Димитър Гичев: Разлика между версии
помилване 1945 |
|||
Ред 46: | Ред 46: | ||
{{DEFAULTSORT:Гичев, Димитър}} |
{{DEFAULTSORT:Гичев, Димитър}} |
||
[[Категория:Български политици (1918 |
[[Категория:Български политици (1918 – 1945)]] |
||
[[Категория:Осъдени от Народния съд]] |
[[Категория:Осъдени от Народния съд]] |
||
[[Категория:Родени в Перущица]] |
[[Категория:Родени в Перущица]] |
Версия от 00:59, 22 ноември 2015
- Тази статия е за българския политик. За музиколога вижте Димитър Гичев (музиколог).
Димитър Гичев | |
български политик | |
Гичев говори по време на митинг през 1933 г. | |
Роден |
10 декември 1893 г.
|
---|---|
Починал | |
Учил в | Софийска духовна семинария |
Партия | БЗНС Врабча 1 |
Народен представител в: XX ОНС XXII ОНС XXIII ОНС | |
Димитър Гичев в Общомедия |
Димитър Любомиров Гичев е български политик от Българския земеделски народен съюз (БЗНС), министър на земеделието и държавните имоти през 1931-1932 година и министър на търговията, промишлеността и труда през 1932-1934 година.
Биография
Димитър Гичев е роден на 10 декември (28 ноември стар стил) 1893 година в село Перущица, Пловдивско. Завършва духовна семинария в София. В редовете на БЗНС е от 1914 г. Участва като войник в Първата световна война и е съден за активна антивоенна дейност, взима участие във Владайското въстание.[1]
След войната Гичев е активист на БЗНС и през 1920-1923 година е окръжен управител на Пловдив, а след Деветоюнския преврат от 1923 г. минава в нелегалност. През 1925 г. е арестуван, осъден и амнистиран. През 1926 година става един от основателите и ръководителите на БЗНС „Врабча 1“, най-влиятелното крило на разпадналия се БЗНС. Участва заедно с Демократическата партия в създаването на Народния блок и е министър в кабинетите (1931 – 1934) на блока. Той е осъден и интерниран в Клисурския манастир след Деветнадесетомайския преврат от 1934 г.[1]
През следващите години Димитър Гичев е сред инициаторите за образуването на опозиционната Петорка (1936). През Втората световна война е против обвързването с Германия и е сред лидерите на легалната опозиция, но отказва да сътрудничи с комунистите. Министър в кабинета на Константин Муравиев (2-8 септември 1944), заради което след Деветосептемврийския преврат е осъден от т.нар. Народен съд на 1 година затвор.[1]
Гичев е помилван и освободен в навечерието на изборите през есента на 1945 г.[2] и преминава към опозиционния БЗНС – Никола Петков.[1] През есента на 1947 година отново е арестуван,[1] а на 16 април 1948 г. е осъден на доживотен затвор.[3] Цялото му имущество е конфискувано.[4]
В 1956 г. – осмата година от излежаването на доживотната присъда – на Димитър Гичев е предложено да подпише декларация, в която да обяви, че подкрепя комунистическото управление и е готов да сътрудничи с него. Това е след свалянето на Вълко Червенков от власт и моментът е удобен, защото Гичев може да бъде представен като жертва на сталинизма и привличането му на страната на комунистите би разколебало стотиците хиляди земеделци – врагове на режима, голяма част от които измъчвани в лагери и затвори.
В замяна на подписа му, на Гичев е обещано да бъде амнистиран и дори да получи политическа позиция в комунистическата държава заедно с всички произтичащи от това привилегии. Гичев разбира, че ако приеме, ще пречупи окончателно земеделското движение в България, и отказва[5] !!
Освобождават го от затвора чак през 1960 г. Болен и изтощен, земеделският лидер прекарва последните четири години от живота си в бедност и забвение.
Домът на Димитър Гичев в София е бил на ул. „Шипка” № 46 до училище „Априлов”. След демократичните промени в 1989 г. в къщата се настаняват „бизнесмени”, подмамили хиляди хора да им предоставят спестяванията си, а след фалита им едноетажната къща става ресторант. Паметната плоча с името на Гичев е снета от фасадата на къщата.
Ще се помнят обаче думите на Димитър Гичев пред комунистическия съд, казани след произнасянето на доживотната му присъда: „Не са малцина онези, които са имали Голгота в живота – малцина са онези, за които има Възкресение“.
Димитър Гичев умира на 26 април 1964 година в София. След 36 години, в 2000 г., в градинката пред църквата Свети Седмочисленици тържествено е открит негов паметник.
Бележки
- ↑ а б в г д Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 122-123.
- ↑ Недев 2007, с. 691.
- ↑ Недев 2007, с. 769.
- ↑ Димитър Гичев Любомиров 02.12.1893—26.04.1964 // zemedelskozname.com. zemedelskozname.com, 2013. Посетен на 2013-01-012.
- ↑ Земеделецът Димитър Гичев предпочел затвора пред сделка с БКП
- Цитирани източници
- Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4.
|