Атанас Буров: Разлика между версии
Kerberizer (беседа | приноси) м Премахната редакция 8807714 на Kerberizer (б.) Етикет: Връщане |
м Bot: Automated text replacement (-06 декември +6 декември, -07 декември +7 декември) |
||
Ред 90: | Ред 90: | ||
През 2000 г. Буров е обявен за почетен гражданин на [[Горна Оряховица]]. |
През 2000 г. Буров е обявен за почетен гражданин на [[Горна Оряховица]]. |
||
В края на 2011 г. в градинката пред Народния театър „[[Иван Вазов]]“ официално е открит паметник на Буров.<ref>[http://www.monitor.bg/article?id=317598 „Навръх Деня на Банкера откриха паметник на Атанас Буров“, в. Монитор, |
В края на 2011 г. в градинката пред Народния театър „[[Иван Вазов]]“ официално е открит паметник на Буров.<ref>[http://www.monitor.bg/article?id=317598 „Навръх Деня на Банкера откриха паметник на Атанас Буров“, в. Монитор, 7 декември 2011 г.]</ref> Той е изграден с лични средства на банкера [[Цветан Василев]].<ref>[http://tv7.bg/Новини/България/Общество/Строител-на-съвременна-България_l.1_i.2759022_c.38.html#.UkM0cxZkHs0 Строител на съвременна България, TV7, 6 декември 2011 г.]</ref> Паметникът е дело на скулптора проф. Емил Попов и архитекта Петър Стрясков. Създаден е по инициатива на председателя на фондация „Достойни българи“ – Илия Георгиев.<ref>[http://news.ibox.bg/news/id_1599334881 Издигнаха паметник на Буров в градинката до БНБ, news.bg, 6 декември 2011 г.]</ref> |
||
== Бележки == |
== Бележки == |
Версия от 20:52, 22 февруари 2019
Атанас Димитров Буров (12 февруари 1875 – 15 май 1954) е български финансист, дипломат и политик от Народната партия, а по-късно на умереното крило на Демократическия сговор. Той е министър на търговията, промишлеността и труда (1913, 1919 – 1920) и на външните работи и изповеданията (1926 – 1931).
Считан е за една от най-влиятелните фигури в българския политически живот през първата половина на 20 век, а заради политическите си речи и въвеждането на модерни за времето си европейски практики на българска почва е наричан „идеолог на българската буржоазия“[1].
Произход
Бъдещият политик се ражда като второ дете в семейството на Димитър Атанасов Буров и съпругата му Кинка, по баща Поптодорова. Майката на баща му, Стана Бурова, по баща Михайловска, е сестра на изтъкнатия възрожденски деец, борец за църковна независимост и Търновски митрополит Иларион Макариополски, чийто род произхожда от преселенеца Андроник от Грузия. Негов близък родственик, братовчед на баща му, е известният български писател и общественик Стоян Михайловски. [1]
По-голям брат на Атанас е видният банкер и един от първите археолози в България Иван Буров.[1]
Биография
Атанас Буров е роден в Горна Оряховица на 12 февруари (31 януари стар стил) 1875.
Учи в родния си град и в Априловската гимназия в Габрово, откъдето е изключен, заради организирана от социалистите стачка.[2] Взема изпитите си за матура като частен ученик с много добри оценки, което му позволява да продължи по-нататъшното си образование в престижни висши учебни заведения в чужбина.[1] Завършва политически и финансови науки в Сорбоната в Париж.[2]
След завръщането си в България ръководи строителството на железопътната линия София – Кюстендил и участва в управлението на редица предприятия – минното Българско акционерно дружество „Бъдеще“, Българска търговска банка, Застрахователно дружество „България“, Акционерно дружество „Бяло море“ и други.[2]
Атанас Буров получава титлата професор в Свободния университет за политически и стопански науки (днес УНСС), а за заслугите си за развитието на университета по-късно е обявен и за “Почетен деятел на Свободния университет"[3].
