Направо към съдържанието

Александър Станишев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Александър Станишев
български лекар, учен и политик
Роден
Починал
1 февруари 1945 г. (58 г.)
Учил вСолунска българска мъжка гимназия
Софийски университет
Награди„Свети Александър“
Семейство
Братя/сестриКонстантин Станишев
Милош Станишев
Подпис
Александър Станишев в Общомедия
Александър Станишев

Александър Димитров Станишев e български лекар, учен и политик. Един от водещите български хирурзи от периода между двете световни войни. Създател на катедрата по хирургия при Медицинския факултет на Софийския университет (1921), декан на Медицинския факултет (1930/1931 и 1937/1938), ректор на Софийския университет (1938/1939).[1][2] Председател на Българското хирургическо дружество (1936 – 1944) и подпредседател на Международната хирургическа академия в Женева.[3]

Министър на вътрешните работи и народното здраве през юни-септември 1944 година. Член на масонска ложа.[4] След Деветосептемврийския преврат е осъден на смърт от т. нар. Народен съд и екзекутиран на 1 февруари 1945 г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Александър Станишев е роден на 27 декември (15 декември стар стил) 1886 г. в Кукуш, Южна Македония във видно българско възрожденско семейство[5] – неговият дядо по бащина линия Нако Станишев е водачът на църковно-националните борби в Кукуш, в резултат на които градът пръв измежду всички български градове успява да наложи на Патриаршията избор на български владика,[6] а дядо му по майчина линия Гоце Станишев освен участник в тези борби е и потомствен лечител.[7] Големият му брат е д-р Константин Станишев, председател на Македонския национален комитет, друг негов брат е Милош Станишев – български офицер, загинал в Първата световна война.

Образование и начало на медицинската дейност[редактиране | редактиране на кода]

1904 година завършва с деветнадесетия випуск Солунската българска мъжка гимназия.[8] Учи естествена история в Софийския университет (1904 – 1905), след което завършва Медицинския факултет на Мюнхенския университет в Германия (1905 – 1910).[9] Работи като асистент в Университетската хирургическа клиника в Мюнхен, специализира в болници в Лозана, Берн и Линдау (1910 – 1912). В Балканските и Първата световна война участва като хирург в български военни болници.[5][2] За отличия и заслуги през третия период на войната е награден с орден „Свети Александър“, V степен.[10]

След войните Станишев специализира в Хайделберг и Мюнхен (1919 – 1920) при световноизвестните професори Зауербрух и Кохер. По това време написва своя труд „Волево движение на изкуствената ръка. Заубербахова операция, собствена методика и техника на протезата“ и защитава дисертация върху желатинозния карцином на стомаха.[11]

Хирург[редактиране | редактиране на кода]

От 1920 година е редовен доцент в Катедрата по клинична хирургия на Медицинския факултет в Софийския университет, от 1923 е извънреден, а по-късно и редовен професор в същата катедра. Основател е и пръв директор на Хирургическата клиника в София. Декан е на Медицинския факултет на Софийския университет (1930 – 1931, 1937 – 1938), а през 1938 – 1939 е ректор на Софийския университет. По време на този мандат университетът посреща тържествено своята 50-годишнина и приема името на свети Климент Охридски. От 1936 до 1944 г. проф. Станишев е председател на Българското хирургическо дружество.[5]

Основава, заедно с проф. Параскев Стоянов, първото хирургическо списание в България – „Известия на Българското хирургическо дружество“ (1934), предшественик на днешното списание „Хирургия“.[12][11]

Колективът на Втора хирургия в 1926 година. Седнали от ляво надясно: д-р Владимир Томов, д-р Воденичаров, професор Александър Станишев, д-р Петко Момчилов и д-р Ив. Гребенаров. Прави от ляво: д-р Михаил Радионов и д-р Ст. Касабов

Създадената и управлявана от него Катедрата по хирургия от основаването през 1921 г. до 1938 г. е разположена в Хирургичния павилион на Дивизионната болница; има 80 легла. По указания на проф. Станишев е построена нова сграда, отговаряща на стандартите на най-модерните немски хирургични клиники по онова време, в която клиниката се премества през 1938 г.; разполага вече с 220 легла. Катедрата въвежда, а също и популяризира в страната, всички водещи постижения на хирургията, лечението е на най-високо ниво. Професорът организира работата на своята катедра и клиника по немски образец – идеален ред, прецизност, спазване на йерархията, взискателност към персонала, перфектна болнична хигиена и асептика. Обучават се студенти, стажант-лекари, специализират много лекари хирурзи. Проф. Станишев достига до европейско ниво и признание.[1]

