Гарани
| Гарани Гарани | |
| — село — | |
 | |
  Гарани | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югозападен |
| Община | Кичево |
| Географска област | Горно Кичево |
| Надм. височина | 1079 m |
| Население | 542 души (2002) |
| Пощенски код | 6262 |
| Гарани в Общомедия | |
Гарани (на македонска литературна норма: Гарани; на албански: Garani) е село в Северна Македония, община Кичево.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в областта Горно Кичево в западните склонове на Челоица.
История
[редактиране | редактиране на кода]Йордан Заимов смята, че името Гарани се е появило от Горани под албанско влияние с преход на о в а.[1]
В XIX век Гарани е село в Кичевска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Барни (Barni) е посочено като село с 80 домакинства с 200 жители мюсюлмани.[2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Гарани живеят 400 арнаути мохамедани.[3]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Гарани е чисто албанско село в Кичевската каза на Битолския санджак с 50 къщи.[4]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Гарани като албанско село.[5]
Според преброяването от 2002 година селото има 542 жители.[6]
| Националност | Всичко |
| македонци | 1 |
| албанци | 541 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
От 1996 до 2013 година селото е част от Община Осломей.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Заимов, Йордан. Заселване на българските Славяни на Балканския полуостров : проучване на жителските имена в българската топонимия. София, Издателство на Българската академия на науките, 1967. с. 56.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 96-97.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 255.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 37. (на македонска литературна норма)
- ↑ Селищев, Афанасий. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. - София, 1929.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 25 септември 2007
| |||||||||||
