Летище София: Разлика между версии
Ред 102: | Ред 102: | ||
|- |
|- |
||
| {{flagicon|Hungary}} [[Уиз Еър|Wizz air]] |
| {{flagicon|Hungary}} [[Уиз Еър|Wizz air]] |
||
| Айндховен, Аликанте, Базел/Мюлуз, Бари, Барселона „Ел Прат“, Болоня, Бристол, [[Летище Шарлероа|Брюксел „Шарлероа“]], [[Международно летище Ференц Лист, Будапеща|Будапеща]], Бирмингам, Валенсия, Донкастър/Шефийлд, Дортмунд, Дубай „Ал Мактум“, Женева, [[Летище Копенхаген|Копенхаген]], Кьолн/Бон, Ларнака, Лондон „Лутън“, [[Летище Мадрид - Барахас|Мадрид]], Малта, Милано „Бергамо“, Мюнхен „Меминген“, Неапол, Нюрнберг, Париж „Бове“, [[Летище Рим - Леонардо да Винчи|Рим „Фиумичино“]], [[Международно летище Бен Гурион|Тел Авив]], [[Летище Франкфурт-Хан|Франкфурт „Хан“]]<br>'''Предстоящи:''' [[Летище Варна| Варна]] (продължава от 26 март), Катания (започва от 26 март), Кутаиси (продължава от 28 март) |
| Айндховен, Аликанте, Базел/Мюлуз, Бари, Барселона „Ел Прат“, Болоня, Бристол, [[Летище Шарлероа|Брюксел „Шарлероа“]], [[Международно летище Ференц Лист, Будапеща|Будапеща]], Бирмингам, Валенсия, Донкастър/Шефийлд, Дортмунд, Дубай „Ал Мактум“, Женева, [[Летище Копенхаген|Копенхаген]], Кьолн/Бон, Ларнака, Лондон „Лутън“, [[Летище Мадрид - Барахас|Мадрид]], Малта, Милано „Бергамо“, Мюнхен „Меминген“, Неапол, Нюрнберг, Париж „Бове“, [[Летище Рим - Леонардо да Винчи|Рим „Фиумичино“]], [[Международно летище Бен Гурион|Тел Авив]], [[Летище Франкфурт-Хан|Франкфурт „Хан“]]<br>'''Предстоящи:''' [[Летище Варна| Варна]] (продължава от 26 март), Катания (започва от 26 март), Кутаиси (продължава от 28 март), [[Летище Франкфурт|Франкфурт]] (започва от 22 май) <ref>https://book.wizzair.com/en-GB/about_us/news/wizzen533</ref> |
||
|- |
|- |
||
|} |
|} |
Версия от 10:29, 14 февруари 2017
Летище София | |||||||||||
![]() | |||||||||||
IATA: SOF • ICAO: LBSF | |||||||||||
Данни | |||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Тип летище | гражданско | ||||||||||
Собственик | Република България | ||||||||||
Оператор | Летище София ЕАД | ||||||||||
Обслужва | София Столична община | ||||||||||
Местоположение | София, България | ||||||||||
Хъб на | |||||||||||
Надм. височина | 1,742 ft / 531 m | ||||||||||
Координати | 42°41′42″с.ш. 23°24′30″и.д. / 42.695° с.ш. 23.4083° и.д. | ||||||||||
Уебсайт | www.sofia-airport.bg | ||||||||||
Карта | |||||||||||
Писти | |||||||||||
| |||||||||||
Пътници общо | 6 003 653[1] | ||||||||||
Летище София в Общомедия |
Международно летище София (SOF/LBSF), известно още като Аерогара София, е най-голямото летище в България. То е разположено на около 10 km източно от центъра на столицата и се стопанисва от едноименното дружество „Летище София“ ЕАД. Летището е възел за националния превозвач – авиокомпания „България Ер“.
