Петър Панчевски: Разлика между версии
м прилагане: пост списък|Министър на отбраната на България |
м Добавяне на Категория:Българи в Съветския съюз using HotCat |
||
Ред 34: | Ред 34: | ||
[[Категория:Съветски офицери]] |
[[Категория:Съветски офицери]] |
||
[[Категория:Български генерали]] |
[[Категория:Български генерали]] |
||
[[Категория:Българи в Съветския съюз]] |
|||
[[ru:Павлов, Пётр Георгиевич]] |
[[ru:Павлов, Пётр Георгиевич]] |
Версия от 02:23, 3 февруари 2012
Петър Панчевски | |
български и съветски генерал | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Партия | Българска комунистическа партия |
Награди | Червена звезда Герой на Народна република България Герой на социалистическия труд Орден „Георги Димитров“ Червено знаме Орден „Народна република България“ |
Народен представител в: I НС II НС III НС |
Петър Павлов Панчевски е български офицер, армейски генерал. Единственият българин с генералско звание в Червената армия, генерал-майор от инженерните войски (1945)
Биография
Петър Панчевски е роден на 25 януари 1902 г. в с. Бутан, Врачанско. Завършва педагогическо училище в гр. Лом (1923). Участва в Септемврийското въстание. След потушаването му емигрира в Югославия.
От 1925 г. е в СССР. Тук е известен под името Пьотр Георгиевич Павлов. Завършва Военноинженерното училище в Ленинград (дн. Санкт Петербург) през 1929 г. и Военноинженерната академия „Валериан Куйбишев“ в Москва (1936). Участва в Гражданската война в Испания (1936-1939) и във Втората световна война. Началник на инженерните войски на XXIV- а Съветска армия.
Завръща се в България през 1945 г. Служи в БНА. Достига званието армейски генерал. Командир е на обединение през периода 1949-1950 г. От 1950 до 1958 г. е министър на народната отбрана на Народна република България. Той е и в основата на арестуването на генералите Славчо Трънски, Денчо Знеполски и др. по обвинение, че са съмишленици на Трайчо Костов Генерал Трънски е арестуван в кабинета на министър Панчевски по негова заповед.
Петър Панчевски е народен представител (1950-1961). Посланик на България в Китай от 1958 до 1962 г. Награден със Званието „Герой на социалистическия труд“ (1967) и „Герой на Народна република България“ (1972)
Умира на 17 ноември 1982 г. в гр. София.
Източници
Агенция Фокус от 25 януари 2006 г.
|
|