Тридесет и девети пехотен солунски полк
| Тридесет и девети солунски полк | |
 | |
| Информация | |
|---|---|
| Активна | 9 септември 1912 – 1928 8 май 1934 – 1944 |
| Държава | България |
| Тип | Пехотен полк |
| Гарнизон | Пловдив (септември 1912 – 1 декември 1920) Бургас (1 декември 1920 – 1928) Разлог (8 май 1934 – 1941) Куманово Лесковац |
Тридесет и девети солунски полк е български пехотен полк, формиран през 1912 година и взел участие в Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913), Първата (1915 – 1918) и Втората световна война (1941 – 1945).
Формиране[редактиране | редактиране на кода]
Тридесет и девети пехотен солунски полк е формиран през септември 1912 в Пловдив под името Тридесет и девети пехотен полк, като кадри се вземат от състава на 9-и пехотен пловдивски полк и 21-ви пехотен средногорски полк. [1]
Балкански войни (1912 – 1913)[редактиране | редактиране на кода]
През Балканската война (1912 – 1913) полкът е в състава на 3-та бригада от Втора пехотна тракийска дивизия. В периода 5 октомври – 20 октомври 1912 година води настъпление в направление Аврамово – Елешница – Якуруда – Неврокоп. Като последователно освобождава Аврамово, Велица, Таш Боаз, Фотен, Лилково, Якоруда, Мехомия (Разлог), Елешница и Неврокоп.
По време на Междусъюзническата война (1913), в периода 17 – 24 юни 1913 година води боеве със сърбите в района на Серка планина, Верила и Градец и участва в разгрома на Тимошката дивизия при Криволак и Удово. В периода 4 – 17 юли води отбранителни боеве в при село Драгобраще, връх Бояз тепе, връх Занога, връх Кавица и връх Понорица.
Първа световна война (1915 – 1918)[редактиране | редактиране на кода]
През Първа световна война (1915 – 1918) полкът влиза в състава на 2-ра бригада от 10-а пехотна беломорска дивизия и изпълнява задача по охрана на беломорския бряг с линия река Струма – връх Ляски – Долно Дряново – Село Доспат – Село Триград. По късно заема участъка река Места – Саръ Шабан.
При намесата на България във войната полкът разполага със следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение:[2]
| Числен състав | Добитък | Обоз | Въоръжение |
|---|---|---|---|
| Офицери и лекари: 56 Чиновници: 3 Подофицери и войници: 5061 |
Коне: 535 | Коли: 52 | Пушки и карабини: 3519 Картечници: 4 |
През 1916 г. на Македонския фронт полкът води боеве в района на Завоя на река Черна. През следващите две години преминава на разположение на Девета пехотна плевенска дивизия и води боеве при Дойран.[2]
Между двете световни войни[редактиране | редактиране на кода]
На основание на предписание № 6129 от 1 декември 1920 година и в изпълнение на клаузите на Ньойския мирен договор полкът е реорганизиран в 39-а пехотна солунска дружина и се установява на гарнизон в Бургас. През 1928 г. 39-а солунска дружина влиза в състава на 24-ти пехотен черноморски полк. На 8 май 1934 година на основание Министерска заповед № 102 от 8 май 1934 г. в Разлог полкът отново се формира и се състои от две дружини, а от 1939 година влиза в състава на 7-а пехотна рилска дивизия.[1][3]
Втора световна война (1941 – 1945)[редактиране | редактиране на кода]
През Втора световна война (1941 – 1945) полкът е на гарнизон в Лесковац и Куманово (1941 – 1943). След Деветосептемврийския преврат към полка се формира гвардейска дружина. Взема участие в първата фаза на заключителния етап на войната в състава на 7-а пехотна рилска дивизия и се сражава при Крива Паланка, Стражин, Страцин и Куманово. През ноември 1944 се завръща и е демобилизиран, а през декември е разформирован. Част от чиновете му се привеждат в Народоосвободителна бригада „Яне Сандански“. Когато полкът отсъства от мирновременния си състав, на негово място се формира допълваща дружина.[1]
За негов наследник се смята мотострелковият полк, разположен в Гоце Делчев.
Наименования[редактиране | редактиране на кода]
През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:
- Тридесет и девети пехотен полк (9 септември 1912 – 1914)
- Тридесет и девета пехотна солунска дружина (1 декември 1920 – 1928)
- Тридесет и девети пехотен солунски полк (8 май 1934 – 1944)
Командири[редактиране | редактиране на кода]
Званията са към датата на заемане на длъжността.
| № | звание | име | дати |
|---|---|---|---|
| Подполковник | Тодор Михайлов | Първа световна война | |
| Полковник | Димитър Йосифов | към 1916 | |
| Подполковник | Димитър Димов | 6 май 1919 | |
| Майор | Георги Гюлмезов | 6 май 1919 – 16 октомври 1919 | |
| Майор | Атанас Хаджигригоров | 1919 – 1920 | |
| Подполковник | Димитър Николов[4] | 1920 – 1921 | |
| Полковник | Йовчо Тенев | 1921 – 1923 | |
| Подполковник | Димитър Николов | 1923 – 1926 | |
| Полковник | Г. Христов | 1926 – 1928 | |
| Подполковник | Николай Чакъров | 1935 – 1938? | |
| Подполковник | Христо Стоянов | 1938 – 1940? | |
| Подполковник | Иван Попов | 1940 – 1941? | |
| Полковник | Лазар Ханджиев | 1941 – 13 септември 1944 | |
| Подполковник | Евлоги Георгиев | от 14 септември 1944 | |
| Подполковник | Златю Златев | ||
| Подполковник | Никола Николов | 1945 – 1946? | |
| Асен Васев | от 1947 |
Други командири: Георги Ловченски
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 63
- ↑ а б Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
- ↑ ДВИА, ф. 86, История на фондообразувателя
- ↑ Фамилното му име е Попминков
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Тодоров, Т., Александрова, Я. Пътеводител на архивните фондове 1877 – 1944 г. Т. 2. София, Военно издателство, 1977.
- Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