За него един от ръководителите на Катедрата по хирургия в Медицинския университет в София, доц. д-р Димитър Трифонов, пише:

„ В спомените на студентите си проф. Станишев остава изключителен университетски професор, владеещ аудиторията със своята висока ерудиция, реторична дарба и лично обаяние: явяването му в аудиторията се известявало с гонг, след него влизали всички асистенти, специализанти и стажанти, винаги пълната аудитоия го аплодирала, той никога не четял лекциите си и често правел подходящи опреции пред студентите си, запомнящи се завинаги.[13] “

Според спомените на студентите проф. Станишев е бил изключителен университетски преподавател, владещ аудиторията със своята висока ерудиция, риторична дарба и лично обаяние. Този етап от развитието на катедрата по хирургия днес е наричан „ерата на Станишев“.[14]

Сред най-изтъкнатите му ученици са д-р Иван Руменов, д-р Петко Момчилов, д-р Алексиев, д-р Васил Крапчев, проф. Владимир Томов, проф. Борислав Кръстев, проф. Ламбрев, д-р Емил Чернев, проф. Райко Райнов, проф. Марин Маринов, проф. Веселин Матеев и много други. Някои от тези лекари още тогава са изявени комунисти, но проф. Станишев ги цени като медици и ги пази.[2] Още много от учениците му стават забележителни хирурзи, мнозина от тях са пръснати из цяла България, прилагат медицина на европейско ниво и обучават.[15]

Проф. д-р Александър Станишев получава редица международни признания. През 1935 година е избран за член, а през 1938 г. – и за подпредседател на Международната хирургическа академия в Женева. Дописен член на Немската академия в Мюнхен и на Немското хирургично дружество (1938) От 1939 година е почетен член на Университета в Хамбург, а през следващата година е провъзгласен и за почетен доктор на Берлинския университет.[5][16][17] Почетен доктор е и на Варшавския университет (1940), почетен член на Югославското хирургично дружество, секция Любляна, и други организации.[16][11]

Общественик и политик[редактиране | редактиране на кода]

Протокол за избора на д-р Александър Станишев за първи председател на Кукушкото благотворително братство в София, 20 януари 1922 г.

Обществената и политическа дейност на Александър Станишев е свързана с борбата за освобождението на Македония, попаднала под сръбска и гръцка власт след 1913 г. Член-учредител е на Македонския научен институт.[18] Участва в учредяването на Кукушкото благотворително братство в София (1922) и е негов пръв председател.[19]

От 1 юни 1944 г. до 2 септември 1944 година Станишев е министър на вътрешните работи и народното здраве в правителството на Иван Багрянов. Той е известен със симпатиите си към Германия, поддържа тесни контакти с германския посланик Адолф Бекерле и често се застъпва в кабинета за провеждане на по-твърда политика.[20] Същевременно още в началото на дейността на правителството (21 юни) е приета Заповед № 4273, която показва промяна в отношението на властта към комунистическата съпротива – макар че се призовава към „ликвидиране на всички нелегални групи“, стремежът е да се изтегли армията от акциите срещу партизаните, да се спре паленето на къщи за наказание (демонстративно или превантивно), а ятаците да се третират различно от партизаните: да бъдат разследвани от военни следователи и невинните да се освобождават, а виновните да се дават под съд.[21] Проф. Станишев води разговори за помирение с БРП, той предлага „партизаните да се оставят в известни гори и села, там, където пожелаят, и да мируват, докато дадем пълна амнистия и провъзгласим с това наедно и неутралитета на България“. Представителя на ЦК на БРП д-р Иван Пашов му заявява, че партизанският апарат бил много сложен и не можел да се командва от София.[22] Според някои сведения в кабинета проф. Станишев защитава преследванията срещу близки на партизани – според доклад на Бекерле смятал, че ако те „засегнат някой невинен, това не е толкова важно, колкото сплашването, което осигуряват бруталните действия на полицията“.[23] Известно е обаче, че проф. Станишев се застъпва за освобождаването на видния комунист Тодор Павлов от лагера „Гонда вода“, както и че Сибила Радева, съпруга на Емил Шекерджийски, е освободена също след негова намеса.[24] Като министър той, след като разбира от Султана Рачо Петрова, излязла от концентрационен лагер през юли 1944 г., че такива лагери все още съществуват, разпорежда те да бъдат закрити в срок от 24 часа.[25] На 24 август посреща еврейска делегация и обявява премахването на жълтата звезда на Давид и на забраната за избор на работа. На 29 август всички антиеврейски закони са отменени.[26]

