Направо към съдържанието

Баничени (Леринско)

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия

Баничени (на гръцки: Βεύητες, Вевитес) са жителите на село Баница (Веви), Гърция. Това е списък на най-известните от тях.

Родени в Баница

[редактиране | редактиране на кода]

А — Б — В — Г — Д – Е — Ж — З — И — Й — К — Л — М — Н — О — П — Р — С — Т — У — Ф — Х — Ц — Ч — Ш — Щ — Ю — Я

А

[редактиране | редактиране на кода]
Горна снимка: Членове на Баничкото спомагателно дружество „Надежда“ в Торонто, 1910-те г.
Средна снимка: Паметник на дружеството в гробището „Сейнт Джеймс“ в Торонто.
Долна снимка: Надписът върху паметника.
Дзоле Гергев, войвода на Леринския революционен район
Дейците на ВМОК Ламбо Комитов от Айдън и Коста Гъсков Звездара от Баница, четник при Христо Саракинов
Четниците на Георги Папанчев Дине Неделков и Трайко Янев от Баница
Наце Дзоле Катин – Бабунски
Реклама на Кърсте Колев от Баница в Българо-американския алманах, 1920 г.
Реклама на „Гъсков Брос Бейкъри енд Хотел“, на Тодор Гъсков и братя от Баница, емигранти в Хамънд, Индиана, 1920 г.
Надгробен камък на Дафо Джогоманов от Баница в Торонто
  • Александрос Холерис (Αλέξανδρος Χολέρης), гръцки андартски деец от втори клас, син на Трифон Холерис[1]
  • Алексо Джорлев (Алеко, ? – 1915), български революционер, войвода на чета в Македоно-одринското опълчение
  • Атанас Георгиев, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 10 прилепска дружина[2]

Б

[редактиране | редактиране на кода]
  • Борис Благоев Мангов (1942 – 2006), канадски общественик, председател на Обединени македонци в 2003 – 2006 година
  • Борис Ванов (1932 – 2006), американски телевизионен и филмов продуцент
  • Боро Пейчинов (р. 1942), северномакедонски карикатурист и аниматор

В

[редактиране | редактиране на кода]
  • Вангел Апчев (1930 – 1949), гръцки комунист, загинал по време на Гражданската война между Мандраджик и Турчели, Сярско[3]
  • Вангел Койчев (1910 – 1953), гръцки комунистически деец
  • Вангел Търпанов, македоно-одрински опълченец, 4 рота на 8 костурска дружина, Сборна партизанска рота на МОО, попаднал в гръцки плен в Междусъюзническата война[4]
  • Васил, деец на Цариградския революционен комитет към 1901 година[5]
  • Васил Анев, деец на ВМОРО, заловен в 1903 година, изпратен на заточение, убит в Мала Азия[6]

Г

[редактиране | редактиране на кода]
  • Геле Алушев (? – 1905), български революционер
  • Георги А. Баджев (Баджов), македоно-одрински опълченец, 30-годишен, 1 рота на 10 прилепска дружина, носител на кръст „За храброст“ IV степен[7]
  • Георги Тодев (1893 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 11 сярска дружина[8]
  • Георги Янчев (1887 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 11 прилепска дружина[9]

Д

[редактиране | редактиране на кода]
  • Дзоле Стойчев (Дзоле Гергев, Атеш паша) (1867 – 1909), български революционер
  • Диме Топалов (Димо), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 10 прилепска дружина, загинал в Междусъюзническата война на 18 юни 1913 година[10]
  • Димитър Великин (1908 – 1997), гръцки комунистически деец
  • Димитър Чоков (1887 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 10 прилепска дружина[11]
  • Дине Гогов (1888 – 1958), български революционер и емигрантски деец
  • Дине Попалов (1892 – 1913), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 10 прилепска дружина, загинал в Междусъюзническата война на 18 юни 1913 година[12]
  • Дине Попанов (1892 – 1913), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 10 прилепска дружина, загинал в Междусъюзническата война на 17 юни 1913 година при Румена бука[13]
  • Доно Холеров (? – 1913), гъркомански революционер

