Михаил Герджиков

Михаил Герджиков
	Михаил Герджиков
български революционер
Роден	Михаил Иванов Герджиков 26 януари 1877 г. Пловдив, Османска империя
Починал	18 март 1947 г. (70 г.) София, Народна република България
Погребан	Централни софийски гробища, София, Република България
Учил в	Женевски университет
Семейство
Баща	Иван Герджиков
Съпруга	Янка Каневчева
Деца	Магда Герджикова
	Михаил Герджиков в Общомедия

Михаил (Мишел) Иванов Герджиков с псевдоними Лясов, Michel и Тодор Луканов^[1]^[2]^[3] е виден български общественик, анархист и революционер в Македония и Одринско, деец на ВМОРО и ВМРО (обединена).^[4]^[5]

Биография

Във ВМОРО

Герджиков е роден в 1877 година в Пловдив като първо дете в семейството на Иван Павлов Герджиков, родом от Копривщица, завършил Болградската гимназия и участвал в създаването на нова администрация в Пловдив след Руско-турската война и батачанката Магдалина Илич. Детството си прекарва в Пловдив, където се запалва по идеите на анархизма. Силно влияние затова му оказва д-р Русел Судзиловски, личен приятел на Христо Ботев, който известно време пребивавал в родната му къща. Като ученик под влияние на левичарски идеи създава през 1895 г. анархистка група в Пловдивската гимназия, заради което е изключен. В края на същата година той се свързва с македонски гимназисти в града и заедно с други свои съученици по подражание на революционерите от предосвобожденската епоха основава Централен революционен македонски комитет със силно анархистична насоченост.

След това Герджиков следва право в Лозана и Женева, където участва в т. нар. Женевска група. През 1899 г. се завръща в българските земи, става учител в българската гимназия в Битоля^[6] и се включва във ВМОРО. Герджиков се сближава с Гоце Делчев. В 1900 година е делегат на Златишкото дружество на Седмия македонски конгрес.^[7] През 1900 г. е изпратен в Солун, за да подпомогне дейността на ЦК на ВМОРО по изграждането на комитетската и мрежа и в Одринско. Когато е разкрит от османските власти, Герджиков постъпва в четата на Христо Чернопеев. Скоро след това сам сформира чета в Гевгелийския район.

През април 1901 година е делегат на Осмия македоно-одрински конгрес от Борисовградското дружество.^[8]

През април 1902 г. в дома на Герджиков в Пловдив се провежда Пловдивският конгрес на Одринския революционен окръг. От лятото на 1902 г. ръководи организацията в Одринско и я масовизира, като му помагат подвойводите Иван Варналиев и Христо Силянов.

На конгреса на Петрова нива той е избран за член на ръководно боево тяло в окръга и е един от ръководителите на подготовката и провеждането на Илинденско-Преображенското въстание 1903 г.

През февруари 1903 година Герджиков е начело на чета от 25 души, в която влизат Кръстьо Българията, Иван Варналията, Димитър Общински, Коста Калканджиев, Стоян Петров, Йордан Божков от Велес, Христо Арнаудов, Петър Ангелов, Цено Куртев, Пеню Шиваров, Димитър Халачев, Димитър Дичев (фелдшер на четата), Атанас Вълканов, Иван Ангелов, Стоян Камилски, Димо Русев (Колибарски), Стоян Томов, Петко Зидаров, Михаил Даев и Савата от Варна. Герджиков прави неуспешен атентат на железопътната линия Цариград – Одрин извън революционната тракийска територия при гара Синекли на 19 февруари 1903 година.

