Петър Панчевски

Петър Панчевски
български и съветски генерал
Роден	25 януари 1902 Бутан, България
Починал	17 ноември 1982 София, България
Партия	Българска комунистическа партия
Награди	Червена звезда Герой на Народна република България Герой на социалистическия труд Орден „Георги Димитров“ Червено знаме Орден „Народна република България“
Народен представител в: I НС   II НС   III НС

Петър Павлов Панчевски е български офицер, армейски генерал. Единственият българин с генералско звание в Червената армия, генерал-майор от инженерните войски (1945)

Биография

Петър Панчевски е роден на 25 януари 1902 г. в с. Бутан, Врачанско. Завършва педагогическо училище в гр. Лом (1923). Участва в Септемврийското въстание. След потушаването му емигрира в Югославия.

От 1925 г. е в СССР. Тук е известен под името Пьотр Георгиевич Павлов. Завършва Военноинженерното училище в Ленинград (дн. Санкт Петербург) през 1929 г. и Военноинженерната академия „Валериан Куйбишев“ в Москва (1936). Участва в Гражданската война в Испания (1936-1939) и във Втората световна война. Началник на инженерните войски на XXIV- а Съветска армия.

Завръща се в България през 1945 г. Служи в БНА. Достига званието армейски генерал. Командир е на обединение през периода 1949-1950 г. От 1950 до 1958 г. е министър на народната отбрана на Народна република България. Той е и в основата на арестуването на генералите Славчо Трънски, Денчо Знеполски и др. по обвинение, че са съмишленици на Трайчо Костов Генерал Трънски е арестуван в кабинета на министър Панчевски по негова заповед.

Петър Панчевски е народен представител (1950-1961). Посланик на България в Китай от 1958 до 1962 г. Награден със Званието „Герой на социалистическия труд“ (1967) и „Герой на Народна република България“ (1972)

Умира на 17 ноември 1982 г. в гр. София.

Източници

Агенция Фокус от 25 януари 2006 г.