Димитровска награда
Димитровска награда е най-висшето държавно отличие в Народна република България за приноси в областта на науката, изкуствата и културата. Наречена е на комунистическия лидер и министър-председател на България (1946 – 1949) Георги Димитров.
Наградата има първа, втора и трета степен с медал и парична премия от 3000 до 6000 лв.[1] (до към 24 месечни тогавашни заплати) и се дава за отличителни теоретични и приложни научни трудове, за произведения на архитектурата и изкуството, издържани в духа на социалистическия реализъм. Условие е научният труд или художествената творба да са направени публично достояние (публикувани, изложени, изпълнени) най-малко 6 месеца преди номинацията за Димитровска награда.
Учредена е с указ на Президиума на НС на 23 май 1949 г., връчването ѝ започва през 1950 г. Нов указ от 1960 г. влиза в сила и към Министерски съвет се сформират две отделни комисии: за литература и изкуство и за наука, изобретателство и рационализация. Според тези два указа до 1971 г. лауреати на Димитровска награда са можели да бъдат единствено български граждани. С трети указ от декември 1971 г. се разрешава награждаването и на чужди граждани.[2] Присъждането ѝ е преустановено през 1990 г.
Носители (лауреати)
[редактиране | редактиране на кода]- 1950 г.
- Алекси Квартирников, инженер
- Асен Босев, писател
- Асен Киселинчев, философ
- Боян Дановски, режисьор
- Георги Караславов, писател
- Георги Костов, режисьор
- Георги Наджаков, физик
- Данаил Дечев, художник
- Димитър Полянов, писател
- Иван Фунев, скулптор
- Илья Йосифов, актьор
- Константин Кисимов, актьор
- Константин Пашев, лекар
- Крум Велков, писател
- Крум Кюлявков, писател
- Лазар Добрич, цирков деятел
- Любомир Пипков, композитор
- Любомир Чакалов, математик
- Магда Колчакова, актриса
- Никола Михов, библиограф
- Никола Обрешков, математик
- Николай Хрелков, поет
- Павел Вежинов, писател фантаст
- Павел Делирадев, публицист
- Петко Стайнов, композитор
- Светослав Обретенов, композитор, хоров диригент
- Станчо Белковски, архитект
- Стефан Младенов, филолог и журналист
- Стефан Иванов, художник
- Стоян Венев, художник
- Стоян Даскалов, писател
- Филип Филипов, режисьор
- 1951 г.
- Владимир Аврамов, цигулар и педагог
- Иван Данчов, архитект и педагог
- Спас Джонев, артист
- Кирил Братанов, академик, ветеринар
- Илия Петров, художник (за 2-ри път)
- Никола Мирчев, художник
- Димитър Гюдженов, художник
- Борис Митов, художник
- Гюрга Пинджурова, народна певица
- Ангел Балевски, инженер
- Павел Вежинов, писател фантаст (за 2-ри път)
- Йордан Кръчмаров, скулптор
- Иван Мартинов, писател
- Любомир Пипков, композитор (за 2-ри път)
- Константин Илиев, диригент и композитор
- Рене Йорданова, оперна певица
- Иван Бояджиев, строител
- Иван Ценов, физик
- 1952 г.
- Алексей Милковски, оперен певец
- Богомил Райнов, писател и сценарист
- Димитър Димов (писател), писател
- Димитър Ненов, пианист и педагог
- Иван Славчев, строителен инженер
- Любомир Пипков, композитор (за 3-ти път)
- Никола Рашев, електроинженер
- Светослав Обретенов, композитор, хоров диригент (за 2-ри път)
- Христо Христов, физик
- Ярослав Тагамлицки, математик
- 1953 г.
- Васко Абаджиев, цигулар
- Стоян Венев, художник (за 2-ри път)
- Стоян Сотиров, художник
- 1954 г.
- Стефан Дичев, писател
- 1958 г.