Списък на четниците, участвали в атентата на линията Синеклий – Черкезкьой, 19 февруари 1903 г.
№	Име	Години	Родно място
1.	Михаил Герджиков	25	Пловдив
2.	Стоян Петров	30	Малко Търново
3.	Йордан Божков	35	Пловдив
4.	Димитър Общински		Пловдив
5.	Христо Арнаудов	30	Хаскьой
6.	Петко Д. Зидаров	25	Цикнихор
7.	Цено Куртев	27	Златица
8.	Петър Ангелов	27	Хаскьой
9.	Пеньо Шиваров	27	Чирпан
10.	Димитър Т. Халачев	25	Малко Търново
11.	Атанас Вълканов	27	Дерекьой
12.	Стоян Георгиев Камилски	27	Камила
13.	Вълкан Стойчев	26	Малко Търново
14.	Димитър Ташев	27	Колиби
15.	Михаил Дайов	25	Балчик
16.	Димитър Христакиев	27	Райково
17.	Кръстьо Георгиев Българията	30	Враца
18.	Иван Варналията	35
19.	Стоян Томов	25	Кладара
20.	Костадин Калканджиев	28	Малко Търново^[9]

Участва в самото въстание, като от връх Китка в Странджа предвожда група от 80 души до Василико и го освобождават, като установяват т. нар. Странджанска комуна. За съвсем кратко време турската власт из целия Странджански край е премахната с изключение на Малко Търново, турските постове покрай границата са унищожени, а гарнизоните по селата са прогонени и цялата организационна територия в района е освободена.

Списък на четници за участие във въстанието, август 1903 г.

Войводи

№	Име
1.	Михаил Герджиков
2.	Стамат Икономов
3.	Лазо Лазов

I чета

№	Име	Родно място	Околия	Години	Служил ли е войник/бил ли е с чета
1.	Стоян Владев	Мъглиш	Казанлъшко	30	старши унтерофицер, нов четник
2.	Атанас Иванов	Янъж-дере	България	28	служил е
3.	Георги Т. Калканджиев	Малко Търново		40	служил е
4.	Христо Силянов	Цариград		23
5.	Стоян Петров	Малко Търново			служил е; бил няколко месеца четник в Одринско
6.	Никола Стоянов	Лозенград		28	нов
7.	Ламбо Георгиев	Зелениче	Леринско	22	нов
8.	Никола Димитров	Левка	Мустафапашанско	25	нов
9.	Рою Петков	Еркеч	България	23	нов, служил е
10.	Иван Колчев	Стара Загора		27	служил е
11.	Ристо Кърбуюк	Стара Загора		24	нов
12.	Гаджу Господинов	Иния	Мустафапашанско	24	служил е
13.	Димо Тодоров	Одрин		34	нов
14.	Павле Парушев	Дерекьой	Варненско	30	служил е старши унтерофицер
15.	Цено Куртев	Златица		23	четник в Одринско от 4–5 месеца
16.	Желю Иванов	Камли	Борисовградско	30	ефрейтор
17.	Захария Проданов	Хасково		24	служил е
18.	Христо Иванов	Левка	Мустафапашанско	24	бил е 6 месеца с Кипрова
19.	Михаил Стойнов	Стара Загора		28	нов, служил е
20.	Стоян Иванов	Факия	Бургаско	19	нов
21.	Доктор Д. Христакиев	Райково	Ахъчелебийско	23	фелдшер, четник в Одринско от 5 месеца
22.	Боню Стойков	Лозенград		24	служил е (кларинетист)