История
Най-старото авионачинание тук е резервна лятна тревна писта във Враждебна, за летището в Божурище направена още в 1912 г. от българската войска с помощта на немски инженери. В 1937 г. с указ[2] на цар Борис III от 16 септември е определен и отчужден терен от 19 293 649 m² за изграждане на гражданско летище в източните покрайнини на столицата в землищата на селата Враждебна и Слатина и парцелите на авиостроително дружество „Мургаш“ и др., където първо започва да действа военно летище, което заедно с Летище Божурище и др. защитавало столицата в годините на войната.Това е рождената дата на Летище София. Първата гражданска приемна сграда е построена още в годините на войната по проект на арх. Петко Цветков и арх. Иван Марангозов в южния район на летището. Тя съдържа правителствено и дипломатическо крило образуващо западната ѝ част (действащо като ВИП и до днес), сектор международни полети образуващ централната част на корпуса ѝ и източно крило за вътрешните полети, има две писти пресичащи се под ъгъл 30° една с друга. Първите български граждански полети започват още на летище Божурище на 25 октомври 1927 г. от първата българска авиокомпания Бунавад. На 27 декември 1946 г. Министерският съвет на България издава Постановление №8 за създаване на Дирекция на въздушните съобщения. Тя разполага своите отдели (летателен, технически, свързочен и транспортен) в изградената през 1943 г. терминална сграда на летище „Враждебна“. От новото летище Враждебна редовното гражданско пътническо и пощенско въздухоплаване започва на 29 юни 1947 г., открито лично от министър-председателя Георги Димитров, от сградите в северната част на терена, близо до с. Враждебна. Този първи полет е осъществен със самолет Junkers 52/3m LZ-UNL от екипаж: пилоти Никола Александров и Стефан Тосунов, борден механик Тодор Гургулиев и борден радист Павел Александров, Г. Димитров не се качва на борда. Непосредствено след това отваря врати и готовият споменат първи модерен пътнически терминал. Тогава са открити първите вътрешни линии София-Пловдив-Бургас и София-Горна Оряховица-Варна. Четири месеца по-късно се открива и международна линия до Будапеща, а през 1948 г. тя е разширена в София-Белград-Будапеща-Прага.
Той функционира без съществени изменения до като обработените пътници достигат 600 000 на година и през пролетта на 1968 г. започват редица преустройства, разширения и модернизации извършвани периодично до последните в 2001 г. В 1975 г. е открито разширение на сградата на запад за пристигащи по международни полети, пространството за вътрешни полети в източната част също е разширено, правителствено-дипломатическата зона е премахната и функцията ѝ е поета от изградения за това нов специализиран терминал на известно разстояние на запад от основната сграда, а в старата част е открит VIP сектор, перонната част е разширена на изток и са открити нови пътеки за рулиране. На изток от терминала площад през 1969 г. е открит митнически склад, през 70-те години няколко нови хангари от изток от първата база за техническо обслужване влизат в експлоатация. В края на десетилетието летището обслужва 2 000 000 международни и 1 000 000 вътрешни пасажери. В началото на 80-те години в северната част на сградата е открит нов сектор и системата за обработката и проверяване на багажа, също в началото на 80-те години до основния е построен отделен малък терминал за вътрешни полети, а главната сграда остава да обслужва само международните линии и ВИП пътниците. След терористичните заплахи в 1983 г. свободния достъп на изпращачи и граждани до откритата ѝ тераса с изглед към пистата и самолетите е прекратен, а терасата е преустроена. През 1990 г. е извършено реорганизиране на трафика и терминалът е частично обновен. Основното преустройство и модернизация започва със значително разширяване на зоната в 2000 година, международния сектор пристигащи е преместен в източното крило, където дотогава се обслужват и вътрешните линии, бившият международен сектор пристигащи на запад е затворен и напълно реорганизиран, а планировката на централната зона за международни заминаващи променена изцяло в съответствие със световните стандарти. В 2001 г. тази цялостна реконструкция на терминала е завършена – „международни линии заминаващи“ по проект на арх. Розина Червенкова и колектив, а по проект на арх. Огнян Грозев и арх. Калин Тихолов. „Международни линии пристигащи“, същата година по проект на арх. Георги Стоилов на летището е изграден Център на РВД с площ 38 630 m² за 83 500 000 €.
Развитието на летището продължава, след пет години на около 2 км първия, наричан вече „Терминал 1“, е изграден по проект на арх. Бернард Джон Хаселмак за 145 000 000 € новия „Терминал 2“ с площ 99 340 m², от които 56 500 m² приемен корпус, останалата застроена площ е за покрит паркинг на четири нива и техническа част, пусната е и новата писта клас „ICAO Category 3 operations“ дълга 3,6 km и широка 45 m прекосяваща с мост р. Искър, построена за 65 000 000 € с три нови изходни скоростни пътеки за рулиране, нова система за наземно осветление, пожарна и аварийна станции, сервизни пътища и корекция на река Искър. Финансирането е 50 000 000 € безвъзмездна помощ от предприсъединителната програма ИСПА на Европейския съюз, 60 000 000 € кредит от Европейската инвестиционна банка, 40 000 000 $ от Кувейтския фонд за арабско развитие и около 60 000 000 € от държавния бюджет на България. Терминал 2 е официално открит на 27 декември 2006.