- Илия Петров, художник (за 3-ти път)
- Стоян Сотиров, художник (за 2-ри път)
- 1959 г.
- Асен Киселинчев, философ
- Димитър Талев, писател
- Димитър Каданов, учен-анатом и изобретател
- Николай Гяуров, оперен певец
- Илия Петров, художник (за 3-ти път)
- Катя Попова, оперна певица
- Никола Белопитов, електроинженер и изобретател
- Кирил Мирчев, филолог
- Константин Илиев, диригент и композитор (за 2-ри път)
- Георги Караславов, писател (за 2-ри път)
- Алексей Милковски, оперен певец (за 2-ри път)
- Веселин Ханчев, поет
- 1960 г.
- Мако Даков, лесовъд и политик
- Валери Петров, поет
- Димитър Ангелов, писател
- 1962 г.
- Боян Дановски, режисьор (за 2-ри път)
- Веселин Ханчев, поет (за 2-ри път)
- 1964 г.
- Марин Големинов, композитор
- Димитър Методиев, поет
- 1966 г.
- Георги Джагаров, поет
- Васил Йончев, художник-илюстратор
- Стефан Ангелов, Любомир Антонов и Петър Попов за разработка на електронния калкулатор „Елка-6521“
- 1968 г.
- Ангел Балевски, инженер (за 2-ри път)
- 1969 г.
- Въло Радев, кинорежисьор
- Богомил Райнов, писател и сценарист (за 2-ри път)
- Лиляна Стефанова, писател
- Николай Хайтов, писател
- Георги Котев, лекар, токсиколог
- Георги Узунов, психиатър и педагог
- Орлин Орлинов, поет
- Димитър Петков, композитор
- Стоян Даскалов, писател (за 2-ри път)
- Светлин Русев, художник
- 1970 г.
- Никола Тодориев, инженер
- Илия Петров, художник (за 3-ти път)
- 1971 г.
- Илия Петров, художник (за 4-ти път)
- Любомир Далчев, скулптор
- Павел Вежинов, писател фантаст (за 3-ти път)
- За разработката на запаметяващо устройство с магнитна лента ЕС5012 през 1971 г. колектив от ЦИИТ в състав: Ангел Ангелов, Иван Аршинков, Добромир Дяков, Елка Неделчева, Димитър Александров, Недко Ботев
- Костадин Кюлюмов, офицер от Държавна сигурност - за сценария на сериала „На всеки километър“[3]
- 1972 г.
- Величко Минеков, скулптор
- Любомир Левчев, поет
- Никола Мирчев, художник (за 2-ри път)
- Стойчо Панчев, физик
- Ефрем Каранфилов, литературен критик и академик на БАН
- 1974 г.
- Иван Пейчев, поет и драматург
- Лазар Донков, етнолог
- Азаря Поликаров, философ и физик
- Иван Юхновски, учен химик и педагог
- За разработката и внедряването на ЗУМД ЕС 5052 и дисков пакет ЕС 5053 колектив в състав: Васил Недев, Васил Николов, Любомир Фенерджиев, Атанас Атанасов, Тоньо Калинков, Митко Димитров, Спас Ригов, Храбър Стоянов, Живко Паскалев, Боян Цонев, Михаил Рашев, Огнян Църноречки и Георги Малиновски.
- 1976 г.
- Павел Вежинов, писател фантаст (за 4-ти път, с колектив)
- Стоян Сотиров, художник (за 3-ти път)
- Тодор Живков, политик
- Боян Табов, минен инженер
- Георги Павлов, политик
- 1978 г.
- Научен колектив по селекция на пшеница (Тодор Рачински, Живко Куновски, Нено Дончев и др.)
- Васил Попов, математик
- 1979 г.
- Минчо Минчев, цигулар
- 1980 г.