II чета

№	Име	Родно място	Околия	Години	Служил ли е войник/бил ли е с чета
1.	Иван Варналиев	Велес		30
2.	Ристо Стефанов	Калофер		37	старши унтерофицер, бил е със Стойо войвода в 95 и 96 г.
3.	Стоян Димитров	Малко Търново		25	нов
4.	Кольо Стойчев	Ивджелири	Чирпанско	22	нов
5.	Русе Славов	Нова Загора		20	нов
6.	Стоян Неделков	Игнятовци	Дряновско	42	служил е, бил 2 месеца с Дърв.
7.	Желязко Петров	Паспалево	Малкотърновско	22	нов
8.	Георги Караджов	Караджово	България	28	служил е
9.	Стефан Давидов	Кочани		24	бил е 3 месеца с Михаил Христов
10.	Христо Баев	Казанлък		20	нов
11.	Недялко Куртев	Малко Търново		25	младши унтерофицер
12.	Иван Делибозов	Гьоктепе		32	младши унтерофицер
13.	Пею Петров	Мъдлеш	Бургаско	20	служил е
14.	Иван Н. Кълбов	Дерекьой	Малкотърновско	23	нов
15.	Янаки Кралев	Джемеран		24	служил е
16.	Ангел Михайлов	Дерекьой		26	нов
17.	Иван Костов	Аспарухово	Старозагорско	32	служил е
18.	Никола Николов	Терзово	Новозагорско	21	нов
19.	Стефан Събев	Сливен		20	нов
20.	Атанас Василев	Сливен		20	нов
21.	Михаил Ставрев	Цапари	Битолско	24	бил е в Битолско

III чета

№	Име	Родно място	Околия	Години	Служил ли е войник/бил ли е с чета
1.	Георги Тенев	Мустафа паша		32	бил е 2–3 години с Бозуков, с Делчев и други
2.	Петко Мутафов	Малко Търново		40	служил е
3.	Иван Георгиев	Паспалево	Малкотърновско	19	нов
4.	Манол Янев	Малко Търново		37	служил е
5.	Иван Апостолов	Коджа Тарла	Лозенградско	25	нов
6.	Георги Иванов	Долно Алмали	България	20	нов
7.	Стоян Димитров	Колибите	Бунархисарско	40	нов
8.	Ристо Караволов	Сливен	България	25	служил е
9.	Димитър Желязков	Колибите	Бунархисарско	22	нов
10.	Тодор Стоянов	Бунар Хисар		35	нов
11.	Стефан Стефанов	Сливен		20	нов
12.	Велко Морфев	Колибите	Бунархисарско	22	нов
13.	Никола Димов	Колибите	Бунархисарско	20	нов
14.	Стефан Атанасов		Узункюприйско	22	нов
15.	Стамат Николов	Колибите	Бунархисарско	22	нов
16.	Ташо Димитров	Колибите	Бунархисарско	30	нов
17.	Киряза Димов	Колибите	Бунархисарско	30	нов
18.	Нено Христов	Каракьой	Карнобатско	25	служил е
19.	Янко Стоянов	Скопо	Лозенградско	30	няколко месеца с Маджарова
20.	Ставре Янев	Бунар Хисар		30	2-3 месеца с Шишманова

IV чета

№	Име	Родно място	Околия	Години	Служил ли е войник/бил ли е с чета
1.	Димитър Ташев	Колибите	Бунархисарско	30	четник от 1 1/2 година с Герджиков
2.	Йордан Николов	Сливен		33	нов, служил е
3.	Георги Тодоров	Малко Търново		23	нов
4.	Димитър Загорски	Стара Загора		22	служил е
5.	Никола Дочев	Стара Загора		21	бил е 4–5 месеца четник с Яне Сандански
6.	Васил Праматарски	Салали	Пловдивско	20	нов
7.	Гьорги Пърнаров	Велес		22	бил е 2 месеца в Джумайско
8.	Димитър Петков	Войник махала	Чирпанско	18	нов (тесен социалист)
9.	Симион Димитров	Докузюк	Бабаескийско	22	нов
10.	Яни Желязков	Лозенград		30	нов
11.	Гьорги Парашкевов	Енидже	Лозенградско	23	нов
12.	Янко Тодоров	Малко Търново		24	нов
13.	Вангел Илиев	Самоков		20	нов
14.	Петко Димитров	Малко Търново		22	нов
15.	Яни Георгиев	Лана Пашакьой	Турция	20	нов
16.	Никола Търпов	Годивле	Охридско	20	нов
17.	Стоян Милев	Енидже	Лозенградско	20	нов
18.	Костадин Вълков	Аладайне	Мустафапашанско	22	нов
19.	Иван Акиов	Дерекьой	България	28	нов