На 25 юни 2009 г. от транспортния министър Петър Мутафчиев е открит създаденият по проект на арх. Красимир Николчев и колектив за 3 600 000 € североизточно от сградата на „Терминал 2“ „Ландшафен парк към летището“ на площ на 365 000 m², облагородени с разнообразна растителност и различни архитектурни форми. Паркът е интегрирана ландшафна среда със зони за отдих и разходки, амфитеатър и езеро. Изградена е алейна мрежа с дължина около 2 000 m, която обслужва посетителите за които е предвиден свободен достъп и не е необходимо задължително да са пътници или изпращачи. Проектът е финансиран със средства от Кохезионния фонд, Регламент 1164/94/ИСПА по Финансов меморандум за проект „Реконструкция, развитие и разширение на Летище София: Лот Б1 – Нов пътнически терминал и прилежаща инфраструктура“ и национално съфинансиране от държавния бюджет.
На 6 декември 2012 г. от министър-председателя на България Бойко Борисов е открита внушителната нова Контролна кула на летище София. Съоръжението е по проект на арх. Георги Стоилов, високо е 50 m с разгърнатата застроена площ над 2400 m² и цена 7 700 000 €, изградено е от Главболгарстрой.
На 12 февруари 2013 г. започва разширение и ремонт на новия „Терминал 2“ за 1 200 000 € (1 947 557 лв без ДДС). Разширението на терминала се състои в удължаването на пътническата галерия в северна посока и обособяването на четири изхода – три за заминаващи пътници и един за получаване на багаж. Между приземния и първия етаж ще се обособят допълнителни стълби и асансьори за всички пътници и ще бъде улеснено придвижването на хора с увреждания.
През януари 2013 г. управителят на летището Веселин Пейков съобщава, че се планира изграждането на един напълно нов модерен терминал на стойност 200 000 000 € и многоетажен паркинг на мястото на сегашния „Терминал 1“.
Терминал 1
През 90-те е взето решение за построяване на нова писта за излитане и кацане. Изграждането започва през 2001 г. Стойността на целия проект е за над 210 млн. евро и се финансира от Европейската банка за възстановяване и развитие, Кувейтския фонд за икономическо развитие, програмите на ЕС ИСПА и ФАР, и от държавния бюджет на България.
Новата писта е въведена в експлоатация на 31 август 2006 г. и осигурява капацитет за 25 кацания и излитания на час. Тя е дълга 3600 m, широка 45 m и е оборудвана с модерни аеронавигационни средства за кацане при ниска видимост – категория IIIB. Перонът на Летище София има възможност да приеме всички модерни типове въздухоплавателни средства и разполага с 31 отдалечени и 7 контактни стоянки за обслужване на пътнически, товарни или бизнес полети. Годишният капацитет на „Tерминал 1“ е 1,8 милиона пътници. Старата писта е преустроена в скоростна пътека за рулиране.
Терминал 2
На 27 декември 2006 г., в навечерието на присъединяването на България към ЕС, е открит и новият „Терминал 2“. Сградата, построена от австрийската компания Strabag, е изградена върху площ от 56500 m², с допълнителна галерия дълга 200 m. Пропускателната способност на новия терминал е 2500 пътници в час пик. Оборудването на Tерминал 2 включва: 34 гишета за регистрация, седем пътнически ръкава, четири автобусни изхода, четири багажни ленти, многоетажен паркинг с 800 места. Терминалът разполага с търговски зони на обща площ от 4000 m², предлагащи на пътуващите разнообразни услуги – ресторанти, кафе-барове, магазини, туристически услуги и услуги за наемане на автомобили, банки и бюра за обмяна на валута. Годишният капацитет на Tерминал 2 е 2,6 милиона пътници.
База Луфтханза Техник на Летище София
Луфтханза Техник София е създадена в края на 2007 г. като джойнт-венчър между Lufthansa Technik (80%) и Българската Авиейшън Груп (20%). Със създаването на „Луфтханза Техник София“, Lufthansa Technik Group изгражда корпусите на една от 5-те си платформи за ремонт и поддръжка на самолети които има в Европа. Съоръжението в България обслужва клиенти в Европа, Близкия изток и Северна Африка. Направена е основна реконструкция и модернизация, с цел базата да бъде готова за най-тежкия етап на самолетни проверки и поддръжка, D-Check, които ще бъдат извършвани в България. Повече от 350 служители, обучени в България и на базата за техническо обслужване на Lufthansa Technik в Shannon, започват през четвъртото тримесечие на 2008 г. с един Airbus A321 от Lufthansa като първият клиент на Луфтханза Техник София[3]
Нови събития
На 22 април 2009 г. е въведен в експлоатация шумозащитен екран за намаляване въздействието на шума от техническите проби на самолетите върху населената градска част близо до летището.
