Направо към съдържанието

Девети артилерийски полк

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Девети артилерийски полк
Информация
Активна30 декември 1903 – 30 август 1919
ДържаваБългария
ТипАртилерийски полк
ГарнизонПлевен (до 18 март 1904)
Севлиево (от 18 март 1904)

Девети артилерийски полк е български артилерийски полк, формиран през 1904 година, взел участие в Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913) и Първата световна война (1915 – 1918).

Историята на полка започва на 30 декември 1903 година, когато в Плевен съгласно указ №85 се формира Девети артилерийски полк, като се състои от щаб и две артилерийски отделения (6 батареи), едно от 5 артилерийски полк и едно от 1-ви артилерийски полк. На гарнизон е в Плевен. Влиза в състава на 9 пехотна плевенска дивизия. Съгласно указ № 29 от 18 април 1904 година е преместен на постоянен гарнизон в Севлиево. [1] По-късно към полка се формират един парков взвод и един нестроеви взвод.[2]

Балкански войни (1912 – 1913)

[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война (1912 – 1913) полкът се развръща в 9 скорострелен артилерийски полк, формира 9 нескорострелен артилерийски полк от състава на 9 пехотна плевенска дивизия (2-ра армия) и е под командването на полковник Димитър Каданов.[3] Демобилизиран е през август 1913 година.[1]

Девети нескорострелен артилерийски полк

[редактиране | редактиране на кода]

Девети нескорострелен артилерийски полк е формиран в Севлиево на 17 септември 1912 година от състава на 9 артилерийски полк. Влиза в състава на 9 пехотна плевенска дивизия и се командва от подполковник Михаил Шишков.[3] Демобилизиран и разформиран е след края на Междусъюзничекста война (1913) на 9 септември 1913 година.[4][5]

Първа световна война (1915 – 1918)

[редактиране | редактиране на кода]

През Първата световна война (1915 – 1918) 9 артилерийски полк е отново мобилизиран в състава на 9 пехотна плевенска дивизия (2-ра армия), като формира 9 артилерийска бригада, 9 артилерийски полк и 19 артилерийски полк.[6]

В началото на войната полкът разполага със следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение:[7]

Числен състав Добитък Обоз Въоръжение
Офицери: 33
Чиновници: 2
Подофицери и войници: 1655
Коне: 1225 Обикновени коли: 149
Товарни: 267
Специални: 2
Пушки и карабини: 254
Оръдия: 32

Командване и състав

[редактиране | редактиране на кода]

През Първата световна война (1915 – 1918) артилерията на 9 дивизия има следното командване и състав:[6]

Полкът е разформиран на 30 август 1919 година, а на основание заповед № 112, като кадрите и материалната част се придават на 1-ви артилерийски полк.[1]

Полкът е отново формиран през януари 1937 година под името 9-о артилерийско отделение, като се състои от 6 батареи, 3 от които конни.[2]

Втора световна война (1941 – 1945)

[редактиране | редактиране на кода]

По време на Втора световна война (1941 – 1945) от юли 1942 до април 1943 година отделението е разположено в Югославия, в околностите на градовете Кюприя и Ниш. Взема участие в първата и втората фаза на участието на България във войната срещу Нацистка германия.[2]

През ноември 1950 г. полкът е преименуван на 44-ти оръдеен артилерийски полк и е с местостоянка в Севлиево. Полкът е ликвидиран на 25 септември 1958 г., което е потвърдено от заповед № 643 от 30 септември на командира на полка.[2]

През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:

  • Девети артилерийски полк (30 декември 1903 – 1912)
  • Девети скорострелен артилерийски полк (1912 – 1913)
  • Девети артилерийски полк (1913 – 30 август 1919)
  • Девето артилерийско отделение (януари 1937 – ноември 1950)
  • Четиридесет и четвърти оръдеен артилерийски полк (ноември 1950 – 25 септември 1958)

Званията са към датата на заемане на длъжността.

звание име дати
1. Полковник Димитър Каданов 1904 – 1913
Подполковник Михаил Шишков до януари 1915?
Полковник Радослав Каменов началото на 1915 – 1915
Полковник Никола Каблешков от 1916
  1. а б в Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 188 – 189
  2. а б в г ДВИА, ф. 515, История на фондообразувателя
  3. а б Войната между България и Турция 1912 – 1913, том 5, книга 2, стр. 1071
  4. Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 223 (цит: Централен военен архив, ф. 528в, а.е. 40)
  5. ДВИА, ф. 528В, История на фондообразувателя
  6. а б Българската армия през световната война 1915 – 1918, том 2, стр. 890
  7. Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.