Още в ранна възраст Буров се включва в дейността на Народната партия и от 1899 година многократно е избиран за народен представител, а в периода 1911 – 1912 година е подпредседател на Народното събрание.[2]
След обявяването на Балканската война през 1912 г. крупният предприемач и банкер ускорено завършва Школата за запасни офицери и е единственият действащ депутат, записал се доброволец за фронта. При Чаталджа поручик Буров повежда атака „на нож“ и на косъм се разминава с фаталния случай, когато един турски куршум се забива в металната му запалка в горния джоб. Впоследствие награден с Орден за храброст. През декември се уволнява и отново поема функциите си на депутат и подпреседател на НС. [1] [4]
През 1913 година е назначен за министър на търговията, промишлеността и труда в правителството на Стоян Данев. През 1919 – 1920 година оглавява същото министерство в кабинета на Александър Стамболийски.[2]
След Деветоюнския преврат през 1923 година Буров се включва в Демократическия сговор и, наред с Андрей Ляпчев, оглавява неговото умерено крило. Той е министър на външните работи и изповеданията в трите правителства на Ляпчев (1926 – 1931).[2]
По време на Втората световна война Атанас Буров е противник на съюза с Германия и на 2 септември 1944 година става министър без портфейл в правителството на Константин Муравиев, образувано като последен опит да се предотврати нападението на Съветския съюз срещу България.[2]
След Деветосептемврийския преврат Буров е осъден на една година затвор от т.нар. Народен съд. Присъдата е отменена с Решение №172 на Върховния съд от 1996 година. Помилван и освободен в навечерието на изборите през 1945 година,[5] той се присъединява към опозицията срещу комунистическото правителство. През 1947 година се обявява срещу смъртната присъда на Никола Петков. На 25 октомври е интерниран в Дряново,[6] през 1949 година е изпратен в концентрационния лагер край Дулово. През 1950 година е арестуван и на 13 ноември 1952 година е осъден на 20 години затвор,[6] след като е признат за виновен по три обвинения – че е работил за „събарянето и отслабването“ на правителството, че през 1946 година е обещавал създаването на чужда военна база във Варна и че е подбуждал „други държави и обществени групи в чужбина“ към враждебни действия срещу България.[7] Излежава присъдата си в Шумен и Пазарджик.
Атанас Буров умира на 15 май 1954 година в затвора в Пазарджик.
„ | Според смъртния акт Атанас Буров е починал на 15 май 1954 г., в Пазарджишкия затвор. Когато получават известието, жена му и дъщеря му заминават за Пазарджик. Отиват на гробищата, разпитват и научават, че в края на арменските гробища са погребани затворници. Там намират пресен гроб. Слагат кръст с името му и цветя. Възрастен свещеник се трогва от мъката им, събира кураж и прочита заупокойна молитва. На другия ден отиват да си вземат сбогом: съпругата – с единствения мъж, когото е обичала цял живот, дъщерята – със своя баща, когото цял живот ще носи в сърцето си. Намират мястото изравнено с булдозер и трамбовано. Няма кръст. Няма цветя. Нямат сили дори да заплачат. | “ |
из „Атанас Буров. Живот за България“, книга написана от Жоро Цветков по документи и спомени на роднини, |
Семейство
През 1912 г., на прием в двореца по повод честването на 18-годишнината на престолонаследника Борис, Атанас Буров се среща за пръв път със 17-годишната Смарайда Салабашева, дъщеря на полк. Стефан Салабашев и Венка Карагьозова – Салабашева и внучка на търновския фабрикант Стефан Карагьозов. Няколко месеца по-късно се сгодява за нея, а през 1913 г. сключват брак. През 1915 г. се ражда синът му Стефан (1915 – 1980), а през 1917 г. и дъщеря му Недялка (1917 – 1991) г.[1]
Съдбата на децата през годините: През 60-те години на 20 век децата му успяват да напуснат страната с помощта на френския премиер Жан-Жак Делмаз, съратник на генерал дьо Гол и един от ръководителите на френската съпротива срещу фашистката окупация на Франция. Самият Делмаз е бил преследван от Гестапо и намерил укритие във вилата на Атанас Буров във Варна.[4]
През 1983 година, когато арменските гробища край Пазарджик са закрити, дъщеря му Недялка пренася това, което е останало от тленните му останки, в София и ги погребва в гроба на майка си.[8][9]
- Стефан и съпругата му Цветанка имат дъщеря Елена Бурова – Младжова, която живее в Сан Франциско.[8][9].