На 19 октомври 2010 г. на Терминал 2 е открита площадка за авиационни фотографи, която дава възможност за целогодишно заснемане на излитащите и кацащи самолети.
Летище София е с дългогодишен опит в летищна експлоатация и наземно обслужване на пътници, самолети, товари и поща. Аеропортът е партньор с над 30 авиокомпании, които оперират по 45 дестинации, в 2010 г. само „Терминал 2“ обслужва 3 200 000 пасажера, а към 2011 има летищна такса по 12 евро на всеки заминаващ пътник.
Hа 24 август 2011 Правителството съобщава, че е възложило на „Летище София“ експлоатацията, управлението и поддържането на летищен комплекс „Балчик“.
Нова контролна кула
На 19 август 2011, в присъствието на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски, директорът на държавното предприятие „Ръководство въздушно движение“ (ДП РВД) Деян Динев и главният директор на „Главболгарстрой“ Павел Калистратов подписват договор за проектиране и строителство на новата контролна кула на летище София. [4]. Главболгарстрой АД е избран за изпълнител на строежа след като печели обществената поръчка. Общата стойност на проекта е 14 813 030 лева и бива построен за по-малко от 10 месеца. [5]. Проектът се финансира изцяло от държавното предприятие „Ръководство на въздушното движение“.
Новата контролна кула се намира западно от „Терминал 2“. Съоръжението е високо 50 метра, а разгърнатата застроена площ е над 2400 m².
Нова метростанция Летище София-Терминал 2
Строителството на метро-връзката до центъра на София започва през септември 2012 г. Метростанция „Летище София“ е въведена в експлоатация на 2 април 2015 г.в 13:00 часа. Изходът ѝ е пред Терминал 2, като във времето от 7 до 19ч има трансферни автобуси до Терминал 1 и обратно през 30 минути.
Авиокомпании и дестинации
Очаква се през лятото на 2017 г. авиокомпанията BH Air да пусне полети до Ню Йорк![6]
Т1
Авиокомпания | Град – Летище |
---|---|
![]() |
Сезонни чартърни линии: Бари, Бристъл, Ист Мийдландс, Лондон „Гетуик“, Манчестър, Неапол, Нюкасъл, Палермо |
![]() |
Сезонно: Анталия |
![]() |
Киев Бориспол |
![]() |
Лондон „Гетуик“, Манчестър Сезонни: Лондон „Станстед“ |
![]() |
Сезонни: Манчестър Сезонни чартърни линии: Бристъл, Нотингам, Нюкасъл |
![]() |
Сезонни: Бари, Катания, Неапол, Палермо |
![]() |
Амстердам (от 10 май 2017) |
![]() |
Айндховен, Аликанте, Базел/Мюлуз, Бари, Барселона „Ел Прат“, Болоня, Бристол, Брюксел „Шарлероа“, Будапеща, Бирмингам, Валенсия, Донкастър/Шефийлд, Дортмунд, Дубай „Ал Мактум“, Женева, Копенхаген, Кьолн/Бон, Ларнака, Лондон „Лутън“, Мадрид, Малта, Милано „Бергамо“, Мюнхен „Меминген“, Неапол, Нюрнберг, Париж „Бове“, Рим „Фиумичино“, Тел Авив, Франкфурт „Хан“ Предстоящи: Варна (продължава от 26 март), Катания (започва от 26 март), Кутаиси (продължава от 28 март), Франкфурт (започва от 22 май) [7] |
Т2
Считано от 16 януари Ryanair местят полетите си на терминал 2. [8]
Авиокомпания | Град – Летище |
---|---|
![]() |
Атина |
![]() | |
![]() |
Москва „Шереметиево“ |
![]() |
Сезонно: Париж „Шарл дьо Гол“ (продължава от 27 март) |
![]() |
Белград |
![]() |
Рим „Фиумичино“ |
![]() |
Виена |
![]() |
Лондон „Хийтроу“ |
![]() |
