Стефан II Милутин

Стефан II Милутин
крал на Сърбия и светец
Крал Стефан Милутин, фреска от манастира Сопочани
Управление	1282–1321
Наследил	Стефан Драгутин
Наследник	Стефан Дечански
Лични данни
Роден	ок. 1253 днешна Сърбия
Починал	29 октомври 1321 Неродимле, Косово
Погребан в	Бански манастир, днес в Света Неделя в София
Пълно име	Стефан Урош II Милутин Неманич
Други титли	крал на Дукля, Албания (наследена от Карл I Анжуйски), България и на цялото Приморие
Подпис
Семейство
Династия	Неманичи, Капетинги, Дандоло, Комнини, Ангели, Арпади
Баща	Стефан Урош I
Майка	Елена д'Анжу
Бракове	Елена Йоанна Дукина Елисавета Арпад Анна Тертер Симонида Палеологина
Потомци	Стефан Константин, Зорица, Стефан Дечански, Анна Неда
Стефан II Милутин в Общомедия

Стефан Урош II Милутин (ок. 1253 - 29 октомври 1321 г.) е сръбски крал управлявал в периода 1282–1321. Представител е на редица средновековни управляващи династии - Неманичи, Капетинги, Дандоло, Комнини, Ангели. Той е пряк потомък на византийските императори Алексий I Комнин и Исак II Ангел, както и на българския цар Иван Владислав. По името на своята задужбина, често е споменаван и като Бански крал.

Потомък на Капетингите

Стефан Милутин е втори син на крал Стефан Урош I (1243 — 1276) и кралица Елена д'Анжу, която е роднина на френския крал Луи IX (1226 - 1270) и Карл I Анжуйски (1266 - 1285) и пряка потомка на френския крал Луи VI.

Възкачване на престола

През 1282 г. Стефан Милутин се възкачва неочаквано на рашкия престол след абдикацията на по-големия си брат крал Стефан Драгутин, по силата на т.нар. Дежевско споразумение. Формалната причина за рокадата е, че Стефан Драгутин пада от коня и си чупи крака. Реалните причини за сключването на споразумението остават скрити за обществото, но се презумира тяхното външнополитическо естество. Характерът им е съществен, като при грешен ход последствията заплашват съществуването на Рашка като държава. По това време новият крал е на около 29 години. По силата на споразумението, след смъртта на Милутин престола остава за сина на Драгутин Стефан Владислав II, кръстен сходно както и първия Стефан Владислав /зет на Иван Асен II/ на Иван Владислав.^{[източник? (Поискан преди 3466 дни)]}

Териториално разширение в Македония и война с Византия

Във външната си политика крал Стефан Милутин се стреми най-вече към териториално разширение на кралството си за сметка на съседните владения на Византия и Унгария.^{[източник? (Поискан преди 3466 дни)]}

Така веднага след възкачването си на престола Стефан Милутин напада византийските владения в днешна северна Македония и завладява обширни територии в Северна Македония заедно с град Скопие, в който e преместена столицата на кралството. Византийският император Михаил VIII Палеолог започва приготовления за война срещу Сърбия, но императорът умира преди края им. На следващата година войските на Стефан II Милутин, подкрепени от войски на Стефан Драгутин, отново нахлуват в македонските владения на Византия и достигат до Кавала. Вероятно действията са стиковани с България, която e стар съперник на Византия и също има интереси в населената предимно с българи Македония. За да получи подкрепа за действията си от многото българи нови поданиците на кралството през 1284 г. Стефан II Милутин сключва споразумение с българския цар Георги I Тертер скрепено с династичен брак с една от дъщерите му - Анна Тертер. Скоро Стефан Милутин успява да завладее и северните части на Албания заедно с град Дирахион. Войната между Византия и Сърбия продължава с променлив успех и през следващите 15 години.^{[източник? (Поискан преди 3466 дни)]}

Война с Видинското деспотство

Крал Стефан Милутин, фреска от църквата в Студеница.