- Валентин Старчев, скулптор
- Димитър Бучков, машинен инженер
- Доньо Донев, художник-аниматор
- Научен колектив по енергетика (Росица Георгиева и др.)
- Румен Атанасов, инженер електротехника
- Манол Величков, инженер металург
- 1982 г.
- През 1982 г. два колектива от ЦИИТ са удостоени със званието „Лауреат на Димитровска награда“. За разработката на устройства и системи за подготовка на данни – Тихомир Топалов, Леон Маиров, Лиляна Танева, Атанас Михайлов, Витко Еленков, Владимир Червенаков, Бранимир Буюклиев, Велизар Чолаков. За системи за телеобработка и многомашинни мрежи – Илич Юлзари, Живко Железов, Венко Марков, Стоян Марков, Койчо Витанов, Видьо Видев, Недко Жилевски, Венелин Алтънов, Светла Басмаджиева, Божидар Райчев, Емил Димитров, Михаил Михайлов, Емил Йончев.
- 1984 г.
- Стоян Джуджев, музикален теоретик и педагог
- Димитър Шопов, химик и педагог
- Чужденци, наградени с международната Димитровска награда през 1984 г. за „тяхната обществено-политическа, научна и творческа дейност за мир, демокрация и социален прогрес в света“:[4]
- Николай Тихонов (СССР)
- Хафез Асад (Сирия)
- Шигеоши Мацумае (Япония)
- Дороти Ходжкин (Великобритания) – кристалограф
- 1985 г.
- Стефан Попов, архитект
- Теофан Сокеров, художник
- 1986 г.
- Авторски колектив на филма Борис I (Борислав Шаралиев, Анжел Вагенщайн, Венец Димитров)
- За Фамилия дискови запомнящи устройства и подсистеми с голям капацитет и висока скорост: Кръстьо Янев, Благой Цинкулов, Маргарита Терпешева, Камен Тенчев, Динко Люцканов.
- Леда Милева-писател
- Станислав Стратиев-писател
- Невена Коканова-актриса
- Александрина Милчева-оперна певица
- Павел Минчев-учен и изобретател
Носители с неуточнени години на връчване на наградата
[редактиране | редактиране на кода]- Никола Гюзелев, оперен певец
- Райна Михайлова, оперна певица
- Жоржета Чакърова, актриса
- Петър Гюров, актьор
- Георги Калоянчев, актьор
- Коста Цонев, актьор
- Методи Андонов, режисьор (посмъртно)
- Пеньо Пенев, поет (посмъртно)
- Николай Лилиев, поет
- Павел Матев, поет
- Дамян Дамянов, поет
- Йордан Радичков, писател
- Любен Станев, писател и сценарист
- Хаим Оливер, писател и сценарист
- Блага Димитрова, писател и сценарист
- Лъчезар Еленков, писател
- Георги Атанасов, художник
- Веселин Стоянов, композитор
- Васил Казанджиев, диригент
- Сава Гановски, философ и политик
- Минчо Минчев, електроинженер и педагог
- Николай Бешков, енергетик
- Атанас Бешков, учен-географ и педагог
- Иван Недялков, геофизик, посмъртно
- Асен Дацев, физик
- Кирил Попов, математик (2 пъти)
- Рада Балевска, зоолог
- акад. проф. Тодор Самодумов (1878 – 1957)
- Тодор Костов, оперен певец
- Владимир Базовски, съветски политик и дипломат
- Георги Белев, оперен певец
- Георги Раданов, актьор
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Петко Симеонов, наградите в НРБ
- ↑ Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 1, Издателство на БАН, София, 1980 г.
- ↑ Методиев, Момчил и др. Държавна сигурност: предимство по наследство. София, Институт за изследване на близкото минало, 2015. ISBN 978-954-28-1937-0. с. 442.
- ↑ Протокол №471 от заседанието на Политбюро на ЦК на БКП от 14 юни 1984 // Посетен на 31 януари 2013.[неработеща препратка]