V чета

№	Име	Родно място	Околия	Години	Служил ли е войник/бил ли е с чета
1.	Христо Арнаудов	Мустафа паша		27	от 99 насам в Одринско
2.	Коста С. Тенишев	Лозенград		27	от 901 с Маджарова
3.	Бота Митов	Крушево		32	нов, служил е
4.	Начо Начков	Сливен	България	25	нов, служил е
5.	Яни Войнов	Мустафа паша		26	нов
6.	Нестор Иванов	Одрин		32	нов
7.	Костадин Дезимиров	Пловдив		28	нов, служил е
8.	Димитър Коибаширов	Лозенград		23	нов
9.	Мите Аргиров	Пловдив		24	нов, служил е войник
10.	Васил Попов	Велика	Малкотърновско	21	ходил 4 месеца с Кондолова в Одринско
11.	Матю Ристов	Габрово		22	бил е 1 неделя с Никола Дечева, служил е
12.	Карчо Думчев	Кукуш		24	бил е дълго време с Делчева и прочие
13.	Ефтим Апостолов	Струга		37	нов

VI чета

№	Име	Родно място	Околия	Години	Служил ли е войник/бил ли е с чета
1.	Лазар Маджаров	Негован		32
2.	Яни п. Николов	Карахадър	Лозенградско	27	четник при Маджарова от 2 години
3.	Никола Георгиев	Яна	Лозенградско	30	нов
4.	Ставри Полихронов	Яна	Лозенградско	25	нов
5.	Иван Камчев	Лозенград		45	нов
6.	Петко Петров	Дерекьой	Малкотърновско	36
7.	Димитър Христов	Карахамза	Лозенградско	27	служил, четник при Маджарова от 2 месеца
8.	Петър Недялков	Лозенград		27	служил е, четник е бил 2–3 месеца с Вълчо Антонов
9.	Стоян Христов	Лозенград		30	нов
10.	Стоян Бойчев	Лозенград		25	нов
11.	Гьорги Димитров	Лозенград		22	нов
12.	Костадин Георгиев	Лозенград		27	нов
13.	Иван Янков	Долно Котори	Леринско	20	с Маджарова 1–2 месеца
14.	Тодор Георгиев	Чеглаик	Малкотърновско	28	нов
15.	Калоян Пенев	Енидже	Лозенградско	45	нов, служил
16.	Христо Кутинов	Лозенград		25	нов
17.	Васил Пейов	Йени Мале	Бабаескийско	30	нов
18.	Александър Темелков	Йени Мале	Бабаескийско	25	нов
19.	Стойко Георгиев	Елеклер	Лозенградско	24	нов
20.	Димитър Стефанов	Елеклер	Лозенградско	19	нов
21.	Атанас Гьорков	Елеклер	Лозенградско	25	нов
22.	Петър Димов	Каракоч	Лозенградско	22	нов
23.	Никола Стоянов	Българско Алагюн	България	25	нов
24.	Гьорги Кръстев	Докузюк		30	нов
25.	Стерпо Димитров	Докузюк		26	нов
26.	Стамат Димов	Чеглайк	Турция	26	нов
27.	Костадин Янев	Лозенград		27	нов
28.	Стоян Михалев	Кулата	Лозенградско	28	нов^[10]

След поражението на въстанието се занимава с настаняването на изтеглилите се в България въстаници. Публикува статии в българския и чуждия печат, апелиращи към международната общественост за намеса в решаването на източния въпрос на Балканите. Заедно с Върбан Килифарски издава вестниците „Свободно общество“ и „Безвластие“, редактор е на вестник „Пробуда“. Работи във вестник „Балканска трибуна“, а след спирането му постъпва на работа в близкия до Народната партия вестник „Реч“.^[11]

През 1910 г. Герджиков заедно с Павел Делирадев издава брошурата „Война или революция“, в която той се обявява против войната, стоейки на позициите на тогавашната европейска социалдемокрация.

