Вилхелм Рьонтген: Разлика между версии
м инфо-кутия - допълване; форматиране: 8x тире, 2x кавички, 3 интервала, нов ред (ползвайки Advisor) |
+ Нормативен контрол, дребни |
||
Ред 3: | Ред 3: | ||
| име-оригинал = Wilhelm Conrad Röntgen |
| име-оригинал = Wilhelm Conrad Röntgen |
||
| категория = физик |
| категория = физик |
||
| описание = |
| описание = германски физик |
||
| портрет = WilhelmRöntgen.JPG |
| портрет = WilhelmRöntgen.JPG |
||
| портрет-описание = |
| портрет-описание = |
||
Ред 21: | Ред 21: | ||
| повлиял = }} |
| повлиял = }} |
||
}} |
}} |
||
'''Вилхелм Конрад Рьонтген''' (срещано и като '''Рентген'''; |
'''Вилхелм Конрад Рьонтген''' (срещано и като '''Рентген'''; {{lang-de|Wilhelm Conrad Röntgen}}) е [[Германия|германски]] [[физика|физик]]. |
||
На [[8 ноември]] [[1895]] година Рьонтген открива и документира [[електромагнитно излъчване]], известно днес като [[рентгеново лъчение|рентгеново]]. Апаратът, създаден от Рьонтген за тази цел, е познат като [[Рентген|рентгенов апарат]]. За това си откритие получава първата [[Нобелова награда за физика]] през [[1901]] година. Той нарича лъчението ''Х-лъчи'', тъй като тяхната природа е била непозната. |
На [[8 ноември]] [[1895]] година Рьонтген открива и документира [[електромагнитно излъчване]], известно днес като [[рентгеново лъчение|рентгеново]]. Апаратът, създаден от Рьонтген за тази цел, е познат като [[Рентген|рентгенов апарат]]. За това си откритие получава първата [[Нобелова награда за физика]] през [[1901]] година. Той нарича лъчението ''Х-лъчи'', тъй като тяхната природа е била непозната. |
||
Ред 62: | Ред 62: | ||
{{нобел физика}} |
{{нобел физика}} |
||
{{Нормативен контрол}} |
|||
{{СОРТКАТ:Рьонтген, Вилхелм}} |
{{СОРТКАТ:Рьонтген, Вилхелм}} |
||
[[Категория:Германски физици]] |
[[Категория:Германски физици]] |
||
[[Категория: |
[[Категория:Носители на Нобелова награда за физика]] |
||
[[Категория:Лудвиг Максимилиан университет]] |
[[Категория:Лудвиг Максимилиан университет]] |
||
[[Категория:Личности (Мюнхен)]] |
[[Категория:Личности (Мюнхен)]] |
Версия от 10:55, 29 март 2016
Вилхелм Рьонтген Wilhelm Conrad Röntgen | |
германски физик | |
Роден | |
---|---|
Починал | 10 февруари 1923 г.
|
Погребан | Гисен, Федерална република Германия |
Националност | Германия |
Учил в | Швейцарски федерален технологичен институт в Цюрих[1] Цюрихски университет Утрехтски университет Мюнхенски университет |
Научна дейност | |
Област | Физика |
Учил при | Аугуст Кунт |
Работил в | Страсбургски университет, Гисенски университет, Вюрцбургски университет, Мюнхенски университет |
Видни студенти | Херман Марч, Абрам Йоффе |
Известен с | Рентгеново лъчение |
Награди | първата Нобелова награда за физика (1901) |
Семейство | |
Подпис | |
Вилхелм Рьонтген в Общомедия |
Вилхелм Конрад Рьонтген (срещано и като Рентген; Шаблон:Lang-de) е германски физик.
На 8 ноември 1895 година Рьонтген открива и документира електромагнитно излъчване, известно днес като рентгеново. Апаратът, създаден от Рьонтген за тази цел, е познат като рентгенов апарат. За това си откритие получава първата Нобелова награда за физика през 1901 година. Той нарича лъчението Х-лъчи, тъй като тяхната природа е била непозната.
