Направо към съдържанието

Летище София: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 102: Ред 102:
|-
|-
| {{flagicon|Hungary}} [[Уиз Еър|Wizz air]]
| {{flagicon|Hungary}} [[Уиз Еър|Wizz air]]
| Айндховен, Аликанте, Базел/Мюлуз, Бари, Барселона „Ел Прат“, Болоня, Бристол, [[Летище Шарлероа|Брюксел „Шарлероа“]], [[Международно летище Ференц Лист, Будапеща|Будапеща]], Бирмингам, Валенсия, Донкастър/Шефийлд, Дортмунд, Дубай „Ал Мактум“, Женева, [[Летище Копенхаген|Копенхаген]], Кьолн/Бон, Ларнака, Лондон „Лутън“, [[Летище Мадрид - Барахас|Мадрид]], Малта, Милано „Бергамо“, Мюнхен „Меминген“, Неапол, Нюрнберг, Париж „Бове“, [[Летище Рим - Леонардо да Винчи|Рим „Фиумичино“]], [[Международно летище Бен Гурион|Тел Авив]], [[Летище Франкфурт-Хан|Франкфурт „Хан“]]<br>'''Предстоящи:''' [[Летище Варна| Варна]] (продължава от 26 март), Катания (започва от 26 март), Кутаиси (продължава от 28 март)
| Айндховен, Аликанте, Базел/Мюлуз, Бари, Барселона „Ел Прат“, Болоня, Бристол, [[Летище Шарлероа|Брюксел „Шарлероа“]], [[Международно летище Ференц Лист, Будапеща|Будапеща]], Бирмингам, Валенсия, Донкастър/Шефийлд, Дортмунд, Дубай „Ал Мактум“, Женева, [[Летище Копенхаген|Копенхаген]], Кьолн/Бон, Ларнака, Лондон „Лутън“, [[Летище Мадрид - Барахас|Мадрид]], Малта, Милано „Бергамо“, Мюнхен „Меминген“, Неапол, Нюрнберг, Париж „Бове“, [[Летище Рим - Леонардо да Винчи|Рим „Фиумичино“]], [[Международно летище Бен Гурион|Тел Авив]], [[Летище Франкфурт-Хан|Франкфурт „Хан“]]<br>'''Предстоящи:''' [[Летище Варна| Варна]] (продължава от 26 март), Катания (започва от 26 март), Кутаиси (продължава от 28 март), [[Летище Франкфурт|Франкфурт]] (започва от 22 май) <ref>https://book.wizzair.com/en-GB/about_us/news/wizzen533</ref>
|-
|-
|}
|}

Версия от 10:29, 14 февруари 2017

Летище София
IATA: SOF • ICAO: LBSF
Данни
Тип летищегражданско
СобственикРепублика България
ОператорЛетище София ЕАД
ОбслужваСофия
Столична община
МестоположениеСофия, България
Хъб на
Надм. височина1,742 ft / 531 m
Координати42°41′42″с.ш. 23°24′30″и.д. / 42.695° с.ш. 23.4083° и.д. / 42.695; 23.4083
Уебсайтwww.sofia-airport.bg
Карта
42.695° с. ш. 23.4083° и. д.
SOF
Местоположение в София
Писти
Посока Дължина Повърхност
ft m
09/27 11 811 3600 асфалтобетон
Пътници общо6 003 653[1]
Летище София в Общомедия

Международно летище София (SOF/LBSF), известно още като Аерогара София, е най-голямото летище в България. То е разположено на около 10 km източно от центъра на столицата и се стопанисва от едноименното дружество „Летище София“ ЕАД. Летището е възел за националния превозвач – авиокомпания „България Ер“.

