Петър Панчевски: Разлика между версии
Ilikeliljon (беседа | приноси) Редакция без резюме |
м Премахване на Категория:Български дипломати, ползвайки HotCat |
||
Ред 35: | Ред 35: | ||
[[Категория:Български армейски генерали]] |
[[Категория:Български армейски генерали]] |
||
[[Категория:Съветски генерали]] |
[[Категория:Съветски генерали]] |
||
[[Категория:Български дипломати]] |
|||
[[Категория:Посланици на България в Китай]] |
[[Категория:Посланици на България в Китай]] |
||
[[Категория:Участници в Септемврийското въстание]] |
[[Категория:Участници в Септемврийското въстание]] |
Версия от 10:34, 21 октомври 2018
Петър Панчевски | |
български и съветски генерал | |
Роден | |
---|---|
Починал | 17 ноември 1982 г.
|
Партия | Българска комунистическа партия |
Награди | Червена звезда Герой на Народна република България Герой на социалистическия труд Орден „Георги Димитров“ Червено знаме Орден „Народна република България“ |
Народен представител в: I НС II НС III НС |
Петър Павлов Панчевски е съветски и български офицер. Единственият българин с генералско звание в Червената армия – генерал-майор от инженерните войски (1945). Армейски генерал в Българската народна армия.
Биография
Петър Панчевски е роден на 25 януари 1902 г. в с. Бутан, Врачанско. Завършва педагогическо училище в гр. Лом (1923). Участва в Септемврийското въстание. След потушаването му емигрира в Югославия.
От 1925 г. е в СССР, където е известен като Пьотър Георгиевич Павлов. Завършва Военноинженерното училище в Ленинград (дн. Санкт Петербург) през 1929 г. и Военноинженерната академия „Валериан Куйбишев“ в Москва (1936). Участва в Гражданската война в Испания (1936 – 1939). Началото на Втората световна война го заварва като командир на инженерните войски на Сибирския военен окръг. През Втората световна война е началник на инженерните войски на XXIV-та армия. Влиза във войната с чин подполковник и излиза с чин генерал-майор от съветската армия. Тежко ранен при сражението в Северен Кавказ. По-късно участва в боевете в Румъния, Югославия, Унгария и Австрия като командир на XII щурмова инженерно-саппьорна бригада.
Завръща се в България през 1945 г. Служи в БНА. Достига званието армейски генерал. Командващ е на обединение през периода 1949 – 1950 г. От 1950 до 1958 г. е министър на народната отбрана на Народна република България. Той е в основата на арестуването на генералите Славчо Трънски, Денчо Знеполски и др. по обвинение, че са съмишленици на Трайчо Костов. Ген. Трънски е арестуван в кабинета на министър Панчевски, по негова заповед.
П. Панчевски е народен представител (1950 – 1961). Посланик е на България в Китай от 1958 до 1962 г. Награден е със званието „Герой на социалистическия труд“ (Указ № 414 от 10 юни 1967), „Герой на Народна република България“ (1972), ордени „Георги Димитров“ (1955, 1972, 1977, 1982), „Народна република България“ I ст. (1954) и II ст. (1964), „Народна свобода 1941 – 1944“ и съветските „Червено знаме“ и „Червена звезда“.[1] Връчено му е военно отличие „Маршалска звезда“ за армейски генерал от запаса – 08.05.1978 г.
Умира в София, на 17 ноември 1982 г.
Източници
- ↑ Аврамов, А. Трудовата слава на България, Държавно издателство д-р Петър Берон, 1987, с. 42
|
|
- Министри на отбраната на България
- Съветски военни дейци от Втората световна война
- Български армейски генерали
- Съветски генерали
- Посланици на България в Китай
- Участници в Септемврийското въстание
- Българи-интербригадисти
- Българи в Съветския съюз
- Кандидат-членове на Политбюро на ЦК на БКП
- Герои на Народна република България
- Носители на орден „Георги Димитров“
- Герои на социалистическия труд на България
- Хора от област Враца