Шестдесет и осми пехотен полк: Разлика между версии
→Командири: +1 |
м +кат |
||
Ред 80: | Ред 80: | ||
{{Портал Военна история на България}} |
{{Портал Военна история на България}} |
||
[[Категория:Български полкове]] |
[[Категория:Български полкове от Междусъюзническата война]] |
||
[[Категория:Български полкове от Първата световна война]] |
|||
[[Категория:Български полкове от Втората световна война]] |
Версия от 20:15, 31 август 2015
Шестдесет и осми пехотен полк | |
Информация | |
---|---|
Активна | 8 март 1913 – август 1913 17 декември 1917 – май 1919 23 ноември 1941 – ноември 1944 |
Държава | България |
Тип | Пехотен полк |
Шестдесет и осми пехотен полк е български пехотен полк, формиран през 1913 година и взел участие в Междусъюзническата (1913), Първата (1915 – 1918) и Втората световна война (1941 – 1945).
Формиране
Историята на полка започва на 8 март 1913 година, когато в Кавала от 1-ва дружина на 41-ви пехотен полк се формира Втори пехотен полк от Серската пехотна бригада. На 25 май същата година, съгласно заповед №132 по 11-а пехотна сборна дивизия получава наименованието Шестдесет и осми пехотен полк. Полкът участва в Междусъюзническата война (1913) и през август 1913 е демобилизиран и разформиран.[1]
Първа световна война (1915 – 1918)
По време на Първата световна война (1915 – 1918) на 12 декември 1917 година в Ниш от 16-и, 53-и и 54-и пехотен полк се формира Четвърти планински пехотен полк и влиза в състава на Планинската дивизия. На 1 януари 1918 година е преименуван на Шестдесет и осми пехотен полк. На 15 април 1918 планинската дивизия се разделя на бригади и полкът попада във 2-ра бригада. Взема участие във войната, през октомври 1918 се завръща в Кюстендил и е демобилизиран. През май 1919 е разформирован в Кула.[1][2]
Втора световна война (1941 – 1945)
По време на Втората световна война (1941 – 1945) през на 23 ноември 1941 година полкът е отново формиран под същото име, като кадри се вземат от 12-и, 23-и и 30-и пехотен полк. Влиза в състава на 8-а пехотна тунджанска дивизия и е изпратен на Прикриващия фронт в района на село Любимец. На 30 май 1942 година е разформирован, а през декември с.г. в Зиляхово отново е формиран и влиза в състава на 16-a пехотна дивизия. През май 1943 се завръща в Стара Загора и е демобилизиран и разформирован. Малко по-късно е за пореден път мобилизиран и се отправя към Неа Доркос, Лахна. През ноември 1944 в Стара Загора е за последен път демобилизиран и окончателно разформирован.[1]
Командири
Званията са към датата на заемане на длъжността.
№ | звание | име | дати |
---|---|---|---|
Подполковник | Спас Ангелов | Първа световна война | |
Подполковник | Никола Чалъков | от 1942 | |
Подполковник | Светослав Будинов | от 1944 | |
Подполковник | Веселин Вълков | от 1944 |
Други командири: Тодор Михайлов
Наименования
През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:
- Втори пехотен полк от Серската пехотна бригада (8 март 1913 – 25 май 1913)
- Шестдесет и осми пехотен полк (25 май 1913 – август 1913)
- Четвърти планински пехотен полк (12 декември 1917 – 1 януари 1918)
- Шестдесет и осми пехотен полк (1 януари 1918 – ноември 1944)
Бележки
Източници
- Тодоров, Т., Александрова, Я. – „Пътеводител на архивните фондове 1877 – 1944 г.“, Том 2, София, 1977, Военно издателство
- Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 - енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, ISBN 978-954-509-407-1
- Йотов, П., Добрев, А., Миленов, Б., Руменин, Р., Недев, С., Добринов, Д., „Българската армия в Първата световна война 1915 – 1918 - Кратък енциклопедичен справочник“, София, 1995, Издателство Св. Георги Победоносец