След Деветосептемврийския преврат през 1944 г. е арестуван. Това прави Тодор Павлов на 12 септември 1944 г., отишъл с две коли за ареста. Познаващ семейството, той казва на сина му: „Владо, мойто момче, и косъм няма да падне от главата на баща ти“. Сибила Радева по-късно, като заместник-министър, преследва дори ученици на проф. Станишев.[24]

Осъден е от т.нар. Народен съд на смърт, глоба от пет милиона лева и конфискация на имуществото. На 1 февруари 1945 г. е екзекутиран. През 1996 година с Решение №172 на Върховния съд присъдата му е отменена.[5][24]

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

През 1918 г. Александър Станишев се жени за Веса Камбосева, първа братовческа на Иван Багрянов. Имат двама сина: Александър (р. 1919) и Владимир (р. 1923), които също се насочват към медицината.[27][28] По време на Деветосептемврийския преврат големият син Александър е студент в Германия и остава там.[24] Става известен хирург, професор, със собствена клиника в Мюнхен.[29]

Къщата на проф. Станишев в София е обявена за паметник на културата в 1978 година.[30][31]

Памет[редактиране | редактиране на кода]

След демократичните промени създадената и ръководената от него хирургична клиника в Александровската болница носи неговото име, а пред някогашния му кабинет е поставен негов бюст.[24]

На негово име е наречена улица в София, жк Люлин 1: „Проф. д-р Александър Станишев“.[32]

В чест на проф. Станишев International Journal of Surgery and Medicine (IJSM) учредява през 2018 г. наградата Prof. Alexander Stanischeff за най-добра публикация в три категории: най-добра оригинална статия, най-добра обзорна статия и най-добър доклад за случай.[33]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Професор д-р Александър Станишев е автор на над 50 научни труда в областта на хирургията на различни езици – български, немски и др.[3] От публикуваните на български език най-значителни са:

  • „Волево движение на изкуствената ръка. Заубербахова операция, собствена метода и техника на протезата“ (София, 1919)
  • „Пластично възстановяване на горната устна чрез трансплантация на долната“ (София, 1924)
  • „Лекции“ (София, 1924)
  • „Хирургия. Лекции“ (София, 1942).

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Стоян Станишев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Нако Станишев
(около 1810 – 1875)
 
Неша
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Магда М. Бучкова
 
Атанас Станишев
 
Константин Станишев
(1840 – 1900)
 
Милош Станишев
(1865 – 1935)
 
Димитър Станишев
(1852 – 1940)
 
Рушка Станишева
(1857 – 1929)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Константин Станишев
(1897 – след 1945)
 
Георги Станишев
(1882 – след 1943)
 
Мария Кавракирова
(около 1882 – 1971)
 
Константин Станишев
(1877 – 1957)
 
Милош Станишев
(1891 – 1915)
 
Александър Станишев
(1886 – 1945)
 
Христо Станишев
(1884 – 1976)
 
Неша Крапчева
(1897 – 1983)
 
Данаил Крапчев
(1880 – 1944)
 
Крум Станишев
(1881 – ?)
 
