Втори армейски артилерийски полк

Втори армейски артилерийски полк
	Втори армейски артилерийски полк
	Войници от Втори армейски артилерийски полк на позицията при с. Летанце, Подуево (Сърбия), ноември 1944 г.
Информация
Активна	20 февруари 1928 – 1945
Държава	България
Тип	Артилерийски полк
Гарнизон	Хасково

Втори армейски артилерийски полк е български артилерийски полк, формиран през 1928 година и взел участие във Втората световна война (1941 – 1945).

История

Историята на полка започва на 20 февруари 1928 година, когато във Варна от кадър на Варненския и Бургаския укрепен пункт се формира Варненски брегови укрепен пункт. Военното подразделение се състои от щаб във Варна, 1^-ва дълга и 2^-ра тежка гаубична батарея в Бургас, 3^-та полска и 4^-та минохвъргачна батарея във Варна. Подчинен е на 3^-та военно-инспекционна област.^[1] Съгласно заповед № 42 от 30 юли 1928 г. е установен на гарнизон в Хасково. През 1934 г. е преименуван на Втора хасковска окръжна пеша жандармерия, а от 1938 носи наименованието Втори армейски артилерийски полк.

През 1943 и 1944 г. полкът участва в акции против партизанското съпротивително движение в района са с. Сусам, Воден, Езерово, Бодрово, Скобелево, Ябълково, Меричлери, Куза и др. На 12 септември 1944 г. в сражение с комунистите е убит командира на полка полковник Велико Маринов.^[2] В периода 14 септември – 5 октомври 1944 полкът се командва от полковник Генчо Бончев. Полкът без 5^-о и 6^-о артилерийско отделение взема участие във втората фаза на заключителния етап на войната в редовете на 2^-ра армия под командването на подполковник Тоню Чакъров. Осигурява действията на армията при Нишката и Косовската операции, като дава 8 убити.^[3] На 12 декември второ и четвърто артилерийско отделение се завръщат в гарнизона си, а първо и трето остават на фронта. Последните се завръщат от фронта през юни 1945 г. От 1948 г. полка е преместен от Хасково в Пловдив, а през октомври 1950 г. му е даден пощенски номер 50110. От ноември 1954 е преименуван на 4^-ти армейски артилерийски полк и е поставен на подчинение на втори отделен корпус в Пловдив.

През септември 1955 г. е преименуван на четвърти армейски артилерийски полк и предислоциран в Асеновград. Към него се прехвърля Разузнавателен артилерийски дивизион от Корпусен артилерийски полк от София. От 1961 г. полка е на подчинение на двадесет и първа мотострелкова дивизия базирана в Пазарджик. На 7 август 1968 г. с щат № К-1330 се формира четвърти армейски артилерийски полк с пощенски номер 50340 и база в град Пловдив. Към полка се присъединява и част от личния състав на 105-и военновременен артилерийски полк от Асеновград. От 1 септември 1975 г. полка е дислоциран в Асеновград, а 105-и военновременен артилерийски полк в Смолян. Към полка се създава школа за подготовка на сержанти със следните специалности: разузнавачи, телефонисти, радисти, изчислители, топографи и оръдейни номера. На основание Разпореждане № 0034 от 24 ноември 1977 г. на Началник-щаба на Сухопътните войски се променя военнопощенския номер на поделението и получава наименование 34360.^[1]

През 1978 г. е сменен военнопощенския номер от 50430 на 24490. През 1984 г. полка е награден с преходно знаме и грамота от Министерството на народната отбрана. През есента на 1988 г. във връзка с реформите в БНА наименованието на полка се сменя с Отдел за преподготовка на артилерийски специалисти в състава на 21^-ви териториален учебен център – град Пазарджик.^[1] През 1998 г. съгласно реорганизациите в българската армия полка е реорганизиран в четвърта артилерийска бригада. През септември 1992 г. преминава от 1-ва армия в подчинение на 2-ра армия.

Наименования

През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:

Варненски брегови укрепен пункт (20 февруари 1928 – 1934)
Втора хасковска окръжна пеша жандармерия (1934 – 1938)
Втори армейски артилерийски полк (1938 – 1954)
Четвърти армейски артилерийски полк (1954 – 1968)
Сто и пети артилерийски полк (1968 – 1987)
Сто и пети артилерийски отдел (1988 – 1996)

Командири

Званията са към датата на заемане на длъжността.

№	звание	име	дати
1.	Подполковник	Димитър Узунов	10 февруари 1928 – 2 май 1933
2.	Подполковник	Васил Мандиков	2 май 1933 – 1 юни 1935
3.	Подполковник	Еньо Колев	1 юни 1935 – 1 май 1936
4.	Подполковник	Владимир Чукурски	1 май 1936 – 2 ноември 1938
5.	Подполковник	Владимир Илиев	2 ноември 1938 – 15 април 1941
6.	Полковник	Велико Маринов	15 април 1941 – 13 септември 1944
7.	Полковник	Генчо Бончев	14 септември 1944 – 5 октомври 1944
7.	Майор	Георги Георгиев	14 септември 1944 – 20 октомври 1944
8.	Подполковник	Никола Митов	20 октомври 1944 – 12 декември 1944
9.	Подполковник	Тоню Чакъров	5 октомври/12 декември 1944 – 4 септември 1945
10.	Подполковник	Христо Христов	4 септември 1945 – 1 февруари 1946
11.	Подполковник	Първан Бучков	1 февруари 1946 – 20 юли 1946
12.	Майор	Тодор Чипилов	20 юли 1946 – 28 септември 1946
13.	Подполковник	Димитър Иванов	28 септември 1946 – 4 август 1947
14.	Подполковник	Костадин Куванджиев	4 август 1947 – 1 октомври 1947
15.	Майор	Спас Дерибеев	1 октомври 1947 – 19 декември 1949
16.	Подполковник	Петър Карагьозов	19 декември 1949 – 15 януари 1953
-	Подполковник	Доньо Марков	24 септември 1959 – 25 април 1961

Бележки

↑ ^а ^б ^в ДВИА, ф. 510, История на фондообразувателя
↑ Райкин, Спас – „Политическо пътешествие срещу ветровете на XX век“, 2005, Пенсофт, стр. 400
↑ Ташев, Т., стр. 194 (цит: ЦВА, ф. 510, а. е. 111.)

Източници

Тодоров, Т., Александрова, Я. Пътеводител на архивните фондове 1877 – 1944 г. Т. 2. София, Военно издателство, 1977.
Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, ISBN 978-954-509-407-1

Външни препратки

Хасковлии стават партизани на 10 септември, на 12-и разстрелват 6-има офицери

Портал „Военна история на България“

[dvia-1] а ^б ^в ДВИА, ф. 510, История на фондообразувателя

[2] Райкин, Спас – „Политическо пътешествие срещу ветровете на XX век“, 2005, Пенсофт, стр. 400

[3] Ташев, Т., стр. 194 (цит: ЦВА, ф. 510, а. е. 111.)

[1]

[2]

[3]