Разлика между версии на „Черешница (дем Костур)“

Направо към навигацията Направо към търсенето
м
] 4-цифрени числа без интервал ; козметични промени
м
м (] 4-цифрени числа без интервал ; козметични промени)
| географска-област = [[Пополе]]
| площ =
| височина = 1 2201220
| население = 29
| население-година = 2001
В 1898 година селото минава под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]].<ref>Пасков, Илия. Изложение на екзарх Йосиф I до Св. Синод на Българската църква за църковно-училищното дело в Македония и Одринско (1897-1900), Известия на държавните архиви, кн. 59, 1990, с. 416.</ref> По данни на секретаря на Екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в Черешница има 640 българи екзархисти и функционира българско училище.<ref>Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 182-183.</ref>
 
[[FileФайл:Polykeraso-old-house-facade.jpg|мини|250п|Стара къща в Черешница]]
Черешничани участват в [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] със своя чета, ръководена от [[Герман Чиковски]]. Според сведение на ръководителите на въстанието в Костурско, включващо [[Васил Чекаларов]], [[Лазар Поптрайков]], [[Пандо Кляшев]], [[Манол Розов]] и [[Михаил Розов]], изпратено до всички чуждестранни консулства в [[Битоля]], на 30 август 1903 година в Черешница са изгорени всички 80 къщи и са убити Дамян Сулов (на 50 години), Петър Попов (53, Дамян Божков (59), Христо Божков (35), Сидо Попярмов (60), Фило Розов (63), Дине Главчев (81), Митре Бабчорлията (73), Сия Бабчорева (50) и Риса Фянова (28).<ref>[http://www.promacedonia.org/bmark/vch/vch_pisma.htm Чекаларов, Васил. Дневник 1901-1903 година, Ива Бурилкова, Цочо Билярски, ИК „Синева” София, 2001, стр. 294.]</ref> Според друг източник изгорелите къщи са 69, а голямата част от населението се спасява с бягство<ref>Илюстрация Илинден, бр.136, стр.14; повтарят се имената на загиналите - Филю Рогов, Васил Рогов, Диме Главчев, Митре Бабчоров, Сия Бабчорова, Дамян Василев, Петър Попов, Никола Стефов, Сидо Търпов, Риса Срянова и Иван Пецов</ref><ref>Илюстрация Илинден, бр.139, стр.13</ref> Местни жители си спомнят, че единствените къщи, които макар и опожарени не са рухнали са Дзоновата, Манговата, Лялькината и Шклифовата. Не са опожарени и църквата и училището<ref name="Шклифов-записи8,25">Шклифов, Благой. На кол вода пиехме. Записки за Христовите мъки на българите в Егейска Македония през ХХ век, София 2011, с. 8, 25.</ref> Много заловени от турците жени са изнасилени и принудени голи да играят хоро край селото.<ref>Шклифов, Благой. На кол вода пиехме. Записки за Христовите мъки на българите в Егейска Македония през ХХ век, София 2011, с. 24.</ref> След въстанието 150 души се изселват в [[България]]<ref name="Шклифов100"/>.
 
Селото остава екзархийско до окупирането му от гръцки части по време на Балканската война. При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Черешница са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 887.</ref> През май 1913 година местният учител [[Глигор Зисов]], заедно с много жители на селото е пребит от гръцките власти, а впоследствие е убит.<ref>Шклифов, Благой. На кол вода пиехме. Записки за Христовите мъки на българите в Егейска Македония през ХХ век, София 2011, с. 37, 51-53.</ref>
 
=== В Гърция ===
Селото остава в Гърция след [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]]. През 1926 година е прекръстено на Поликерасон, в превод ''много черешово''. Между 1914 и 1919 година 29 души от Черешница подават официално документи за емиграция в България, а след 1919 година - 1. В селото има 20 политически убийства.<ref>[http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/027.htm Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Polikeraso.]</ref> В 1932 година са регистрирани 70 българофонски семейства, всички с „изявено славянско съзнание“.
 
В 1945 г. в Черешница има 550 българофони, всички с „негръцко национално съзнание“. По време на [[Гражданска война в Гърция|Гръцката гражданска война]] селото също понася загуби - по-голямата част мъжете и жените над 16-годишна възраст насилствено са мобилизирани от партизаните, а 63 деца от селото са изведени от комунистическите части извън страната като [[деца бежанци]]. Почти цялото население напуска селото.<ref>[http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/027.htm Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Polikeraso.]</ref>
 
=== Емиграция в Северна Америка ===
В началото на ХХ век е поставено начало на процеса на изселване на черешничани в [[Северна Америка]]. През 1912 година жители на селото основават Черешнишко благотворително дружество „Свети Георги“ във [[Форт Уейн]], [[Индиана]]. През 1921 година преселниците от Черешница участват в основаването на братството „Костур“ във Форт Уейн, което е домакин при учредяването на [[Македонска патриотична организация|Македонската патриотична организация]] през октомври 1922 година.<ref>Трайков, Веселин. История на българската емиграция в Северна Америка, София 1993, стр. 149, 170.</ref> През 20-те години на ХХ век Черешничкото благотворително дружество плаща разноските на селото в дългогодишния съдебен спор със съседното Българско Блаца за притежанието на пасища и гори.<ref>Шклифов, Благой. На кол вода пиехме. Записки за Христовите мъки на българите в Егейска Македония през ХХ век, София 2011, с. 159.</ref>
 
 
=== Преброявания ===
[[FileФайл:Polykeraso-St-Nicholas.jpg|мини|250п|Църквата „Свети Николай“]]
* 1913 - 660 души
* 1920 - 343 души
 
== Личности ==
[[КартинкаФайл:German Chikovski.jpg|мини|Поп Герман, свещеник от селото, участник в [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденското въстание]]]]
;Родени в Черешница
* {{флагче|България}} [[Аристид Дамянов]] (1873 - 1941), български просветен деец, македоно-одрински опълченец
* Шклифов, Благой. Местните названия в с. Черешница, Костурско, Славистичен сборник 1973, с. 269-277.
 
== Бележки ==
<references/>
 

Навигация