И

[редактиране | редактиране на кода]
  • Иван Мицев (Мицов, 1887 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 10 прилепска дружина, ранен на 6 и 7 ноември 1912 година, Сборна партизанска рота, попаднал в гръцки плен и освободен на 9 март 1914 година, носител на кръст „За храброст“ IV степен[14]
  • Илия Гъсков (Ильо), български революционер от ВМОРО
  • Илия Италиянчето, български революционер
  • Илия Которкин (1884 – 1934), български революционер
  • Иван Н. Наумов (1893 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 10 прилепска дружина[15]
  • Илия П. Минков (1876 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 13 кукушка дружина, носител на кръст „За храброст“ IV степен[16]

К

[редактиране | редактиране на кода]
  • Кики Мангова-Понявич (р. 1940), северномакедонски юрист и икономист
  • Киро Качаров, български революционер от ВМОРО
  • Коле Мангов (р. 1940), северномакедонски поет и публицист
  • Коста Иванов (1876 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Коста Христов Попето[17]
  • Костадин Кочев (Κωνσταντίνος Κωτσόπουλος), гръцки андартски деец от четвърти клас, син на убития Киряк Кочев, за отмъщение убива бащата на Леко Джорлев Гиче, бяга в Канада където заедно с Е. Трайко, П. Ницопулос (брат му), Й. Каравитис и С. Еригориу развиват пропагандна борба с българите[1]
  • Костадин Кръстев, македоно-одрински опълченец, 4 рота на 8 костурска дружина, Сборна партизанска рота[18]
  • Костадин Трифонов (8 януари 1871 – ?), в 1892 година завършва с четвъртия випуск педагогическите курсове на Солунската българска мъжка гимназия,[19] македоно-одрински опълченец, нестроева рота на 6 охридска дружина[20]
  • Кочо Трифонов Робев (1915 – 1944), гръцки комунист, роден в бедно семейство, работник, член на Работническа взаимопомощ от 1932 година, в 1933 - 1934 година сред създателите на миньорски синдикат, на 29 октомври 1940 година заточен на Хиос, освободен през май 1941 година след капитулацията на Гърция, в 1942 година влиза в КХГ и ЕАМ, арестуван на 18 януари 1944 година заедно с Лазо Лочев и затворен в лагера „Павлос Мелас“ в Солун, след освобождението си продължава да се занимава с комунистическа дейност, убит е в Попължани[21]
  • Кръсто Димитров, македоно-одрински опълченец, 3 рота на 8 костурска дружина[22]
  • Кърсто Дафов, български революционер от ВМОРО, четник на Кузо Попдинов[23]

Л

[редактиране | редактиране на кода]
  • Лазар Бошев (Хаджибошев, 1884 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 10 прилепска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[24]

М

[редактиране | редактиране на кода]
  • Мице Тимев (1874 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Павел Христов[25]
  • Мицкало, български революционер от ВМОРО
  • Мицо Куртов, македоно-одрински опълченец, четата на Пандо Шишков[26]
  • Мичо Неделков (1917 – 1948), гръцки комунист; влиза в КПГ, след Споразумението от Варкиза е избран за председател на партийния комитет в Буф; сред първите, които се присъединяват към ДАГ; участва в сражението на Грамос през лятото на 1948 година като комисар на батальон от 14-а бригада, като води контрааката за връща на връх Николери над Гърлени, на 1 август 1948 година е произведен в капитан; в последвалото сражение на Дъмбенската планина е тежко ранен при Ничова чешма на 23 септември 1948 година и умира[27]