История

Най-старото авионачинание тук е резервна лятна тревна писта във Враждебна, за летището в Божурище направена още в 1912 г. от българската войска с помощта на немски инженери. В 1937 г. с указ[2] на цар Борис III от 16 септември е определен и отчужден терен от 19 293 649 m² за изграждане на гражданско летище в източните покрайнини на столицата в землищата на селата Враждебна и Слатина и парцелите на авиостроително дружество „Мургаш“ и др., където първо започва да действа военно летище, което заедно с Летище Божурище и др. защитавало столицата в годините на войната.Това е рождената дата на Летище София. Първата гражданска приемна сграда е построена още в годините на войната по проект на арх. Петко Цветков и арх. Иван Марангозов в южния район на летището. Тя съдържа правителствено и дипломатическо крило образуващо западната ѝ част (действащо като ВИП и до днес), сектор международни полети образуващ централната част на корпуса ѝ и източно крило за вътрешните полети, има две писти пресичащи се под ъгъл 30° една с друга. Първите български граждански полети започват още на летище Божурище на 25 октомври 1927 г. от първата българска авиокомпания Бунавад. На 27 декември 1946 г. Министерският съвет на България издава Постановление №8 за създаване на Дирекция на въздушните съобщения. Тя разполага своите отдели (летателен, технически, свързочен и транспортен) в изградената през 1943 г. терминална сграда на летище „Враждебна“. От новото летище Враждебна редовното гражданско пътническо и пощенско въздухоплаване започва на 29 юни 1947 г., открито лично от министър-председателя Георги Димитров, от сградите в северната част на терена, близо до с. Враждебна. Този първи полет е осъществен със самолет Junkers 52/3m LZ-UNL от екипаж: пилоти Никола Александров и Стефан Тосунов, борден механик Тодор Гургулиев и борден радист Павел Александров, Г. Димитров не се качва на борда. Непосредствено след това отваря врати и готовият споменат първи модерен пътнически терминал. Тогава са открити първите вътрешни линии София-Пловдив-Бургас и София-Горна Оряховица-Варна. Четири месеца по-късно се открива и международна линия до Будапеща, а през 1948 г. тя е разширена в София-Белград-Будапеща-Прага.

Той функционира без съществени изменения до като обработените пътници достигат 600 000 на година и през пролетта на 1968 г. започват редица преустройства, разширения и модернизации извършвани периодично до последните в 2001 г. В 1975 г. е открито разширение на сградата на запад за пристигащи по международни полети, пространството за вътрешни полети в източната част също е разширено, правителствено-дипломатическата зона е премахната и функцията ѝ е поета от изградения за това нов специализиран терминал на известно разстояние на запад от основната сграда, а в старата част е открит VIP сектор, перонната част е разширена на изток и са открити нови пътеки за рулиране. На изток от терминала площад през 1969 г. е открит митнически склад, през 70-те години няколко нови хангари от изток от първата база за техническо обслужване влизат в експлоатация. В края на десетилетието летището обслужва 2 000 000 международни и 1 000 000 вътрешни пасажери. В началото на 80-те години в северната част на сградата е открит нов сектор и системата за обработката и проверяване на багажа, също в началото на 80-те години до основния е построен отделен малък терминал за вътрешни полети, а главната сграда остава да обслужва само международните линии и ВИП пътниците. След терористичните заплахи в 1983 г. свободния достъп на изпращачи и граждани до откритата ѝ тераса с изглед към пистата и самолетите е прекратен, а терасата е преустроена. През 1990 г. е извършено реорганизиране на трафика и терминалът е частично обновен. Основното преустройство и модернизация започва със значително разширяване на зоната в 2000 година, международния сектор пристигащи е преместен в източното крило, където дотогава се обслужват и вътрешните линии, бившият международен сектор пристигащи на запад е затворен и напълно реорганизиран, а планировката на централната зона за международни заминаващи променена изцяло в съответствие със световните стандарти. В 2001 г. тази цялостна реконструкция на терминала е завършена – „международни линии заминаващи“ по проект на арх. Розина Червенкова и колектив, а по проект на арх. Огнян Грозев и арх. Калин Тихолов. „Международни линии пристигащи“, същата година по проект на арх. Георги Стоилов на летището е изграден Център на РВД с площ 38 630 m² за 83 500 000 €.

Развитието на летището продължава, след пет години на около 2 км първия, наричан вече „Терминал 1“, е изграден по проект на арх. Бернард Джон Хаселмак за 145 000 000 € новия „Терминал 2“ с площ 99 340 m², от които 56 500 m² приемен корпус, останалата застроена площ е за покрит паркинг на четири нива и техническа част, пусната е и новата писта клас „ICAO Category 3 operations“ дълга 3,6 km и широка 45 m прекосяваща с мост р. Искър, построена за 65 000 000 € с три нови изходни скоростни пътеки за рулиране, нова система за наземно осветление, пожарна и аварийна станции, сервизни пътища и корекция на река Искър. Финансирането е 50 000 000 € безвъзмездна помощ от предприсъединителната програма ИСПА на Европейския съюз, 60 000 000 € кредит от Европейската инвестиционна банка, 40 000 000 $ от Кувейтския фонд за арабско развитие и около 60 000 000 € от държавния бюджет на България. Терминал 2 е официално открит на 27 декември 2006.

