Направо към съдържанието

Бърждани

Тази статия е за селото в Северна Македония. За селото в Дебърско, Албария вижте Бреждан.

Бърждани
Брждани
— село —
Общ изглед
Общ изглед
41.4467° с. ш. 20.9069° и. д.
Бърждани
Страна Северна Македония
РегионЮгозападен
ОбщинаКичево
Географска областДолна Копачка
Надм. височина733 m
Население162 души (2002)
Пощенски код6255
Бърждани в Общомедия

Бърждани (на македонска литературна норма: Брждани; на албански: Bërzhdani) е село в община Кичево, в западната част на Северна Македония.

Селото е разположено в областта Долна Копачка в долината на река Белица.

Според академик Иван Дуриданов името е жителско със суфикса -jane, производно от бърдо от първоначално *Бръдјани и има точно сръбско и хърватско съответствие Brđani. Според Йордан Заимов името е от местното име *Бърдо(то).[1]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

Селото е споменато в XVI век в поменика на манастира Матка като Брьждани.[1]

В XIX век Бърждани е чисто българско село в Кичевска каза на Османската империя. Църквата „Свети Никола“ е от 1872 година.[2] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Бърдени (Brdéni) е посочено като село с 45 домакинства със 168 жители българи.[3]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Бърждани живеят 230 българи-християни.[4]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Бърждани е чисто българско село в Кичевската каза на Битолския санджак с 60 къщи.[5]

Цялото село e под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Бръждани има 640 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.[6]

Статистика, изготвена от кичевския училищен инспектор Кръстю Димчев през лятото на 1909 година, дава следните данни за Бръждани:[7]

Домакинства Гурбетчии Грамотни Неграмотни
мъже жени общо мъже жени общо
77 77 105 20 125 177 218 395

При избухването на Балканската война в 1912 година 53 души от Бърджани са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]

В Сърбия, Югославия и Северна Македония

[редактиране | редактиране на кода]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Бърждани като българско село.[9]

Според преброяването от 2002 година селото има 162 жители македонци.[10]

От 1996 до 2013 година селото е част от община Другово.

Родени в Бърждани
  • Антон Николов, български опълченец, пристига в лагера на Опълчението от Белград, на 18 май 1877 година постъпва в I опълченска дружина,[11] умира преди 1918 г.[12]
  • Борис Спиров (1897 – 1974), български и югославски лекар, югославски македонски политик
  • Гълъб Митрев, деец на ВМОРО, заловен в 1903 година, изпратен на заточение, убит с камъни в Мала Азия[13]
  • Русче (Руфче) Аврамов, македоно-одрински опълченец, 20-годишен, бакалин, 1 рота на 4 битолска дружина, ранен на 9 юли 1913 година[14]
  1. а б Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори // Лингвистични студии за Македония. София, Македонски научен институт, 1996. с. 180.
  2. Кичевско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 2013-02-12. Посетен на 16 март 2014 г.
  3. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 90 – 91.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 256.
  5. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 35. (на македонска литературна норма)
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 154-155. (на френски)
  7. Стойчева, Станислава. Аспекти на грамотността на българското население в Македония (1878 – 1912), Македонски преглед, година ХХХVІІІ, 2015, кн. 2, с. 75.
  8. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 831.
  9. Селищев, Афанасий. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
  10. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 22 септември 2007 
  11. Христов, Иван и др. Българското опълчение 1877-1878: Биографичен и библиографски справочник. Т. 1: I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 142.
  12. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 33.
  13. Розалин, Димитър. Страданията на 323 македонски затворници в Диарбекир, през 1903-1904, Спомени от бившия заточеник Георги Т. Ачков, София, 1923, печ. „Розова долина“, стр. 22 - 23.
  14. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 13.