Н

[редактиране | редактиране на кода]
  • Наце Дзоле Катин – Бабунски (1872 – 7 март 1908), български революционер, загинал в Попължани
  • Нацо Кочев (? – 1908), български революционер
  • Наум Абов (1930 – 2016), активист и шахматист на Северна Македония
  • Ник Ванов (1929 – 1991), американски телевизионен и филмов продуцент
  • Никола Неделков, деец на ВМОРО, убит от младотурците в 1911 година[28]

П

[редактиране | редактиране на кода]
  • Пандил Кочев (Παντελής Νιτσόπουλος), гръцки андартски деец от трети клас, син на Киряк Кочев (Κυριάκου Κωτσόπουλου), убит от Леко Джорлев преди 1903 година, по-късно Панделис е заловен от Дзоле Гергев, но успява да избяга, участва в Балканските войни[1]
  • Павле Павлов – Димко (1924 – 1944), гръцки комунист; присъединява се към ОКНЕ в 1941 година; член на ЕПОН, член на Суровичкия районен комитет на ЕПОН; застрелян от германци на 3 април 1944 година при Сребренската река[29]

Р

[редактиране | редактиране на кода]
  • Руси Трифонов, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 8 костурска дружина[20]

С

[редактиране | редактиране на кода]
  • Ставро Кочев (Ставрос Коцопулос), гръцки андартски деец
  • Ставро Кочев (Ставрос Коцопулос, 1910 – 1976), гръцки комунистически деец
  • Стефан Апостолов (1872 или 1876 – 1937), деец на ВМОРО и македоно-одрински опълченец
  • Стойче Д. Алушев, македоно-одрински опълченец, 28-годишен, земеделец, ІІІ отделение, 1 рота на 10 прилепска дружина[30]
  • Стойчо Петров, македоно-одрински опълченец, щаб и 1 рота на 8 костурска дружина[31]
  • Стоян Апчевски (1936 – 2012), художник от Република Македония

Т

[редактиране | редактиране на кода]
  • Типе Гелев Ничов, войвода на банишката чета на ВМОРО в 1902 – 1903 година[32]
  • Том Пецинис (р. 1935), австралийски и македонски писател
  • Трифон Холерис Дуцис (Τρύφων Χολέρης ή Ντούτσης), гръцки андартски деец от трети клас, помощник на Ставро Кочев, като предотвратяват изгарянето на църквата „Св. Ана“ от четата на Дзоле Стойчев, който по-късно през 1907 година ги убива в центъра на селото[1]

Х

[редактиране | редактиране на кода]
  • Христо Димитров, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 8 костурска дружина[33]

Починали в Баница

[редактиране | редактиране на кода]

А

[редактиране | редактиране на кода]
  • Ангел Симеонов Симеонов, български военен деец, майор, загинал през Първата световна война[34]
  • Антон Мицков (? – 1903), български революционер от ВМОРО, родом от Полог[35]

В

[редактиране | редактиране на кода]

Г

[редактиране | редактиране на кода]

Д

[редактиране | редактиране на кода]
  • Димитър Иванов Марков, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[36]

Е

[редактиране | редактиране на кода]
  • Евстрати Дачев (1875 – 1903), български революционер
  • Еленко Живков Попов, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[37]

З

[редактиране | редактиране на кода]

И

[редактиране | редактиране на кода]
  • Иван Делчев (? – 1903), български революционер от ВМОРО, родом от Чирпан[35]

М

[редактиране | редактиране на кода]
  • Мицко Ганев (? – 1903), български революционер от ВМОРО, родом от Жервени или Жерви[35]

П

[редактиране | редактиране на кода]
  • Пецо Стоянов (? – 1903), български революционер от Чеган[35]

С

[редактиране | редактиране на кода]
  • Силян Пардов (1857 – 1903), български революционер
  • Стоян Трайчев (? – 1903), български революционер от ВМОРО, родом от Пътеле[35]