На 25 юни 2009 г. от транспортния министър Петър Мутафчиев е открит създаденият по проект на арх. Красимир Николчев и колектив за 3 600 000 € североизточно от сградата на „Терминал 2“ „Ландшафен парк към летището“ на площ на 365 000 m², облагородени с разнообразна растителност и различни архитектурни форми. Паркът е интегрирана ландшафна среда със зони за отдих и разходки, амфитеатър и езеро. Изградена е алейна мрежа с дължина около 2 000 m, която обслужва посетителите за които е предвиден свободен достъп и не е необходимо задължително да са пътници или изпращачи. Проектът е финансиран със средства от Кохезионния фонд, Регламент 1164/94/ИСПА по Финансов меморандум за проект „Реконструкция, развитие и разширение на Летище София: Лот Б1 – Нов пътнически терминал и прилежаща инфраструктура“ и национално съфинансиране от държавния бюджет.

На 6 декември 2012 г. от министър-председателя на България Бойко Борисов е открита внушителната нова Контролна кула на летище София. Съоръжението е по проект на арх. Георги Стоилов, високо е 50 m с разгърнатата застроена площ над 2400 m² и цена 7 700 000 €, изградено е от Главболгарстрой.

На 12 февруари 2013 г. започва разширение и ремонт на новия „Терминал 2“ за 1 200 000 € (1 947 557 лв без ДДС). Разширението на терминала се състои в удължаването на пътническата галерия в северна посока и обособяването на четири изхода – три за заминаващи пътници и един за получаване на багаж. Между приземния и първия етаж ще се обособят допълнителни стълби и асансьори за всички пътници и ще бъде улеснено придвижването на хора с увреждания.

През януари 2013 г. управителят на летището Веселин Пейков съобщава, че се планира изграждането на един напълно нов модерен терминал на стойност 200 000 000 € и многоетажен паркинг на мястото на сегашния „Терминал 1“.

Терминал 1

През 90-те е взето решение за построяване на нова писта за излитане и кацане. Изграждането започва през 2001 г. Стойността на целия проект е за над 210 млн. евро и се финансира от Европейската банка за възстановяване и развитие, Кувейтския фонд за икономическо развитие, програмите на ЕС ИСПА и ФАР, и от държавния бюджет на България.

Новата писта е въведена в експлоатация на 31 август 2006 г. и осигурява капацитет за 25 кацания и излитания на час. Тя е дълга 3600 m, широка 45 m и е оборудвана с модерни аеронавигационни средства за кацане при ниска видимост – категория IIIB. Перонът на Летище София има възможност да приеме всички модерни типове въздухоплавателни средства и разполага с 31 отдалечени и 7 контактни стоянки за обслужване на пътнически, товарни или бизнес полети. Годишният капацитет на „Tерминал 1“ е 1,8 милиона пътници. Старата писта е преустроена в скоростна пътека за рулиране.

Терминал 2

На 27 декември 2006 г., в навечерието на присъединяването на България към ЕС, е открит и новият „Терминал 2“. Сградата, построена от австрийската компания Strabag, е изградена върху площ от 56500 m², с допълнителна галерия дълга 200 m. Пропускателната способност на новия терминал е 2500 пътници в час пик. Оборудването на Tерминал 2 включва: 34 гишета за регистрация, седем пътнически ръкава, четири автобусни изхода, четири багажни ленти, многоетажен паркинг с 800 места. Терминалът разполага с търговски зони на обща площ от 4000 m², предлагащи на пътуващите разнообразни услуги – ресторанти, кафе-барове, магазини, туристически услуги и услуги за наемане на автомобили, банки и бюра за обмяна на валута. Годишният капацитет на Tерминал 2 е 2,6 милиона пътници.