Междувременно бившият крал Стефан Драгутин води неуспешна война срещу самостоятелното княжество на българските боляри Дърман и Куделин, които владеят Браничево. Налага се Стефан II Милутин да се притече на помощ на брат си и през 1291 г. сръбските войски нахлуват в Браничевската област, която е присъединена към владенията на Стефан Милутин. Тези действия на сръбския крал предизвикват ответна реакция от страна на видинския "цар" Шишман I, на когото Дърман и Куделин са васали. В избухналия военен конфликт със Сърбия видинският деспот е подкрепен от хана на Златната орда Ногай, на когото Шишман от своя страна е васал. Скоро обаче хан Ногай се отказва да се меси в конфликта, след като сръбският крал му изпраща богати дарове и група заложници като гаранция, сред които е и синът на краля, Стефан Дечански, който успява да избяга от татарски плен едва след смъртта на Ногай през 1299 г. Благодарение на този дипломатически ход Стефан Милутин успял да надвие видинския деспот Шишман и дори разграбва столицата му Видин. Мирът е въстановен, след като Шишман изоставя жена си, която е внучка на Иван Асен II и сключва политически брак с дъщерята на великия жупан Драгош, а дъщерята на краля Анна Неда е сгодена за наследника на Шишман - Михаил.^{[източник? (Поискан преди 3466 дни)]}

Мирен договор с Византия

През 1297 г. между Сърбия и Византия започват преговори за прекратяване на проточилата се близо 15 години война и за сключване на мирен договор между Стефан II Милутин и Андроник II, който договор трябва да бъде скрепен с династичен брак между сръбския крал и една от византийските принцеси. От византийска страна преговаря Теодор Метохит, който от началото на преговорите до официалното подписване на договора през 1299 г. посещава Сърбия пет пъти. По време на преговорите Византия се съгласява да признае за сръбски владения всички територии в Македония и Албания на север от линията Круя - Охрид - Щип - Прилеп, които сръбският крал успял да завладее до 1284 г. За нова съпруга на Стефан император Андроник II предлага сестра си Евдокия, вдовицата на трапезундския император Йоан II (1280 - 1297). Евдокия обаче категорично отказва да живее в една варварска страна и остава в Трапезунд. Отказът на Евдокия поставя Андроник II в неудобна ситуация, тъй като не може да изпълни условието, което лично крал Стефан II Милутин поставя, за да се прекрати войната. Андроник II е принуден да предложи за съпруга на Стефан Милутин дъщеря си Симонида Палеологина, която е едва на пет години. Стефан II Милутин приема предложението, което доказва, че бракът за него има само политически характер — ставайки зет на византийския император, Стефан II Милутин престава да бъде просто един узурпатор на ромейски територии.^{[източник? (Поискан преди 3466 дни)]}

Срещу условията на договора категорично се обявява Вселенската патриаршия и сръбският църковен клир, които отказвали да благословят брака между крал Стефан Милутин и Симонида тъй като, първо, петгодишната византийска принцеса според църковните канони била още дете, поради което няма право да встъпва в брак особено с тридесет години по-възрастен от нея мъж, което според Православната църква е равнозначно на блудство, и второ, Стефан II Милутин вече имал три предходни брака, а две от съпругите му били още живи. В започналите преговори с Цариградската патриаршия, която единствена има право да се произнесе по този сложен казус, се стига до компромис, според който, бракът между сръбския крал и Симонида Палеологина можело да бъде сключен (бракът на Стефан II Милутин и Анна Тертер бил разтрогнат още през същата 1299), при условие, че двамата бъдещи съпрузи консумират брака си едва след съзряването (в средновековния смисъл на думата) на Симонида.^{[източник? (Поискан преди 3466 дни)]} Самото венчание е извършено от охридският архиепископ Макарий, а не от представител на Цариградската църква. Така била премахната единствената по-сериозна пречка пред подписването на мирния договор между двете страни.^{[източник? (Поискан преди 3466 дни)]}

Средновековна сръбска монархия
Династия на Неманичите

Стефан Неманя, велик жупан на Рашка Деца Вукан, крал на Зета и велик жупан на Рашка Стефан Първовенчани Растко, архиепископ Елена (Евгения) Ефемия, женена за Мануил Ангел Дука неизвестна по име дъщеря, женена за управителя на Скопие Тих Стефан Първовенчани, крал на Рашка Деца Стефан Радослав Стефан Владислав Предислав Стефан Урош I Комнина Неманя неизвестна по име дъщеря от Анна Дандоло, майка на Калоян от Средец Крал Стефан Радослав Крал Стефан Владислав Деца Стефан Деса II неизвестна по име дъщеря Крал Стефан Урош I Деца Стефан Драгутин Стефан Милутин Стефан Брънча (Беренис) Крал Стефан Драгутин Деца Стефан Владислав, крал на Срем Елисавета Урсула Неманич Стефан Урошиц Крал Стефан Урош II Милутин Деца Стефан Константин Анна Неда, царица на България Стефан Дечански Крал Стефан Урош III Дечански Деца Стефан Душан Душица Елена Симеон Синиша Теодора Цар Стефан Урош IV Душан Деца Стефан Урош V Ирина неизвестна по име дъщеря Цар Стефан Урош V

