Сърбица
Сърбица Србица | |
— село — | |
Джамия в Сърбица | |
Страна | Северна Македония |
---|---|
Регион | Югозападен |
Община | Кичево |
Географска област | Горно Кичево |
Надм. височина | 934 m |
Население | 1862 души (2002) |
Пощенски код | 6254 |
Сърбица (на македонска литературна норма: Србица; на албански: Sërbica) е село в Северна Македония, община Кичево.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в областта Горно Кичево в западните поли на Челоица.
История
[редактиране | редактиране на кода]На 1 km северно от селото е разположена късноантичната и средновековна крепост Маркулия.[1]
В XIX век Сърбица е село в Кичевска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Сърбиската (Srbiskata) е посочено като село със 158 домакинства с 400 жители мюсюлмани и 92 българи.[2]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Сърбица живеят 850 българи мохамедани.[3]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Сърбица е чисто помашко (българско мохамеданско) село в Кичевската каза на Битолския санджак с 200 къщи.[4]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Сърбица като българско село.[5]
Според преброяването от 2002 година селото има 1862 жители.[6]
Националност | Всичко |
македонци | 0 |
албанци | 1859 |
турци | 0 |
роми | 0 |
власи | 0 |
сърби | 0 |
бошняци | 0 |
други | 3 |
От 1996 до 2013 година селото е част от община Осломей.
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Сърбица
- Муса Демири (р. 1955), албански революционер
- Назиф Балажи (1911 – ?), югославски политик
- Омер Калеши (1932 - 2022), югославски историк и ориенталист
- Фатмир Дехари (р. 1974), албански революционер и северномакедонски политик
- Хасан Калеши (1922 – 1976), югославски историк и ориенталист
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 207.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 90 – 91.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 255.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 37. (на македонска литературна норма)
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 26 септември 2007
|