Катерина Червениванова
(1882 – ?)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Георги Станишев
(1912 – след 1945)
 
Димитър Станишев
(1906 – 1995)
 
Радка Йосифова
(1908 – 2012)
 
Константин Йосифов
(1893 – 1977)
 
 
 
Ирина Талева
(? – 1976)
 
Димитър Талев
(1898 – 1966)
 
 
 
 

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ а б Медицински факултет МУ - София. История // medfac.mu-sofia.com. Архивиран от оригинала на 2022-02-05. Посетен на 2022-02-05.
  2. ↑ а б в Тенев, Драган. Спомени за стара София: проф. Александър Станишев
  3. ↑ а б Проф. д-р Александър Станишев (1886 - 1945) // hirurgia.start.bg. Архивиран от оригинала на 2008-12-24. Посетен на 2022-02-11.
  4. ↑ Масоните в България: Членовете на Българските масонски ложи, родени в Македония (до 1944 г.), Брошура на Главно управление на архивите към Министерски съвет на Р. България, С., 2003 г.
  5. ↑ а б в г д Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9.
  6. ↑ Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 97.
  7. ↑ Станишев, Христо. Път от миналото към бъдещето. София, ОРБЕЛ, 1995. ISBN 954-496-016-7. с. 21 – 22.
  8. ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 98.
  9. ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 58.
  10. ↑ ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 40-41
  11. ↑ а б в Проф. д-р Александър Станишев – лекар до последния си дъх // lexmedicanews.com.
  12. ↑ Дамянов, Дамян, Апостолов, Миладин. История на хирургията в България. София, ИК Горекс Прес, 2007. с. 226.
  13. ↑ Трифонов, Димитър. Катедра по хирургия. – В: Медицински факултет София 85 години, София 2003, с. 119.
  14. ↑ Материали от историята на хирургията в България. София, Българско хирургическо дружество, 2002. с. 99.
  15. ↑ Дамянов, Дамян, Найденов, Тотко. Книга за българските хурурзи. Второ допълнено издание. Български лекар, 2010. ISBN 85490309-7-0, 97895490309-7-6. с. 107, 117, 143.
  16. ↑ а б Дамянов, Дамян, Апостолов, Миладин. История на хирургията в България. Второ допълнено издание. София, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2016. с. 225 – 226.
  17. ↑ Genehmigung der Verleihung der Ehrenmünze der Hansischen Universität an den Rektor der Universität Sofia Prof.Dr. Alexander Stanischeff // archivportal-d.de. Посетен на 22 юни 2024.
  18. ↑ Членове-основатели на Македонския научен институт // Македонски научен институт. Посетен на 10 октомври 2015.
  19. ↑ Учредителен протокол. ДА София, фонд 3К, оп. 1, а.е. 162, л. 8.
  20. ↑ Везенков, Александър. 9 септември 1944 г. София, Сиела, 2014. ISBN 978-954-28-1199-2. с. 126.
  21. ↑ Алтънков, Никола Г. История на БКП 1919 – 1989. София, Факел, 2018. ISBN 978-954-411-254-7. с. 393.
  22. ↑ Мешкова, Поля, Диню Шарланов. Българската гилотина. Тайните механизми на народния съд. Политбюро на БРП (к) е готово с присъдите. Агенция „Демокрация", 1994.
  23. ↑ Везенков, Александър. 9 септември 1944 г. София, Сиела, 2014. ISBN 978-954-28-1199-2. с. 373.
  24. ↑ а б в г д Радева, Виолета. Проф. Aлексaндър Стaнишев стaнa жертвa нa любовтa си към Мaкедония // в. Македония, брой 21, 26 мaй 1999 macedonia.kroraina.com.
  25. ↑ Протокол от 22-ро заседание на Първи състав на Народния съд в София с разпит на свидетеля Султана Рачо Петрова за подсъдимия проф. Александър Станишев // ЦДА, фонд 1449, опис 1, а.е. 6, л. 2388-2389.
  26. ↑ Бояджиев, Христо. Спасяването на българските евреи през Втората световна война. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1991. с. 90.
  27. ↑ Тенев, Драган. Тристахилядна София и аз между двете войни. София, Български писател, 1997. с. 306 - 310.
  28. ↑ проф. Александър Станишев // geni.com.
  29. ↑ Chirurgische Klinik München-Bogenhausen // Посетен на 22 юни 2024.
  30. ↑ Карта на Паметниците на Културата в Централната Градска част на София // Morphocode. Посетен на 13 ноември 2017.
  31. ↑ Проф. Ал. Станишев, световно признат лекар и учен - убит, забранен и забравен // faktor.bg. 27 декември 2022.
  32. ↑ ж.к. Люлин 1, ул. „проф. д-р Александър Станишев“ 1343 София
  33. ↑ PROF. ALEXANDER STANISCHEFF PRIZE // journalmedica.com. January 30, 2018.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Александър_Станишев&oldid=12283020“.