При избухването на Балканската война в 1912 година Герджиков оглавява Лозенградската партизанска дружина на Македоно-одринското опълчение, разделена на две роти, начело с Димитър Аянов и Стоян Петров.^[12] Отрядът е формиран в Бургас в края на септември 1912 година и настъпва в района на Странджа на 5 октомври. Отделението на Герджиков освобождава Василико, Ахтопол, Резово и Малък Самоков и се установява в Мидия. В началото на 1913 година отрядът е разформирован.

Мобилизиран, участва в Първата световна война, служи в Четиридесет и трети пехотен полк.

Обществена и политическа дейност

Паметна плоча на дома на Райна Стрезова в Копривщица, където Герджиков живее по време на интернирането му в 1921 – 1922 година

След войната подновява контактите си с ВМРО, но вече не играе активна роля в нея. Член е на Временното представителство на обединената бивша ВМОРО^[13]. Михаил Герджиков е един от учредителите на Федерацията на анархокомунистите в България (ФАКБ) през юни 1919 г. в София. Когато през 1923 г. е извършен Деветоюнският преврат той напуска България и живее в емиграция – Цариград, Виена и Берлин (1924 – 1931 г.). Подкрепя идеята за създаване на ВМРО (обединена), но през 1928 – 1929 г. заедно с Георги Занков и група съмишленици се отцепва като националреволюционно крило. Няколко пъти се среща в Берлин с Георги Димитров. По това време той поддържа тесни връзки с Виенския център на Коминтерна и със задграничното бюро на БКП.

Участва в помирителната Цариградска конференция на ВМРО (обединена) от 1930 година и влиза в състава на ЦК като член на Задграничното бюро.^[14] Но след конференцията не заминава за Берлин, където е Централният комитет, а се връща в България в 1931 г.^[15]

Препитава се с журналистическа и преводаческа дейност. В навечерието и по време на Втората световна война 1939 – 1945 г. поради напреднала възраст се занимава предимно с журналистика. Сътрудничи на редица периодични издания. Макар че някои от неговите съратници участват в съпротивителното движение, Герджиков остава встрани, въпреки че поддържа връзки с тях. След Деветосептемврийския преврат от 1944 година, подписва в София „Апела към македонците в България“.^[16] След 9 септември 1944 г. се обръща във в. „Заря“ към своите другари от македоно-одринското движение с призив да подкрепят борбата за тържеството на новия социалистически строй. Скоро се оттегля напълно от активна публична дейност, разочарован от новите управници. През 1946 г. той категорично отказва да бъде включен в списъка на предложените за награждаване дейци от Преображенското въстание. Умира на 18 март 1947 г. в София.^[17]

Около месец преди да смъртта му, Васил Коларов, формален председател на народната република, отива в дома му на ул. „6-ти септември“ № 30, за да му връчи медал. Най-високата награда по това време. Двамата са връстници, били са и в Швейцария. Познават се от Женевския кръжок. Мишел го посреща със следните думи: „Василе, ако беше Георги Димитров дошъл щях да му простя, защото е простак. Но на тебе никога. Марш!“.^[18]

Съпруга на Герджиков е Янка Каневчева, преди това любима на Гоце Делчев.

Библиография

Михаил Герджиков и подвигът на тракийци 1903 г. С., 2003 (Архивите говорят, 24).
Недкова, Надежда. Михаил Герджиков. Живот и дело. София, Захарий Стоянов, 2019. ISBN 9789540912738. с. 312.

