Петър Панчевски: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 9: Ред 9:
}}
}}


'''Петър Павлов Панчевски''' е съветски и български [[офицер]]. Единственият българин с [[генерал]]ско звание в [[Червената армия]] - [[генерал-майор]] от инженерните войски (1945). [[Армейски генерал]] в [[Българската народна армия]].
'''Петър Павлов Панчевски''' е съветски и български [[офицер]]. Единственият българин с [[генерал]]ско звание в [[Червената армия]] – [[генерал-майор]] от инженерните войски (1945). [[Армейски генерал]] в [[Българската народна армия]].


== Биография ==
== Биография ==
Петър Панчевски е роден на 25 януари 1902 г. в с. Бутан, Врачанско. Завършва педагогическо училище в гр. [[Лом]] (1923). Участва в [[Септемврийското въстание]]. След потушаването му емигрира в [[Югославия]].
Петър Панчевски е роден на 25 януари 1902 г. в с. Бутан, Врачанско. Завършва педагогическо училище в гр. [[Лом]] (1923). Участва в [[Септемврийското въстание]]. След потушаването му емигрира в [[Югославия]].


От 1925 г. е в [[СССР]], където е известен като '''Пьотър Георгиевич Павлов'''. Завършва Военноинженерното училище в Ленинград (дн. [[Санкт Петербург]]) през 1929 г. и Военноинженерната академия „Валериан Куйбишев“ в [[Москва]] (1936). Участва в [[Гражданска война в Испания|Гражданската война]] в [[Испания]] (1936 – 1939) и във [[Втората световна война]], когато е началник на инженерните войски на XXIV-та армия.
От 1925 г. е в [[СССР]], където е известен като '''Пьотър Георгиевич Павлов'''. Завършва Военноинженерното училище в Ленинград (дн. [[Санкт Петербург]]) през 1929 г. и Военноинженерната академия „Валериан Куйбишев“ в [[Москва]] (1936). Участва в [[Гражданска война в Испания|Гражданската война]] в [[Испания]] (1936 – 1939). Началото на Втората световна война го заварва като командир на инженерните войски на Сибирския военен окръг. През [[Втората световна война]] е началник на инженерните войски на XXIV-та армия. Влиза във войната с чин подполковник и излиза с чин генерал-майор от съветската армия. Тежко ранен при сражението в Северен Кавказ. По-късно участва в боевете в Румъния, Югославия, Унгария и Австрия като командир на XII щурмова инженерно-саппьорна бригада.


Завръща се в България през 1945 г. Служи в БНА. Достига званието армейски генерал. Командващ е на обединение през периода 1949 – 1950 г. От 1950 до 1958 г. е министър на народната отбрана на [[Народна република България]]. Той е в основата на арестуването на генералите [[Славчо Трънски]], [[Денчо Знеполски]] и др. по обвинение, че са съмишленици на [[Трайчо Костов]]. Ген. Трънски е арестуван в кабинета на министър Панчевски, по негова заповед.
Завръща се в България през 1945 г. Служи в БНА. Достига званието армейски генерал. Командващ е на обединение през периода 1949 – 1950 г. От 1950 до 1958 г. е министър на народната отбрана на [[Народна република България]]. Той е в основата на арестуването на генералите [[Славчо Трънски]], [[Денчо Знеполски]] и др. по обвинение, че са съмишленици на [[Трайчо Костов]]. Ген. Трънски е арестуван в кабинета на министър Панчевски, по негова заповед.


П. Панчевски е [[народен представител]] (1950 – 1961). [[Посланик]] е на България в [[Китай]] от 1958 до 1962 г. Награден е със званието „Герой на социалистическия труд“ (1967) и „[[Герой на Народна република България]]“ (1972). Връчено му е военно отличие „Маршалска звезда“ за [[армейски генерал]] от запаса – 08.05.1978 г.
П. Панчевски е [[народен представител]] (1950 – 1961). [[Посланик]] е на България в [[Китай]] от 1958 до 1962 г. Награден е със званието „Герой на социалистическия труд“ (Указ № 414 от 10 юни 1967), „[[Герой на Народна република България]]“ (1972), ордени „Георги Димитров“ (1955, 1972, 1977, 1982), „Народна република България“ I ст. (1954) и II ст. (1964), „Народна свобода 1941 – 1944“ и съветските „Червено знаме“ и „Червена звезда“.<ref> Аврамов, А. Трудовата слава на България, Държавно издателство д-р Петър Берон, 1987, с. 42</ref> Връчено му е военно отличие „Маршалска звезда“ за [[армейски генерал]] от запаса – 08.05.1978 г.