Аликанте, Амстердам, Атина, Барселона, Берлин „Тегел“, Брюксел, Варна, Виена, Лисабон, Лондон „Хийтроу“, Мадрид, Малага, Милано „Малпенса“, Москва „Шерметиево“, Париж „Шарл дьо Гол“, Прага, Рим „Фиумичино“, Тел Авив, Франкфурт, Цюрих Сезонни: Бейрут, Будапеща, Дюселдорф, Палма де Майорка Сезонни чартърни линии: Анталия, Закинтос, Тенерифе, Тиват |
![]() |
Тел Авив |
![]() |
Дубай |
![]() |
Варшава „Шопен“ |
![]() |
Мюнхен, Франкфурт |
![]() |
Мюнхен |
![]() |
Доха |
![]() |
Айндховен, Атина, Барселона, Берлин „Шьонефелд“, Брюксел „Шарлероа“, Бирмингам, Валенсия – Кастейон, Глазгоу, Дъблин, Карлсруе/Баден Баден, Кьолн, Ливърпул, Лондон „Станстед“, Мадрид, Милано „Малпенса“, Мюнхен „Меминген“, Пиза, Рим „Чампино“, Стокхолм, Тревизо, Хамбург |
![]() |
Сезонна чартърна:Лондон "Гетуик" |
![]() |
Цюрих |
![]() | |
![]() |
Букурещ „Отопени“ |
![]() |
Сезонно: Лондон „Гетуик“ |
![]() |
Сезонни чартърни: Бирмингам, Лондон „Гетуик“, Манчестър |
![]() |
Истанбул „Ататюрк“ |
Статистика
През 2015 година Летище София е обслужило рекордните 4 088 943 пътници, ръст от 7.2 % спрямо преминалите 3 815 158 пътници през 2014 г. През 2015 г. за първи път в историята си летището преминава границата от 4 милиона обслужени пътници в рамките на една календарна година. През Терминал 1 са преминали над 1,5 млн. пътници, а през Терминал 2 близо 2,6 милиона. Годишният анализ показва, че по международни редовни линии са пътували 93% от общия пътникопоток, 4% са пасажерите по вътрешни линии, а 3% са използвали чартърни полети. През 2015 г. самолетодвиженията (броят на излетелите и кацнали самолети) е 44 416 – с 5,5 % повече от регистрираните 42 120 през 2014 г., а превозените товари и поща през изтеклата година са били 18 727 тона – ръст от 5,6 % спрямо 17 741 тона през 2014 г.
През първите три месеца на 2016 г. броят на преминалите пътници през двата терминала е 980 882, което е със 114 000 повече спрямо същия период на предходната година. За тримесечието 10 756 са кацналите и излетели самолети на летище София, което е увеличение от 9,4% на годишна база. [9]
Товаропотокът е нараснал с 12% при обработени 2 974 тона за януари – февруари 2016 г.
За първите десет месеца на 2016 г. броят на обслужените пасажери е 4 076 897 души. Само през октомври на Терминал 1 са обслужени 262 хиляди пътници, а на Терминал 2 – 215 хиляди. Общо пътниците през октомври са с 33% повече отколкото година по-рано. За 2016 г. летище София обяви рекорден ръст на пътниците от 22%, като те достигнаха 4 980 387 души. Само един ден не достигна на аерогарата, за да мине прага от 5 млн. пътници. Рекорд имаше и при откриването на нови линии – 23. Разбивката показа, че пътиците на двата терминала почти са се изравнили, като през новия са преминали 2.6 млн. души, а през стария – 2.3 млн. и то при положение, че Ryanair работи на пълен капацитет едва през последните 3 месеца на 2016 г
За годината броят на пътници по международни курсове се е увеличил с 34%, а по национални – с 4%. През октомври са обслужени 4774 полета (24% повече от година по-рано), от които 92% пътнически и 3% товарни. През октомври са обработени 1905 тона карго (19% повече товарни пратки и 10% повече пощенски пратки спрямо година по-рано). [10]
Данни за трафика
Година | Пътници | Промяна | Карго (тона) |
Промяна | Самолета движение |