Друга опозиция срещу плановете на Стефан Милутин се оформя сред сръбските властели, част от които били за продължаване на войната срещу Византия, която им носела и материални облаги, а други настоявали Стефан II Милутин да се откаже от сродяване с Палеолозите и да се ожени за вдовицата на българския цар Смилец, Смилцена Палеологина, която освен ръката си му предлагала и обединение на двете държви, т.к. по-голямата част от рашките владения към онзи момент (1299) били населени с българи.^{[източник? (Поискан преди 3466 дни)]}

Договорът между Византия и Сърбия e подписан на ничия територия край река Вардар през април 1299 г. Според клаузите там на византийците са предадени:

• Анна Тертер, бившата съпруга на крал Стефан Милутин;
• политическите бегълци от Византия;
• ромеи, които сърбите държали като военнопленници;^{[източник? (Поискан преди 3466 дни)]}

Бунтът на Драгутин

След подписването на договора с Византия настъпва рязко влошаване на отношенията между Стефан Милутин и брат му Драгутин, който управлява като самостоятелен владетел и унгарски васал обширните области Белград, Браничево и Мачва с център Белград, които за първи път в историята владеели макар и като васали сърбите. Междувременно Драгутин се признал за васал на унгарския крал и приел католицизма. Предполага се, че причина за раздора между двамата братя е отрицателното отношение на Драгутин към договора с Византия, което всъщност изразява отношението на Унгарското кралство към външнополитическата линия на Стефан Милутин. Напрежението между Милутин и Драгутин ескалира и прераства в гражданска война, която с периодични прекъсвания продължава до 1314 г. През това време Стефан Милутин поверява управлението в Зета на сина си Стефан Дечански.^{[източник? (Поискан преди 3466 дни)]}

След смъртта на Драгутин през 1316 г. Стефан Милутин завладява земите му заедно с Белград и залавя сина на брат си Стефан Владислав II, който е хвърлен в тъмница. Това предизвиква ответната реакция на Унгарското кралство, което през 1319 завзема Белград и Мачва, а в ръцете на Милутин остава само Браничево.^{[източник? (Поискан преди 3466 дни)]}

Заговорът на Стефан Дечански

През 1314 г. синът на Стефан Милутин, Стефан Дечански, който управлява в Зета, организира заговор срещу баща си с цел да се възкачи по-рано на престола. Стефан Милутин с помощта на верни войски успява да потуши бунта на сина си. Стефан Дечански е заловен и откаран в Скопие, където по заповед на баща си е ослепен и хвърлен в тъмница. Скоро след това ослепеният син на Стефан Милутин заедно с цялото си семейство е изпратен в изгнание в Константинопол. Поради по-късното "проглеждане" на Стефан Дечански в случая "неговото ослепяване" вероятно е инсцинирано или е извършено по начин позволяващ възстановяване на зрението поне частично. Кралят лишил сина си от престолонаследие в полза на другия си син Стефан Константин, който управлява Хум.^{[източник? (Поискан преди 3466 дни)]}

Спореда едната от версиите за развитието на конфликта Милутин — Дечански през 1320 г. Стефан Милутин позволява на сина си Стефан Дечански и семейството му да се завърнат в Рашка, където Стефан Дечански получава прошка от баща си, който му връчва управлението на едно жупанство около по река Лим в т.нар Полимие. Според другата версия Стефан Дечански след като разбира за смъртта на баща си в Константинопол обявява, че свети Никола му е възвърнал зрението и веднага пристигна в Рашка където предлага на брат си Стефан Константин да си поделят властта.^{[източник? (Поискан преди 3466 дни)]}

Църковна почит

В своето историческо минало сръбският народ е верен на православието. Сръбските владетели от династията на Неманичите са известни със своята набожност. Неманичите ревностно покровителствали Сръбската православна църква. Всички по-важни държавни събития получавали благословение.^{[източник? (Поискан преди 3466 дни)]}

Особено набожен се е показал Свети крал Стефан Милутин. При него Сърбия отвоювала българските земи на северна Македония от Византия. Разширил се в посока Македония и диоцезът на Сръбската архиепископия.^{[източник? (Поискан преди 3466 дни)]}