База Луфтханза Техник на Летище София

Луфтханза Техник София е създадена в края на 2007 г. като джойнт-венчър между Lufthansa Technik (80%) и Българската Авиейшън Груп (20%). Със създаването на „Луфтханза Техник София“, Lufthansa Technik Group изгражда корпусите на една от 5-те си платформи за ремонт и поддръжка на самолети които има в Европа. Съоръжението в България обслужва клиенти в Европа, Близкия изток и Северна Африка. Направена е основна реконструкция и модернизация, с цел базата да бъде готова за най-тежкия етап на самолетни проверки и поддръжка, D-Check, които ще бъдат извършвани в България. Повече от 350 служители, обучени в България и на базата за техническо обслужване на Lufthansa Technik в Shannon, започват през четвъртото тримесечие на 2008 г. с един Airbus A321 от Lufthansa като първият клиент на Луфтханза Техник София[3]

Нови събития

На 22 април 2009 г. е въведен в експлоатация шумозащитен екран за намаляване въздействието на шума от техническите проби на самолетите върху населената градска част близо до летището.

На 19 октомври 2010 г. на Терминал 2 е открита площадка за авиационни фотографи, която дава възможност за целогодишно заснемане на излитащите и кацащи самолети.

Летище София е с дългогодишен опит в летищна експлоатация и наземно обслужване на пътници, самолети, товари и поща. Аеропортът е партньор с над 30 авиокомпании, които оперират по 45 дестинации, в 2010 г. само „Терминал 2“ обслужва 3 200 000 пасажера, а към 2011 има летищна такса по 12 евро на всеки заминаващ пътник.

Hа 24 август 2011 Правителството съобщава, че е възложило на „Летище София“ експлоатацията, управлението и поддържането на летищен комплекс „Балчик“.

Нова контролна кула

На 19 август 2011, в присъствието на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски, директорът на държавното предприятие „Ръководство въздушно движение“ (ДП РВД) Деян Динев и главният директор на „Главболгарстрой“ Павел Калистратов подписват договор за проектиране и строителство на новата контролна кула на летище София. [4]. Главболгарстрой АД е избран за изпълнител на строежа след като печели обществената поръчка. Общата стойност на проекта е 14 813 030 лева и бива построен за по-малко от 10 месеца. [5]. Проектът се финансира изцяло от държавното предприятие „Ръководство на въздушното движение“.

Новата контролна кула се намира западно от „Терминал 2“. Съоръжението е високо 50 метра, а разгърнатата застроена площ е над 2400 m².

Нова метростанция Летище София-Терминал 2

Строителството на метро-връзката до центъра на София започва през септември 2012 г. Метростанция „Летище София“ е въведена в експлоатация на 2 април 2015 г.в 13:00 часа. Изходът ѝ е пред Терминал 2, като във времето от 7 до 19ч има трансферни автобуси до Терминал 1 и обратно през 30 минути.

Авиокомпании и дестинации

Очаква се през лятото на 2017 г. авиокомпанията BH Air да пусне полети до Ню Йорк![6]

Т1

Авиокомпания Град – Летище
BH Air Сезонни чартърни линии: Бари, Бристъл, Ист Мийдландс, Лондон „Гетуик“, Манчестър, Неапол, Нюкасъл, Палермо
Corendon Airlines Сезонно: Анталия
Dniproavia Киев Бориспол
easyJet Лондон „Гетуик“, Манчестър
Сезонни: Лондон „Станстед“
Jet2.com Сезонни: Манчестър
Сезонни чартърни линии: Бристъл, Нотингам, Нюкасъл
Mistral Air Сезонни: Бари, Катания, Неапол, Палермо
Transavia Амстердам (от 10 май 2017)
Wizz air Айндховен, Аликанте, Базел/Мюлуз, Бари, Барселона „Ел Прат“, Болоня, Бристол, Брюксел „Шарлероа“, Будапеща, Бирмингам, Валенсия, Донкастър/Шефийлд, Дортмунд, Дубай „Ал Мактум“, Женева, Копенхаген, Кьолн/Бон, Ларнака, Лондон „Лутън“, Мадрид, Малта, Милано „Бергамо“, Мюнхен „Меминген“, Неапол, Нюрнберг, Париж „Бове“, Рим „Фиумичино“, Тел Авив, Франкфурт „Хан“
Предстоящи: Варна (продължава от 26 март), Катания (започва от 26 март), Кутаиси (продължава от 28 март), Франкфурт (започва от 22 май) [7]

Т2

Считано от 16 януари Ryanair местят полетите си на терминал 2. [8]

