цените нарстват до между 4,2 и 6,7 млн. евро. За сравнение, средната цена в Румъния е 5 млн. евро на километър, а Виа Егнация в Гърция струва 6,8 млн. евро/km. В Хърватия цените варират между 6 и 8 млн. евро, а в Полша А2 е струвала 4,7 млн. евро. Немските цени за километър се движат между 9 и 10 млн. евро.[36]

Ексцентрични проекти, скандали и неуредици

Поради непридържане към дългосрочни концепции за изграждане на автомагистрални пътища в България до 2010 г. не липсват организирани на правителствено ниво предпроектни проучвания на трасета, които отсъстват в официално приетите планове и чиято икономическа обоснованост остава неясна.[37][38][39][40]

Проблемното управление на Агенция „Пътна инфраструктура“ и общата държавна политика в сектора в определени периоди предизвикват публични скандали с обвинения в корупция (виж Скандал „Батко и Братко“ и Договор за магистрала Тракия).

В резултат на лошо администриране на инфраструктурните проекти се създава опасност да бъдат загубени средства от предприсъединителната програма ИСПА, както и от кохезионните фондове на ЕС. На няколко пъти изплащането им е спирано от европейските институции, което забавя инфраструктурното развитие.[41][42] Строителството на Автомагистрала „Люлин“ е финансирано от ИСПА, но поради неспазени срокове и спорове с изпълнителя е заплашено от провал и бива довършено със значително доплащане от националния бюджет и откриване няколко месеца след края на действие на програмата.[43][44]

Заради остарели и непълни геоложки проучвания и проекти, разминавания в кадастралните карти и спорове за отчуждаване някои магистрални лотове с години се експлоатират без удостоверяващ пълно завършване и право на ползване Акт 16 (Автомагистрала „Хемус“ от Околовръстния път на София до село Яна) и дори с по-ниска максимално допустима скорост (лот 0 на Автомагистрала „Струма“ от Пътен възел „Даскалово“ до село Долна Диканя), а строителството на други се забавя значително, което създава опасност за финансирането им (Северна скоростна тангента на София).[45]

Нереализирани проекти

Черноморски магистрален пръстен

През 2007 година правителството на Сергей Станишев включва страната в изграждането на автомагистрален пръстен с дължина от 7000 km, който трябва да опасва Черно море. В проекта са включени осем страни от организацията за черноморско икономическо сътрудничество (ОЧИС).[46] Предвид неуточненото трасе на предвидената за изграждане черноморска автомагистрала се разглежда възможността то да е заобиколно, дублирайки паневропейски транспортен коридор 9 в частта му през България от автомагистрала „Марица“ до Русе, или да следва в по-голямата си част трасето на автомагистралите „Тракия“ и „Черно море“, предвид възможността за продължение на последната към Констанца и евентуално Тулча (посредством мост над канала при Белослав). По време на българското председателство на ОЧИС през 2014 г. проектът за изграждането на Черноморския магистрален пръстен е обявен за приоритетен проект.[47] На територията на бившия СССР трасето на пръстена пресича зони на замразени конфликти и активни военни действия, сепаратистки формирования с оспорван суверенитет и самообявили се непризнати или частично признати държави (виж Приднестровие, Абхазия, Война в Донбас), както и граници на международно признати държави със значително обтегнати двустранни отношения (виж Отношения между Грузия и Русия, Отношения между Русия и Украйна, Република Крим, Отношения между Русия и Турция).[48]