В Хилендарския манастир (Света гора) Стефан Милутин построил голям и красив храм, както и кула за защита на манастира от пиратски нападения. Краля подарява на светата обител воденици.^{[източник? (Поискан преди 3466 дни)]}

След една победа на сръбски и византийски войски над турците в Мала Азия, Милутин построява църкви в Йерусалим, Цариград и Солун, както и странноприемница за поклонниците славяни в Йерусалим.^{[източник? (Поискан преди 3466 дни)]}

Кралят покрива своята страна с църкви и манастири, от които най-хубавите са Грачаница (до Прищина) и Банският манастир „Св. Стефан“. Тъй изпълнява едно дадено свое обещание — колкото години царува, толкова църкви да построи.^{[източник? (Поискан преди 3466 дни)]}

Щедри дарения от него получават и църквите и манастирите в Македония.^{[източник? (Поискан преди 3466 дни)]}

Римокатолическата църква употребява много усилия да спечели чрез уния на своя страна Стефан Милутин, но не успява.^{[източник? (Поискан преди 3466 дни)]}

Бракове

Стефан Милутин. Фреска от църквата "Света Богородица Левишка".

Стефан Милутин се сгодява пет пъти и се жени четири, поради което остава в народната памет и епос със своите сватби и разводи. От третия му брак с Анна Българска се ражда бъдещият престолонаследник Стефан Дечански и дъщеря му - Анна Неда, съпруга на Михаил Шишман и майка на бъдещия български цар Иван Стефан.^{[източник? (Поискан преди 3466 дни)]}

Стефан Милутин сродява Неманичите с българските царски династии управлявали Търновското царство, започвайки да управлява български земи.^{[източник? (Поискан преди 3466 дни)]}

Мощите на краля

Крал Стефан Милутин умира на 29 октомври 1317 г. Погребан е в Банския манастир. Малко по-късно Сръбската архиепископия го обявява за светия.^{[източник? (Поискан преди 3466 дни)]}

След Косовската битка, станала в 1389 г., мощите му са пренесени от Банския манастир в близкото рударско село Трепча. Към 1460 г. в изпълнение на личното желание завещано от Светеца Крал са пренесени в София — тогава столица на европейската част на Османската империя и седалище на румелийския бейлербей.^{[източник? (Поискан преди 3466 дни)]}

И днес те се пазят благоговейно в софийската църква Света Неделя, дълго време наричана от софиянци „Свети Крал“. Нетленните останки на Стефан Милутин не намират покой и в София. Между 1797 и 1804 г. мощите са пренесени в Люлин планина при Горнобанския манастир, за да бъдат скрити от ордите на Осман Пазвантоглу, след което се върнати на старото им място в града.^{[източник? (Поискан преди 3466 дни)]}

По стар обичай Софийската митрополия всяка година чествува паметта на Свети крал Стефан Милутин на 30 октомври. Нетленните мощи на Стефан Милутин от 1460 г. почиват в София. Веднага след падането на Смедеревското деспотство (1459) под властта на Османската империя те неслучайно са пренесени от Банския манастир в средновековния български средищен град и днешна столица на България София.^{[източник? (Поискан преди 3466 дни)]}

През 2006 г. Сръбската православна църква предявява претенции към мощите, обаче само парченце от дрехата им получава президента на Сърбия Томислав Николич при официалното си посещение в София на 19 септември 2013 г.

Почитта на българския народ към Стефан Милутин

Инициативата за пренасяне на мощите е на султанската вдовица на Мехмед II Мара Бранкович, дъщеря на деспот Георги Бранкович. Мария (по популярна сред народа като Мара Султанката) е дадена за жена в харема на Мехмед II по политически причини (династичен брак), за да може деспотството на баща ѝ да оцелее политически като буферно образувание при военните сблъсаци между Османската империя и Унгарското кралство.^{[източник? (Поискан преди 3466 дни)]} Мария Бранкова е потомка на рода Бранкович , чийто родоначалник е най-верния властел на цар Стефан Душан - Бранко Младенович, който получава севастократорска титла от царя за верноподаничество и управлява Охрид.