Биография
Образование и кариера
Роден е на 27 март 1845 година в Ленеп, Германия, като единствен син на собственика на текстилна фабрика Фридрих Рьонтген и неговата съпруга Шарлоте Костанце. Първоначално посещава техническото училище в Утрехт, а после се премества в Цюрих. Завършва Цюрихската политехника (1866) и получава диплома за машинен инженер. Следващите години изучава физика при Аугуст Кунт (само 6 години по-възрастен от него) и защитава дисертация на тема „Изследвания на газовете“. През 1870 г. придружава Кунт като негов асистент във Вюрцбург и публикува във вюрцбургските „Анали на физиката и химията“ първото си научно изследване.
Става професор по физика в Страсбург (1876 – 1879), след това – професор в Хесен и директор на Физическия институт (1879 – 1888). В периода (1888 – 1900) е професор по експериментална физика във Вюрцбургския университет. След 5 години е избран за ректор на университета. В този град прави и голямото си откритие – Х-лъчите.
Следващите години (1900 – 1920) твори в Мюнхенския университет. Първата му научна статия е върху специфичната топлоемкост на газовете. По-късно публикува трудове, свързани с топлинната проводимост на кристалите и влиянието на налягането върху индекса на пречупване, преминаване на поляризирана светлина през магнитно поле и други.
През 1919 г. Рьонтген става почетен член на Немското физическо дружество. След година е пенсиониран от професорското си място в Мюнхен.
Семейство
На 19 януари 1872 г. се оженва за Анна Берта Лудвиг – дъщеря на цюрихски собственик на ресторант. През 1887 г. семейството взема при себе си шестгодишната Жозефина Берта – дъщеря на брата на Анна Рьонтген, и по-късно я осиновява.
Смърт
Рьонтген умира на 10 февруари 1923 г. от рак на 77-годишна възраст в Мюнхен. Счита се, че това не е свързано с работата му с рентгенови лъчи, поради краткотрайността на облъчването и предпазните мерки, които е взимал. Когато умира, вече е останал почти без средства. Съгласно неговото завещание цялата му лична и професионална кореспонденция е унищожена. Погребан е в Гисен в семейното гробище на родителите си.
Откритие на рентгеновите лъчи
Рентгеновото лъчение е открито на 8 ноември 1895 г. През 1895 г. Рьонтген използва уреди, разработени от неговите колеги, за да изследва електрически разряди във вакумирани стъклени тръби. В началото на ноември той провежда опити с катодни лъчи в тръби на Ленард. Тръбата на Ленард е обвита в черна хартия, непропускаща видимата светлина, предизвиквана от катодните лъчи и излъчвана от областта около анода. Рьонтген забелязва, че намиращите се на известно разстояние от тръбата бариеви кристали светят в тъмнината. При изключено напрежение на тръбата кристалите не светели повече. Той поставя недалеч от тръбата екран, покрит с бариеви соли, които светвали всеки път, когато включвал напрежението и угасвали след изключването му. Ученият започва да експериментира с различни материали между тръбата и екрана. Картонът, хартията и ебонитът не влияели на яркостта на светене, докато металните предмети хвърляли сянка върху екрана. Той поставя дланта си на пътя на Х-лъчите и на екрана се появява изображение на костите. Меките тъкани обаче се оказват прозрачни за тях.
Статията му „За новия род лъчи“, в която описва свойствата им, е издадена като отделна брошура на всички европейски езици. Но Рьонтген така и не съумява да обясни природата на загадъчните лъчи. Той дори не подозира за съществуването на електроните, а всъщност точно намаляването на тяхната скорост в стъклото на тръбата е причината за тяхното появяване.
Когато заредена частица навлезе във вещество, тя губи от своята скорост и излъчва електромагнитни вълни. Сноп намаляващи скоростта си електрони излъчва вълни с най-различни дължини и затова поражда непрекъснат рентгенов спектър в рамките на съответната част от електромагнитната скала, както и отделни линии на характеристично лъчение, обусловено от йонизацията на веществото на анода и използвано за изследването му.
Много работи на Рьонтген са посветени на изследването на свойствата на течностите, газовете, кристалите, електромагнитните явления. Той открива връзката между електричните и оптичните явления в кристалите. Има славата на най-добрия експериментатор на своето време и създава школа по експериментална физика.
Вижте също
Външни препратки
|
|
- ↑ www.library.ethz.ch // Посетен на 15 септември 2019 г.