Авиокомпания Град – Летище
Aegean Airlines Атина
Olympic Air
Aeroflot Москва „Шереметиево“
Air France Сезонно: Париж „Шарл дьо Гол“ (продължава от 27 март)
Air Serbia Белград
Alitalia Рим „Фиумичино“
Austrian Airlines Виена
British Airways Лондон „Хийтроу“
Bulgaria Air Аликанте, Амстердам, Атина, Барселона, Берлин „Тегел“, Брюксел, Варна, Виена, Лисабон, Лондон „Хийтроу“, Мадрид, Малага, Милано „Малпенса“, Москва „Шерметиево“, Париж „Шарл дьо Гол“, Прага, Рим „Фиумичино“, Тел Авив, Франкфурт, Цюрих
Сезонни: Бейрут, Будапеща, Дюселдорф, Палма де Майорка
Сезонни чартърни линии: Анталия, Закинтос, Тенерифе, Тиват
El Al Тел Авив
flydubai Дубай
LOT Polish Airlines Варшава „Шопен“
Lufthansa Мюнхен, Франкфурт
Lufthansa CityLine Мюнхен
Qatar Airways Доха
Ryanair Айндховен, Атина, Барселона, Берлин „Шьонефелд“, Брюксел „Шарлероа“, Бирмингам, Валенсия – Кастейон, Глазгоу, Дъблин, Карлсруе/Баден Баден, Кьолн, Ливърпул, Лондон „Станстед“, Мадрид, Милано „Малпенса“, Мюнхен „Меминген“, Пиза, Рим „Чампино“, Стокхолм, Тревизо, Хамбург
Small Planet Airlines Сезонна чартърна:Лондон "Гетуик"
Helvetic Airways Цюрих
Swiss Global Air Lines
TAROM Букурещ „Отопени“
Thomas Cook Airlines Сезонно: Лондон „Гетуик“
Thomson Airways Сезонни чартърни: Бирмингам, Лондон „Гетуик“, Манчестър
Turkish Airlines Истанбул „Ататюрк“

Статистика

През 2015 година Летище София е обслужило рекордните 4 088 943 пътници, ръст от 7.2 % спрямо преминалите 3 815 158 пътници през 2014 г. През 2015 г. за първи път в историята си летището преминава границата от 4 милиона обслужени пътници в рамките на една календарна година. През Терминал 1 са преминали над 1,5 млн. пътници, а през Терминал 2 близо 2,6 милиона. Годишният анализ показва, че по международни редовни линии са пътували 93% от общия пътникопоток, 4% са пасажерите по вътрешни линии, а 3% са използвали чартърни полети. През 2015 г. самолетодвиженията (броят на излетелите и кацнали самолети) е 44 416 – с 5,5 % повече от регистрираните 42 120 през 2014 г., а превозените товари и поща през изтеклата година са били 18 727 тона – ръст от 5,6 % спрямо 17 741 тона през 2014 г.

През първите три месеца на 2016 г. броят на преминалите пътници през двата терминала е 980 882, което е със 114 000 повече спрямо същия период на предходната година. За тримесечието 10 756 са кацналите и излетели самолети на летище София, което е увеличение от 9,4% на годишна база. [9]

Товаропотокът е нараснал с 12% при обработени 2 974 тона за януари – февруари 2016 г.

За първите десет месеца на 2016 г. броят на обслужените пасажери е 4 076 897 души. Само през октомври на Терминал 1 са обслужени 262 хиляди пътници, а на Терминал 2 – 215 хиляди. Общо пътниците през октомври са с 33% повече отколкото година по-рано. За 2016 г. летище София обяви рекорден ръст на пътниците от 22%, като те достигнаха 4 980 387 души. Само един ден не достигна на аерогарата, за да мине прага от 5 млн. пътници. Рекорд имаше и при откриването на нови линии – 23. Разбивката показа, че пътиците на двата терминала почти са се изравнили, като през новия са преминали 2.6 млн. души, а през стария – 2.3 млн. и то при положение, че Ryanair работи на пълен капацитет едва през последните 3 месеца на 2016 г

За годината броят на пътници по международни курсове се е увеличил с 34%, а по национални – с 4%. През октомври са обслужени 4774 полета (24% повече от година по-рано), от които 92% пътнически и 3% товарни. През октомври са обработени 1905 тона карго (19% повече товарни пратки и 10% повече пощенски пратки спрямо година по-рано). [10]