Т

[редактиране | редактиране на кода]
  • Тальо Филипов (? – 1903), български революционер от ВМОРО, родом от Будимирци[35]
  • Теофан Киприянов (? – 1903), български революционер от ВМОРО, родом от Брод[35]
  • Тодор Куртев (? – 1903), български революционер от ВМОРО, родом от Сливница[35]
  • Трайко Николов (? – 1903), български революционер от ВМОРО, родом от Хасаново[35]

Ф

[редактиране | редактиране на кода]
  • Филип Коцев (? – 1903), български революционер от ВМОРО, родом от Лесковец[35]

Х

[редактиране | редактиране на кода]
  • Христо Колев (? – 1903), български революционер от ВМОРО, родом от Попадия[35]
  • Христо Петров Христов, български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война[39]
  • Христо Тоньов (? – 1903), български революционер от ВМОРО, родом от Горно Върбени[35]

Ц

[редактиране | редактиране на кода]
  • Цветко Мицков (? – 1903), български революционер от ВМОРО, родом от Хасаново[35]

Други

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б в г Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 166-167. (на гръцки)
  2. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 147.
  3. ↑ Stewart, Elizabeth Kolupacev, translator. For Sacred National Freedom: Portraits of Fallen Freedom Fighters. Wareemba, Australia, Pollitecon Publications, 2009. ISBN 978-0-9804763-3-0. p. 54 – 55. (на английски)
  4. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 738.
  5. ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел III. София, Библиотека Струмски, 2022. ISBN 978-619-9208823. с. 208.
  6. ↑ Розалин, Димитър. Страданията на 323 македонски затворници в Диарбекир, през 1903-1904, Спомени от бившия заточеник Георги Т. Ачков, София, 1923, печ. „Розова долина“, стр. 26.
  7. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 75.
  8. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 705.
  9. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 824.
  10. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 720. Вероятно Диме Топалов, Дине Попанов и Дине Попалов са едно и също лице.
  11. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 799.
  12. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 573.
  13. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 574.
  14. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 463.
  15. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 484.
  16. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 441.
  17. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 287.
  18. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 387.
  19. ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 111.
  20. ↑ а б Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 734.
  21. ↑ Stewart, Elizabeth Kolupacev, translator. For Sacred National Freedom: Portraits of Fallen Freedom Fighters. Wareemba, Australia, Pollitecon Publications, 2009. ISBN 978-0-9804763-3-0. p. 267 - 270. (на английски)
  22. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 221.
  23. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.24
  24. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 100.
  25. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 703.
  26. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 395.
  27. ↑ Stewart, Elizabeth Kolupacev, translator. For Sacred National Freedom: Portraits of Fallen Freedom Fighters. Wareemba, Australia, Pollitecon Publications, 2009. ISBN 978-0-9804763-3-0. p. 201 - 205. (на английски)
  28. ↑ Дебърски глас, година 2, брой 42, 1 май 1911, стр. 4.
  29. ↑ Stewart, Elizabeth Kolupacev, translator. For Sacred National Freedom: Portraits of Fallen Freedom Fighters. Wareemba, Australia, Pollitecon Publications, 2009. ISBN 978-0-9804763-3-0. p. 213 - 215. (на английски)
  30. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 20.
  31. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 565.
  32. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 120.
  33. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 230.
  34. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 158, л. 1, 1а
  35. ↑ а б в г д е ж з и к л м н Аврамовъ, Стефанъ. Силянъ Пардовъ // Илюстрация Илиндень 2 (142). Илинденска организация, Февруарий 1943. с. 8.
  36. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 220, л. 1, 2
  37. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 466, л. 1, 2
  38. ↑ ΕΘΝΟΛΟΓΙΚΗ ΣΥΣΤΑΣΗ ΤΗΣ ΜΑΚΕΔΟΝΙΑΣ ΣΤΙΣ ΑΡΧΕΣ ΤΟΥ 20ού ΑΙΩΝΑ
  39. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 181, л. 1, 2; а.е. 276, л. 72
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Баничени_(Леринско)&oldid=12367538“.