- Недялка се омъжва първоначално за Иван Михайлов, но впоследствие се развежда и се омъжва повторно за Димитър Велев. Има дъщеря, Магдалена Каблешкова, омъжена за потомък на един от родствениците на Тодор Каблешков[8] [9] [10] [11] и живее в Шотландия.[8][9].
Памет
През 2000 г. Буров е обявен за почетен гражданин на Горна Оряховица.
В края на 2011 г. в градинката пред Народния театър „Иван Вазов“ официално е открит паметник на Буров.[12] Той е изграден с лични средства на банкера Цветан Василев.[13] Паметникът е дело на скулптора проф. Емил Попов и архитекта Петър Стрясков. Създаден е по инициатива на председателя на фондация „Достойни българи“ – Илия Георгиев.[14]
Бележки
- ↑ а б в г д е Жоро Цветков, „Атанас Буров. Живот за България“, изд. на БАН, София, 1992, ISBN 954–430–164–Х
- ↑ а б в г д е ж Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 70 – 72.
- ↑ Топалов, М. Срещи с Буров. "Интерпрес 67". София. 1990 г.
- ↑ а б Буров останал верен на жена си, в. „Преса“, брой 5 (711 от 6 януари 2014), от 2015 г. в „Епицентър“.
- ↑ Недев 2007, с. 691.
- ↑ а б Недев 2007, с. 769.
- ↑ Огнянов, Любомир. Политическата система в България 1949 – 1956. София, „Стандарт“, 2008. ISBN 978-954-8976-45-9. с. 287.
- ↑ а б в г Атанас Буров до Смарайда...
- ↑ а б в г Атанас Буров до Смарайда...
- ↑ Geni: Стефан Буров
- ↑ Geni: Недялка Велева–Бурова
- ↑ „Навръх Деня на Банкера откриха паметник на Атанас Буров“, в. Монитор, 7 декември 2011 г.
- ↑ Строител на съвременна България, TV7, 6 декември 2011 г.
- ↑ Издигнаха паметник на Буров в градинката до БНБ, news.bg, 6 декември 2011 г.
- Цитирани източници
- Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4.
Външни препратки
- „Срещи с Буров“ – Книга, базирана на интервюта с Буров ISBN 954-430-164-X
- „ДС: Преследваме банкера Буров, защото е враг на руския болшевизъм“ архивни документи на Държавна сигурност, Държавна сигурност.com, 30 януари 2015
Христо Тодоров | → | министър на търговията, промишлеността и труда (14 юни 1913 – 17 юли 1913) |
→ | Жечо Бакалов |
Янко Сакъзов | → | министър на търговията, промишлеността и труда (6 октомври 1919 – 16 април 1920) |
→ | Недялко Атанасов |
|
- Външни министри на България
- Български политици (1878 – 1918)
- Български политици (1918 – 1945)
- Демократически сговор
- Осъдени от Народния съд
- Родени в Горна Оряховица
- Български банкери
- Български военни дейци от Балканските войни
- Носители на орден „За храброст“
- Български финансисти
- Български предприемачи
- Почетни граждани на Горна Оряховица
- Политици от Народната партия (България)
- Починали в Пазарджик
- Българи, починали в затвор
- Български масони
- Жертви на комунистическия режим в България
- Преподаватели в УНСС
- Български поручици