Данни за трафика

Трафик на Летище София
Година Пътници Промяна Карго
(тона)
Промяна Самолета
движение
Промяна
1998 1,250,700 10,180 24,726
1999 1,236,610 Понижение1.1% 12,378 Повишение21.6% 25,178 Повишение1.8%
2000 1,127,866 Понижение8.8% 11,036 Понижение10.8% 24,785 Понижение1.6%
2001 1,107,682 Понижение1.8% 10,381 Понижение5.9% 21,860 Понижение11.8%
2002 1,214,198 Повишение9.6% 12,482 Повишение20.2% 24,211 Повишение10.8%
2003 1,356,469 Повишение11.7% 13,461 Повишение7.8% 25,517 Повишение5.4%
2004 1,614,304 Повишение19.0% 14,472 Повишение7.5% 28,700 Повишение12.5%
2005 1,874,000 Повишение16.1% 14,725 Повишение1.7% 32,188 Повишение12.2%
2006 2,209,350 Повишение17.9% 15,241 Повишение3.5% 38,119 Повишение18.4%
2007 2,745,880 Повишение24.3% 17,392 Повишение14.1% 43,005 Повишение12.8%
2008 3,230,696 Повишение17.7% 18,294 Повишение5.2% 48,626 Повишение13.1%
2009 3,134,657 Понижение3.0% 15,093 Понижение17.5% 45,698 Понижение6.0%
2010 3,296,936 Повишение5.2% 15,322 Повишение1.5% 47,061 Повишение3.0%
2011 3,474,933 Повишение5.4% 15,887 Повишение3.7% 47,153 Повишение0.2%
2012 3,467,455 Понижение0.2% 16,249 Повишение2.3% 40,806 Понижение9.0%
2013 3,504,326 Повишение1.1% 17,039 Повишение4.9% 40,526 Понижение7.4%
2014 3,815,158 Повишение8.9% 17,741 Повишение4.1% 42,120 Повишение4%
2015 4,088,943 Повишение7.2% 18,727 Повишение2.2% 44,416 Повишение4.3%
2016 4,980,387[11] Повишение21.8% 21,157[12] Повишение13.0% 51,829[13] Повишение16.7%
Най-натоварени маршрути по брой излитания
Град Летище(а) Седмични излитания
(зима 2017)
Авиокомпании
Лондон „Гетуик“, „Лутън“, „Станстед“, „Хийтроу“
58
British Airways, Bulgaria Air, easyJet, Ryanair, Small Planet Airlines, Thomas Cook Airlines, Thomson Airways, WizzAir
Виена Виена
29
Austrian Airlines, Bulgaria Air
Мюнхен Меминген, Мюнхен
26
Lufthansa, Ryanair, WizzAir
Франкфурт Франкфурт, „Хан“
21
Lufthansa, Bulgaria Air, WizzAir
Атина Атина
18
Aegean Airlines, Bulgaria Air, Ryanair
Рим „Фиумичино“, „Чампино“
18
Alitalia, Bulgaria Air, Ryanair, WizzAir
Варна Варна
16
Bulgaria Air
Милано „Бергамо“, „Малпенса“
16
Bulgaria Air, Ryanair, WizzAir
Рур Дортмунд, Кьолн/Бон
16
Ryanair, WizzAir
Брюксел „Завентем“, „Шарлероа“
15
Bulgaria Air, Ryanair, WizzAir
Тел Авив „Бен Гурион“
15
Bulgaria Air, El Al, Israir Airlines, WizzAir
Най-натоварени маршрути по брой превозени пътници
# Град Авиокомпании Брой превозени пътници
2015
1. Лондон
British Airways, Bulgaria Air, easyJet и WizzAir
282,618
2. Виена
Austrian Airlines, Bulgaria Air, Tyrolean Airways
80,416
3. Милано
Bulgaria Air, WizzAir
79,156
4. Париж
Air France, Bulgaria Air, WizzAir
74,319
5. Франкфурт на Майн
Bulgaria Air, Lufthansa
68,954
6. Брюксел
Bulgaria Air, WizzAir
68,756
7. Варна
Bulgaria Air
66,491
8. Рим
Alitalia, Bulgaria Air, WizzAir
58,614
9. Тел Авив
Bulgaria Air, El Al, WizzAir
58,396
10. Мадрид
Bulgaria Air, WizzAir
56,462

Галерия

Източници

Външни препратки