Галерия

Източници

  1. ↑ Вече ще се движим по магистралите с до 140 км/час // Вести.бг, 26 юни 2012 г.
  2. ↑ Мария Андонова, „Защо няма магистрали. България е единствената държава в ЕС без изцяло завършен аутобан“, „Капитал“, 27 юни 2008. Посетен на 13 юни 2015 г.
  3. ↑ Агенция „Пътна инфраструктура“, Оперативна програма „Транспорт“ 2007 – 2013 г.. Посетен на 13 юни 2015 г.
  4. ↑ БТВ. „Тракия“ – първата цяла магистрала на България // 15.07.2013.
  5. ↑ Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Приоритети за изграждане на пътната инфраструктура на Република България до 2020 година за пътищата с национално и общоевропейско значение, декември 2010 г., стр. 26 (pdf). Посетен на 26 август 2015 г.
  6. ↑ АМ „Хемус“ ще бъде изцяло готова до 2027 г.
  7. ↑ „Утре се открива лот 2 Дупница – Благоевград от АМ „Струма“, Агенция „Пътна инфраструктура“, 21 октомври 2015. Посетен на 22 октомври 2015.
  8. ↑ Цялата магистрала „Струма“ ще е готова най-рано около 2030 година
  9. ↑ Дарик. Свързаха автомагистрала "Марица” с „Тракия“ // 29.10.2015.
  10. ↑ investor.bg. За магистрала „Черно море“, която ще е дълга около 100 километра, най-оптимистично може да се очаква до края на 2027 г. да бъдат преминати всички етапи, необходими за получаване на разрешение за строеж. Поне пет години ще са нужни и за строителството ѝ. // 3 март 2022.
  11. ↑ capital.bg. По договор срокът за строителството на тези 16 км от магистрала „Европа“ от Сливница до София е 660 дни или 22 месеца. Строителството обаче няма как да започне засега, тъй като в момента върви обществена поръчка за строителния надзор. // 3 март 2022.
  12. ↑ investor.bg. Министърът очаква до 2030 г. да бъде завършена магистралата Русе – Велико Търново, а през 2028 г. да е готов един от тежките пътни участъци у нас – Русе – Бяла. // 3 март 2022.
  13. ↑ fakti.bg. Караджов: Най-важният път с РСМ е автомагистрала между Дупница и Гюешево. // 4 март 2022.
  14. ↑ investor.bg. Властта обмисля още две магистрали – Бургас-Малко Търново и Гюешево-Дупница // 4 март 2022.
  15. ↑ vestnikstroitel.bg. Започната е процедура по проектиране на трасето между Гюешево-Дупница // 4 март 2022.
  16. ↑ infrastructure.bg, архив на оригинала от 31 декември 2017, https://web.archive.org/web/20171231212137/http://infrastructure.bg/news/2017/10/19/3062368_skljuchiha_dogovora_za_am_hemus_ot_pv_buhovci_do_pv/, посетен на 31 декември 2017 
  17. ↑ dariknews.bg
  18. ↑ Наместо автопат, кон Бугарија ќе градиме експресен пат // build.mk, 1 март 2014 г.
  19. ↑ Јавно претпријатие за државни патишта, Проектна програма за изработка, дополнување и прилагодување на проектна документација за изградба на државен пат А2, делница Ранковци – Крива Паланка, на ниво на експресен пат[неработеща препратка], Скопје, јануари 2014, стр. 8 (pdf). Посетен на 11 юни 2015 г.
  20. ↑ Италијанската „Tirrena Scavi“ ќе го гради експресниот пат Ранковце – Крива Паланка // build.mk, 29 януари 2018 г.
  21. ↑ Во Куманово доделени решенија за легализација на бесправно изградени објекти // „Макфакс“, 6 февруари 2018 г.
  22. ↑ Национална програма за развитие: България 2020 // Министерски съвет. Портал за обществени консултации, Посетен на 9 юни 2015 г.
  23. ↑ Тригодишен план за действие за изпълнението на Националната програма за развитие: България 2020 в периода 2015 – 2017 г. // Министерски съвет. Портал за обществени консултации, Посетен на 9 юни 2015 г.
  24. ↑ Investor, „Откриха автомагистралата от Ниш до българската граница при „Калотина“/
  25. ↑ „HARTA Master Planul de Transport 2.0 Ce drumuri si autostrazi va avea Romania si cat ne vor costa? Vezi ce modificari au aparut fata de varianta initiala“, HotNews.ro, 10 февруари 2015. Посетен на 11 юни 2015 г.
  26. ↑ Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Приоритети за изграждане на пътната инфраструктура на Република България до 2020 година за пътищата с национално и общоевропейско значение, декември 2010 г., стр. 11 (pdf). Посетен на 15 юни 2015 г.
  27. ↑ Министерство на транспорта, Стратегия за развитие на транспортната инфраструктура на Република България до 2015 година, с приложения и карти, 13 юли 2006. Посетен на 14 юни 2015 г.
