Петър Панчевски

Петър Панчевски
български и съветски генерал
Роден	25 януари 1902 г. Бутан, Княжество България
Починал	17 ноември 1982 г. София, Народна република България
Партия	Българска комунистическа партия
Награди	Червена звезда Герой на Народна република България Герой на социалистическия труд Орден „Георги Димитров“ Червено знаме Орден „Народна република България“
Народен представител в: I НС   II НС   III НС

Петър Павлов Панчевски е съветски и български офицер. Единственият българин с генералско звание в Червената армия – генерал-майор от инженерните войски (1945). Армейски генерал в Българската народна армия.

Биография

Петър Панчевски е роден на 25 януари 1902 г. в с. Бутан, Врачанско. Завършва педагогическо училище в гр. Лом (1923). Участва в Септемврийското въстание. След потушаването му емигрира в Югославия.

От 1925 г. е в СССР, където е известен като Пьотър Георгиевич Павлов. Завършва Военноинженерното училище в Ленинград (дн. Санкт Петербург) през 1929 г. и Военноинженерната академия „Валериан Куйбишев“ в Москва (1936). Участва в Гражданската война в Испания (1936 – 1939). Началото на Втората световна война го заварва като командир на инженерните войски на Сибирския военен окръг. През Втората световна война е началник на инженерните войски на XXIV-та армия. Влиза във войната с чин подполковник и излиза с чин генерал-майор от съветската армия. Тежко ранен при сражението в Северен Кавказ. По-късно участва в боевете в Румъния, Югославия, Унгария и Австрия като командир на XII щурмова инженерно-саппьорна бригада.

Завръща се в България през 1945 г. Служи в БНА. Достига званието армейски генерал. Командващ е на обединение през периода 1949 – 1950 г. От 1950 до 1958 г. е министър на народната отбрана на Народна република България. Той е в основата на арестуването на генералите Славчо Трънски, Денчо Знеполски и др. по обвинение, че са съмишленици на Трайчо Костов. Ген. Трънски е арестуван в кабинета на министър Панчевски, по негова заповед.

П. Панчевски е народен представител (1950 – 1961). Посланик е на България в Китай от 1958 до 1962 г. Награден е със званието „Герой на социалистическия труд“ (Указ № 414 от 10 юни 1967), „Герой на Народна република България“ (1972), ордени „Георги Димитров“ (1955, 1972, 1977, 1982), „Народна република България“ I ст. (1954) и II ст. (1964), „Народна свобода 1941 – 1944“ и съветските „Червено знаме“ и „Червена звезда“. Връчено му е военно отличие „Маршалска звезда“ за армейски генерал от запаса – 08.05.1978 г.

Умира в София, на 17 ноември 1982 г.

Източници

• Агенция „Фокус“, 25 януари 2006 г.