Петър Панчевски: Разлика между версии
м Премахване на Категория:Членове на Политбюро на ЦК на БКП; Добавяне на Категория:Кандидат-членове на Политбюро на ЦК на БКП, ползвайк... |
Редакция без резюме |
||
Ред 18: | Ред 18: | ||
Завръща се в България през 1945 г. Служи в БНА. Достига званието армейски генерал. Командващ е на обединение през периода 1949 – 1950 г. От 1950 до 1958 г. е министър на народната отбрана на [[Народна република България]]. Той е в основата на арестуването на генералите [[Славчо Трънски]], [[Денчо Знеполски]] и др. по обвинение, че са съмишленици на [[Трайчо Костов]]. Ген. Трънски е арестуван в кабинета на министър Панчевски, по негова заповед. |
Завръща се в България през 1945 г. Служи в БНА. Достига званието армейски генерал. Командващ е на обединение през периода 1949 – 1950 г. От 1950 до 1958 г. е министър на народната отбрана на [[Народна република България]]. Той е в основата на арестуването на генералите [[Славчо Трънски]], [[Денчо Знеполски]] и др. по обвинение, че са съмишленици на [[Трайчо Костов]]. Ген. Трънски е арестуван в кабинета на министър Панчевски, по негова заповед. |
||
П. Панчевски е [[народен представител]] (1950 – 1961). [[Посланик]] е на България в [[Китай]] от 1958 до 1962 г. Награден е със званието „Герой на социалистическия труд“ (1967) и „[[Герой на Народна република България]]“ (1972). |
П. Панчевски е [[народен представител]] (1950 – 1961). [[Посланик]] е на България в [[Китай]] от 1958 до 1962 г. Награден е със званието „Герой на социалистическия труд“ (1967) и „[[Герой на Народна република България]]“ (1972). Връчено му е военно отличие „Маршалска звезда“ за [[армейски генерал]] от запаса – 08.05.1978 г. |
||
Умира в София, на 17 ноември 1982 г. |
Умира в София, на 17 ноември 1982 г. |
Версия от 00:13, 28 януари 2018
Петър Панчевски | |
български и съветски генерал | |
Роден | |
---|---|
Починал | 17 ноември 1982 г.
|
Партия | Българска комунистическа партия |
Награди | Червена звезда Герой на Народна република България Герой на социалистическия труд Орден „Георги Димитров“ Червено знаме Орден „Народна република България“ |
Народен представител в: I НС II НС III НС |
Петър Павлов Панчевски е съветски и български офицер. Единственият българин с генералско звание в Червената армия - генерал-майор от инженерните войски (1945). Армейски генерал в Българската народна армия.
Биография
Петър Панчевски е роден на 25 януари 1902 г. в с. Бутан, Врачанско. Завършва педагогическо училище в гр. Лом (1923). Участва в Септемврийското въстание. След потушаването му емигрира в Югославия.
От 1925 г. е в СССР, където е известен като Пьотър Георгиевич Павлов. Завършва Военноинженерното училище в Ленинград (дн. Санкт Петербург) през 1929 г. и Военноинженерната академия „Валериан Куйбишев“ в Москва (1936). Участва в Гражданската война в Испания (1936 – 1939) и във Втората световна война, когато е началник на инженерните войски на XXIV-та армия.
Завръща се в България през 1945 г. Служи в БНА. Достига званието армейски генерал. Командващ е на обединение през периода 1949 – 1950 г. От 1950 до 1958 г. е министър на народната отбрана на Народна република България. Той е в основата на арестуването на генералите Славчо Трънски, Денчо Знеполски и др. по обвинение, че са съмишленици на Трайчо Костов. Ген. Трънски е арестуван в кабинета на министър Панчевски, по негова заповед.
П. Панчевски е народен представител (1950 – 1961). Посланик е на България в Китай от 1958 до 1962 г. Награден е със званието „Герой на социалистическия труд“ (1967) и „Герой на Народна република България“ (1972). Връчено му е военно отличие „Маршалска звезда“ за армейски генерал от запаса – 08.05.1978 г.
Умира в София, на 17 ноември 1982 г.
Източници
|
|
- Министри на отбраната на България
- Съветски военни дейци от Втората световна война
- Български армейски генерали
- Съветски генерали
- Български дипломати
- Посланици на България в Китай
- Участници в Септемврийското въстание
- Българи-интербригадисти
- Българи в Съветския съюз
- Кандидат-членове на Политбюро на ЦК на БКП
- Хора от област Враца
- Герои на Народна република България
- Носители на орден „Георги Димитров“
- Герои на социалистическия труд на България