Бигор Доленци
- Вижте пояснителната страница за други значения на Доленци.
| Бигор Доленци Бигор Доленци | |
| — село — | |
 | |
  Бигор Доленци | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югозападен |
| Община | Кичево |
| Географска област | Долно Кичево |
| Надм. височина | 916 m |
| Население | 156 души (2002) |
| Пощенски код | 6258 |
| Бигор Доленци в Общомедия | |
Бигор Доленци или Белостен Доленци (на македонска литературна норма: Бигор Доленци) е село в Северна Македония, в община Кичево.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в Кичевската котловнина на левия бряг на Треска на пет километра югоизточно от Кичево в подножието на Челоица.
История
[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Бигор Доленци е чисто българско село в Кичевска каза на Османската империя. Църквата „Света Петка“ е от 1858 година, а „Свети Антоний“ е от 1865 година.[1] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Белостен Доленци (Dolentzi Bel-osten) е посочено като село с 23 домакинства със 102 жители българи.[2]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Бигор Доленци е чисто българско село в Кичевската каза на Битолския санджак с 30 къщи.[3]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Горно и Долно Белостен Доленци живеят 315 българи християни.[4]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Горно и Долно Доленци са чисто български села в Кичевската каза на Битолския санджак с по 20 къщи.[5]
Цялото село е под върховенството на Българската екзархия. Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Бигор Доленци има 21 сръбски къщи.[6] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев (La Macédoine et sa Population Chrétienne) в 1905 година в Беластен Доленци има 320 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.[7]
Статистика, изготвена от кичевския училищен инспектор Кръстю Димчев през лятото на 1909 година, дава следните данни за Бигор-Доленци:[8]
| Домакинства | Гурбетчии | Грамотни | Неграмотни | ||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|
| мъже | жени | общо | мъже | жени | общо | ||
| 47 | 59 | 45 | 0 | 45 | 161 | 175 | 336 |
При избухването на Балканската война един човек от Бигор Доленци е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[9]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Бигор Доленци като българско село.[10]
Според преброяването от 2002 година селото има 156 жители македонци.[11]
От 1996 до 2013 година селото е част от община Вранещица.
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Бигор Доленци
Петър Илиевски (1920 – 2013), лингвист от Република Македония, академик
Трифон Каранов, виден деец от епохата на църковните борби на българите в Битоля.[12]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Кичевско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 2013-02-12. Посетен на 14 март 2014 г.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 90 – 91.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 34. (на македонска литературна норма)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 257.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 35. (на македонска литературна норма)
- ↑ Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 154-155. (на френски)
- ↑ Стойчева, Станислава. Аспекти на грамотността на българското население в Македония (1878 – 1912), Македонски преглед, година ХХХVІІІ, 2015, кн. 2, с. 76.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 829.
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 25 септември 2007
- ↑ Биолчевъ, Илия Н. Въстанието въ Костурско (спомени) // Илюстрация Илиндень Година 5 (Книга 7–8 (47–48)). София, Илинденска организация, 1933. с. 18.
| |||||||||||