Външни препратки

I. Въ Македония и Одринско: Спомени на Михаилъ Герджиковъ. II. Първиятъ Централенъ комитетъ на ВМРО.: Спомени да д-ръ Христо Татарчевъ. Съобщава Л. Милетичъ. София, Материяли за историята на македонското освободително движение, Издава Македонскиятъ Наученъ Институтъ, Книга IX, Печатница П. Глушковъ, 1927.
"Michel Guerdjikoff (Михаил Герджиков - ръкопис)", епитафия на Петър Манджуков за Михаил Герджиков, Пловдив, 1947 година

Бележки

↑ Герджиков, Михаил. Михаил Герджиков: Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1984. с. 406.
↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 61, 96, 108.
↑ Узунови, Ангел и Христо. Псевдонимите на ВМРО. Скопје, ДАРМ, 2015. с. 66.
↑ Биография от сайта на ВМРО-БНД^{[неработеща препратка]}
↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 280.
↑ Билярски, Цочо, редактор. Даме Груев. Живот и дело. Сборник, Том 2. София, Анико, 2007. с. 527 – 528. Посетен на 15 януари 2016.
↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 169.
↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 259.
↑ Недкова, Надежда, Евдокия Петрова (съставители). Михаил Герджиков и подвигът на тракийци 1903 г. Документален сборник: Посветен на 100-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание и 125-годишнината от рождението на Михаил Герджиков. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, Главно управление на Архивите, 2002. с. 406.
↑ Недкова, Надежда, Евдокия Петрова (съставители). Михаил Герджиков и подвигът на тракийци 1903 г. Документален сборник: Посветен на 100-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание и 125-годишнината от рождението на Михаил Герджиков. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, Главно управление на Архивите, 2002.
↑ Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950). София, Изток-Запад, 2004. ISBN 954321056X. с. 203.
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 175, 892.
↑ „Националноосвободителната борба в Македония, 1919 – 1941 г.“, Колектив, ИК „Знание“, София, 1998 г., стр.72
↑ 14
↑ Герджиков, Михаил. Михаил Герджиков: Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1984. с. 15.
↑ Апел до Македонците во Бугарија – 1944, mk.wikibooks.org
↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 93 – 94.
↑ 16 декември 2018 – 70 години от погрома срещу анархистическото движение // anarchy.bg, 24 януари 2019. Посетен на 27 ноември 2022.

[Спомени_406-1] Герджиков, Михаил. Михаил Герджиков: Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1984. с. 406.

[2] Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 61, 96, 108.

[3] Узунови, Ангел и Христо. Псевдонимите на ВМРО. Скопје, ДАРМ, 2015. с. 66.

[4] Биография от сайта на ВМРО-БНД^{[неработеща препратка]}

[5] Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 280.

[Билярски-6] Билярски, Цочо, редактор. Даме Груев. Живот и дело. Сборник, Том 2. София, Анико, 2007. с. 527 – 528. Посетен на 15 януари 2016.

[7] Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 169.

[8] Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 259.

[9] Недкова, Надежда, Евдокия Петрова (съставители). Михаил Герджиков и подвигът на тракийци 1903 г. Документален сборник: Посветен на 100-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание и 125-годишнината от рождението на Михаил Герджиков. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, Главно управление на Архивите, 2002. с. 406.

[Спомени_2-10] Недкова, Надежда, Евдокия Петрова (съставители). Михаил Герджиков и подвигът на тракийци 1903 г. Документален сборник: Посветен на 100-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание и 125-годишнината от рождението на Михаил Герджиков. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, Главно управление на Архивите, 2002.

[11] Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950). София, Изток-Запад, 2004. ISBN 954321056X. с. 203.

[12] Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 175, 892.

[13] „Националноосвободителната борба в Македония, 1919 – 1941 г.“, Колектив, ИК „Знание“, София, 1998 г., стр.72

[Герджиков_14-14] 14

[Герджиков_15-15] Герджиков, Михаил. Михаил Герджиков: Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1984. с. 15.

[16] Апел до Македонците во Бугарија – 1944, mk.wikibooks.org

[17] Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 93 – 94.

[18] 16 декември 2018 – 70 години от погрома срещу анархистическото движение // anarchy.bg, 24 януари 2019. Посетен на 27 ноември 2022.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

[10]

[11]

[12]

[13]

[14]

[15]

[16]

[17]

[18]