Умира в София, на 17 ноември 1982 г.
Умира в София, на 17 ноември 1982 г.


== Източници ==
== Източници ==
<references />
* [http://focus-news.net Агенция „Фокус“, 25 януари 2006 г.]
* [http://focus-news.net Агенция „Фокус“, 25 януари 2006 г.]


Ред 40: Ред 41:
[[Категория:Българи в Съветския съюз]]
[[Категория:Българи в Съветския съюз]]
[[Категория:Кандидат-членове на Политбюро на ЦК на БКП]]
[[Категория:Кандидат-членове на Политбюро на ЦК на БКП]]
⚫
[[Категория:Хора от област Враца]]
[[Категория:Герои на Народна република България]]
[[Категория:Герои на Народна република България]]
[[Категория:Носители на орден „Георги Димитров“]]
[[Категория:Носители на орден „Георги Димитров“]]
[[Категория:Герои на социалистическия труд на България]]
[[Категория:Герои на социалистическия труд на България]]
⚫
[[Категория:Хора от област Враца]]

Версия от 14:27, 6 февруари 2018

Петър Панчевски
български и съветски генерал
Роден
Починал
17 ноември 1982 г. (80 г.)
ПартияБългарска комунистическа партия
НаградиЧервена звезда
Герой на Народна република България
Герой на социалистическия труд
Орден „Георги Димитров“
Червено знаме
Орден „Народна република България“
Народен представител в:
I НС   II НС   III НС   

Петър Павлов Панчевски е съветски и български офицер. Единственият българин с генералско звание в Червената армия – генерал-майор от инженерните войски (1945). Армейски генерал в Българската народна армия.

Биография

Петър Панчевски е роден на 25 януари 1902 г. в с. Бутан, Врачанско. Завършва педагогическо училище в гр. Лом (1923). Участва в Септемврийското въстание. След потушаването му емигрира в Югославия.

От 1925 г. е в СССР, където е известен като Пьотър Георгиевич Павлов. Завършва Военноинженерното училище в Ленинград (дн. Санкт Петербург) през 1929 г. и Военноинженерната академия „Валериан Куйбишев“ в Москва (1936). Участва в Гражданската война в Испания (1936 – 1939). Началото на Втората световна война го заварва като командир на инженерните войски на Сибирския военен окръг. През Втората световна война е началник на инженерните войски на XXIV-та армия. Влиза във войната с чин подполковник и излиза с чин генерал-майор от съветската армия. Тежко ранен при сражението в Северен Кавказ. По-късно участва в боевете в Румъния, Югославия, Унгария и Австрия като командир на XII щурмова инженерно-саппьорна бригада.

Завръща се в България през 1945 г. Служи в БНА. Достига званието армейски генерал. Командващ е на обединение през периода 1949 – 1950 г. От 1950 до 1958 г. е министър на народната отбрана на Народна република България. Той е в основата на арестуването на генералите Славчо Трънски, Денчо Знеполски и др. по обвинение, че са съмишленици на Трайчо Костов. Ген. Трънски е арестуван в кабинета на министър Панчевски, по негова заповед.

П. Панчевски е народен представител (1950 – 1961). Посланик е на България в Китай от 1958 до 1962 г. Награден е със званието „Герой на социалистическия труд“ (Указ № 414 от 10 юни 1967), „Герой на Народна република България“ (1972), ордени „Георги Димитров“ (1955, 1972, 1977, 1982), „Народна република България“ I ст. (1954) и II ст. (1964), „Народна свобода 1941 – 1944“ и съветските „Червено знаме“ и „Червена звезда“.[1] Връчено му е военно отличие „Маршалска звезда“ за армейски генерал от запаса – 08.05.1978 г.

Умира в София, на 17 ноември 1982 г.

Източници

  1. ↑ Аврамов, А. Трудовата слава на България, Държавно издателство д-р Петър Берон, 1987, с. 42
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Петър_Панчевски&oldid=8376219“.