Промяна |
---|---|---|---|---|---|---|
1998 | 1,250,700 | 10,180 | 24,726 | |||
1999 | 1,236,610 | ![]() |
12,378 | ![]() |
25,178 | ![]() |
2000 | 1,127,866 | ![]() |
11,036 | ![]() |
24,785 | ![]() |
2001 | 1,107,682 | ![]() |
10,381 | ![]() |
21,860 | ![]() |
2002 | 1,214,198 | ![]() |
12,482 | ![]() |
24,211 | ![]() |
2003 | 1,356,469 | ![]() |
13,461 | ![]() |
25,517 | ![]() |
2004 | 1,614,304 | ![]() |
14,472 | ![]() |
28,700 | ![]() |
2005 | 1,874,000 | ![]() |
14,725 | ![]() |
32,188 | ![]() |
2006 | 2,209,350 | ![]() |
15,241 | ![]() |
38,119 | ![]() |
2007 | 2,745,880 | ![]() |
17,392 | ![]() |
43,005 | ![]() |
2008 | 3,230,696 | ![]() |
18,294 | ![]() |
48,626 | ![]() |
2009 | 3,134,657 | ![]() |
15,093 | ![]() |
45,698 | ![]() |
2010 | 3,296,936 | ![]() |
15,322 | ![]() |
47,061 | ![]() |
2011 | 3,474,933 | ![]() |
15,887 | ![]() |
47,153 | ![]() |
2012 | 3,467,455 | ![]() |
16,249 | ![]() |
40,806 | ![]() |
2013 | 3,504,326 | ![]() |
17,039 | ![]() |
40,526 | ![]() |
2014 | 3,815,158 | ![]() |
17,741 | ![]() |
42,120 | ![]() |
2015 | 4,088,943 | ![]() |
18,727 | ![]() |
44,416 | ![]() |
2016 | 4,980,387[11] | ![]() |
21,157[12] | ![]() |
51,829[13] | ![]() |
Град | Летище(а) | Седмични излитания (зима 2017) |
Авиокомпании |
---|---|---|---|
![]() |
„Гетуик“, „Лутън“, „Станстед“, „Хийтроу“ | ||
![]() |
Виена | ||
![]() |
Меминген, Мюнхен | ||
![]() |
Франкфурт, „Хан“ | ||
![]() |
Атина | ||
![]() |
„Фиумичино“, „Чампино“ | ||
![]() |
Варна | ||
![]() |
„Бергамо“, „Малпенса“ | ||
![]() |
Дортмунд, Кьолн/Бон | ||
![]() |
„Завентем“, „Шарлероа“ | ||
![]() |
„Бен Гурион“ |
# | Град | Авиокомпании | Брой превозени пътници 2015 |
---|---|---|---|
1. | ![]() |
282,618 | |
2. | ![]() |
80,416 | |
3. | ![]() |
79,156 | |
4. | ![]() |
74,319 | |
5. | ![]() |
68,954 | |
6. | ![]() |
68,756 | |
7. | ![]() |
66,491 | |
8. | ![]() |
58,614 | |
9. | ![]() |
58,396 | |
10. | ![]() |
56,462 |
Галерия
-
2001 г. Терминал 1
-
2011 г. Терминал 1
-
2005 г. Терминал 1
-
2001 г. интериор на Терминал 1
-
Терминал 2
-
Терминал 2
-
Терминал 2
-
Терминал 2, май 2006
-
Чек-ин на Терминал 2
-
2009 г. Ландшафефен парк на Терминал 2
-
2012 г. Новата контролна кула с Терминал 2 на Летище София
Източници
- ↑ sofia-airport.eu
- ↑ Указ на цар Борис III от 25 септември 1937 г. за изграждане на гражданско летище на София
- ↑ Lufthansa Technik Sofia
- ↑ Нова кула и бърза писта на летището // 24chasa.bg, 18.08.2011. Посетен на 13.10.2012. (на български)
- ↑ „Главболгарстрой“ ще строи новата кула на летище София // НОВИНАР, 19 август 2011. Посетен на 13 октомври 2012. (на български)
- ↑ http://news.bnt.bg/bg/a/direktni-poleti-ot-sofiya-do-nyu-york-prez-2017-godina
- ↑ https://book.wizzair.com/en-GB/about_us/news/wizzen533
- ↑ http://www.sofia-airport.bg/
- ↑ Нискотарифните полети подобриха резултата на летище „София“, dnevnik.bg, 11 април 2016
- ↑ Вестник „Дума“, бр. 259 (7561), 14 ноември 2016 г.
- ↑ http://www.sofia-airport.bg/sites/default/files/bg-passengers_2015-2016_3.pdf
- ↑ http://www.sofia-airport.bg/sites/default/files/bg-cargo_and_mail_2015-2016_6.pdf
- ↑ http://www.sofia-airport.bg/sites/default/files/bg-aircraft_movements_2015-2016_3.pdf
Външни препратки
|