Мария е привърженичка на османската, а не на унгарската (респективно босненската), политическа линия през последните години от съществуването на деспотството на баща ѝ. Брака ѝ със султан Мехмед II е политически и не е консумиран, за сметка и на което, както и по ред други причини се ползва с голяма почит и уважение от неговия син и следващ султан Мехмед II. Това обстоятелство обуславя възможността Мария да има възможности за влияние върху Мехмед II. Мария Бранкова умира бездетна прекарвайки последните години от живота си в бившите владения на царица Елена край село Ежово, Сярско.^{[източник? (Поискан преди 3466 дни)]}

Мара Султанката използва най-рационално възможностите си за влияние върху Мехмед II издействайки през 1469 г. пренасяне мощите на закрилника на България и най-почитан български светец Иван Рилски от старопрестолния Търновград в Рилския манастир. Пренасянето на мощите е описано в единственото авторско съчинение на средновековния български писател Владислав Граматик. Целта на връщането на мощите на Иван Рилски е те да са там където е живял и е погребан светеца. Връщането на мощите осигурява възможност за общение, както и за отдаване на почит на най-тачения български светец и от българите от западните български области, които туко що са паднали под османско робство (1459), както свидетелства Владислав Граматик.^{[източник? (Поискан преди 3466 дни)]}

През лятото на 1469 г. в София при пренасянето на мощите на Иван Рилски на път от Търново към Рилския манастир се случва най-знаменателното събитие в историята на средновековния град. Един до друг в старата църква "Света София" са сложени телата на Иван Рилски и Стефан Милутин. По свидетелството на Граматик това било незапомнено събитие за православните български християни и благовонието дълго се разнасяло над софийските улици.^{[източник? (Поискан преди 3466 дни)]}

Стефан Милутин е почитан от българите, тъй като поема защитата на българските интереси срещу Византия в Македония в труден за Търновското царство момент непосредствено след въстанието на Ивайло (1277). Съюзът е скрепен с династичен брак между царската дъщеря Анна Тертер и Стефан Милутин. С оглед на последвалите исторически събития за управлявалата Рашка династията Неманичи Стефан Милутин е първовенчан за България по аналогия с дядо му Стефан Първовенчани, който въвежда това неотменимо династично правило за Неманичите. По тази причина Стефан Милутин е повече тачен от българите (макар да не е с български произход) от неговите потомци Стефан Дечански и Стефан Душан. Свети крал Стефан Милутин се счита за покровител на град София. По негово име църквата "Света Неделя" е кръщавана "Свети Крал". Стефан Милутин е първи братовчед по линия на дядо му Стефан Първовенчани и със софийския севастократор Калоян.^{[източник? (Поискан преди 3466 дни)]}

По време на османското робство, както ни предава Йордан Иванов, мощите на Стефан Милутин обикалят почти всички софийски църкви по една или друга причина, но никога не напускат София. Опитите на сърбите да отнемат останките на краля датират още от времето на Иван Грозни при когото изпращат нарочна делегация от Печката патриаршия. Първоначално сърбите пробват да ходатайстват пред султана за пренасяне на мощите. Този първи опит е неуспешен, като сетне и първият руски цар отхвърля просбата да се застъпи за пренасяне на мощите пред турския султан, тъй като е далечен потомък по майчина линия на Бранкович. Последният опит на сърбите за пренасяне мощите на Стефан Милутин извън София е от 2006 г., след като става неизбежна косовската независимост. Българската православна църква отклонява и този пореден и засега последен опит на Сръбската да изземе мощите на светеца.^{[източник? (Поискан преди 3466 дни)]}

По време на освобождението на София през зимата на 1878 г. е отслужена специална панихида пред генерал Гурко в чест на крал Стефан Милутин за спасението на града от опожаряване и по случай освобождаването му. В спасяването на града участват евреите, ходатайствали пред своя сънародник и главнокомандващ европейските военни сили на империята Сюлейман паша. В случай на опожаряване на града подобно на Стара Загора те са щели да загубят собствеността си.^{[източник? (Поискан преди 3466 дни)]}

Галерия

• 
  Църквата "Света Неделя" в която се съхраняват мощите на Свети Крал Стефан Милутин
• 
  Олтарът на църквата "Света Неделя"
• 
  Ковчега с мощите на Свети Крал Стефан Милутин
• 
  Стефан Милутин в София

• 
  Ковчега с мощите на Свети Крал Стефан Милутин
• 
  Мощите на Свети Крал Стефан Милутин
• 
  Крайниците на мощите на Свети Крал Стефан Милутин
• 
  Мощите на Свети Крал Стефан Милутин — тролар