  28. ↑ Министерство на транспорта, Стратегия за развитие на транспортната инфраструктура на Република България до 2015 година, Приложение №4 Инфраструктурни проекти в публичния сектор в изпълнение и планирани за изпълнение в периода 2005 – 2015 г. Архив на оригинала от 2015-06-15 в Wayback Machine., юни 2006 г. (pdf). Посетен на 14 юни 2015 г.
  29. ↑ Министерство на транспорта, Стратегия за развитие на транспортната инфраструктура на Република България до 2015 година, Приложение №6 Времеви линеен график за изпълнението на приоритетни транспортни инфраструктурни проекти до 2015 г. – пътища Архив на оригинала от 2015-06-15 в Wayback Machine., юни 2006 г. (pdf). Посетен на 14 юни 2015 г.
  30. ↑ Министерство на транспорта, Стратегия за развитие на транспортната инфраструктура на Република България до 2015 година, Приложение №11 Автомагистрали планирани за изпълнение чрез публично-частно партньорство – концесии[неработеща препратка], юни 2006 г. (pdf). Посетен на 14 юни 2015 г.
  31. ↑ Министерство на транспорта, Стратегия за развитие на транспортната инфраструктура на Република България до 2015 година, Приложение №13 Приоритетни проекти в публичния сектор – пътна инфраструктура (карта)[неработеща препратка], юни 2006 г. Посетен на 14 юни 2015 г.
  32. ↑ Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Полезна информация, Приоритети за изграждане на пътната инфраструктура на Република България до 2020 година за пътищата с общоевропейско и национално значение. Посетен на 13 юни 2015 г.
  33. ↑ Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Приоритети за изграждане на пътната инфраструктура на Република България до 2020 година за пътищата с национално и общоевропейско значение, декември 2010 г., стр. 8 – 10 (pdf). Посетен на 15 юни 2015 г.
  34. ↑ Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Приоритети за изграждане на пътната инфраструктура на Република България до 2020 година за пътищата с национално и общоевропейско значение, декември 2010 г., стр. 20 – 40 (pdf). Посетен на 15 юни 2015 г.
  35. ↑ novinite.com // 3 май 2018 г., 16:40 ч.
  36. ↑ Stoyanov, D. The myth of cheap Bulgarian roads. www.fnf-southeasteurope.org
  37. ↑ Анета Кисьова, „Димчо Михалевски, зам.-министър на МРРБ: Ще строим и Родопска магистрала“ Архив на оригинала от 2015-06-18 в Wayback Machine., „Монитор“, 4 април 2006. Посетен на 18 юни 2015 г.
  38. ↑ Министерство на транспорта, Стратегия за развитие на транспортната инфраструктура на Република България до 2015 година, с приложения и карти, 13 юли 2006. Посетен на 18 юни 2015 г.
  39. ↑ Надежда Христова, „Строят магистрала през Родопите“, dnes.dir.bg, 2 юни 2008. Посетен на 18 юни 2015 г.
  40. ↑ Светлана Ненова, „Зам.-министър: Магистрала ще опасва Родопите“, „Дневник“, 2 юни 2008. Посетен на 18 юни 2015 г.
  41. ↑ Мила Попова, „Спрени и дълбоко замразени“, „Дневник“, 18 юли 2008. Посетен на 13 юни 2015 г.
  42. ↑ Лили Границка, „С финален спринт България успя да спаси програма ИСПА. Загубените средства са около 100 млн. лв., усвоените – седем пъти повече“, www.mediapool.bg, 21 октомври 2012. Посетен на 11 юни 2015 г.
  43. ↑ "Парламентът реши бюджетът да отпусне 86.1 млн. лв. за довършване на магистрала „Люлин“ Архив на оригинала от 2015-06-16 в Wayback Machine., „Строителство Градът“, 23 юни 2010. Посетен на 13 юни 2015 г.
  44. ↑ Радостина Маркова, „Намерената магистрала. След четири години строителна сага връзката между София и Перник бе пусната в експлоатация“, „Капитал“, 15 май 2015. Посетен на 13 юни 2015 г.
  45. ↑ Десислава Лещарска, „Магистрали за временно ползване. Защо някои пътни отсечки нямат акт 16, или как държавата се предава пред собствените си правила“, „Капитал“, 12 юни 2015. Посетен на 13 юни 2015 г.
  46. ↑ „Магистрален пръстен ще свързва осем черноморски държави. Правителството одобри меморандум за разбирателството“, „Строителство Градът“, 7 април 2008. Посетен на 10 юни 2015 г.
  47. ↑ Приоритети на българското председателство на ЧИС (1 януари – 30 юни 2014) Архив на оригинала от 2015-06-10 в Wayback Machine., Министерство на външните работи на Република България, bsec.mfa.bg. Посетен на 10 юни 2015 г.
  48. ↑ Карта на трасето на Черноморския магистрален пръстен, www.blacksearing.org. Посетен на 12 юни 2015 г.

Вижте също

Външни препратки

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Автомагистрали_в_България&oldid=11372541“.