Лавчани
| Лавчани Лавчани | |
| — село — | |
 „Свети Архангел Михаил“ | |
  Лавчани | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югозападен |
| Община | Кичево |
| Географска област | Горна Копачка |
| Надм. височина | 749 m |
| Население | 10 души (2002) |
| Пощенски код | 6261 |
| Лавчани в Общомедия | |
Лавчани или книжовно Лахчани (на македонска литературна норма: Лавчани; на албански: Llavçani) е село в община Кичево, в западната част на Северна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в областта Горна Копачка на левия бряг на река Треска (Голема).
История
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Лавчани е чисто българско село в Кичевска каза на Османската империя. Църквата „Свети Архангел Михаил“ е от началото на века.[1] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Лохчани (Lohtchani) е посочено като село с 18 домакинства със 70 жители българи.[2]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Лахчани живеят 384 българи-християни.[3]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Лахчени е чисто българско село в Кичевската каза на Битолския санджак с 55 къщи.[4]
Селото пострадва през Илинденско-Преображенското въстание.[5]
Цялото село e под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Лахчани има 440 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.[6]
Статистика, изготвена от кичевския училищен инспектор Кръстю Димчев през лятото на 1909 година, дава следните данни за Лахчани:[7]
| Домакинства | Гурбетчии | Грамотни | Неграмотни | ||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|
| мъже | жени | общо | мъже | жени | общо | ||
| 74 | 30 | 66 | 1 | 67 | 144 | 199 | 343 |
При избухването на Балканската война 19 души от Лавчани са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Лахчани като българско село.[9]
Според преброяването от 2002 година селото има 10 жители македонци.[10]
От 1996 до 2013 година селото е част от община Другово.
Личности
[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Лавчани
Димо Иванов, български революционер, в 1905 година е избран за член на Кичевския околийски комитет на ВМОРО[11][12]- Мате Яковлев Пейов, български революционер от ВМОРО[13]
- Паун Пейов, български революционер от ВМОРО[13]
- Софе Щерьоски (1949 – 1984), журналист и писател от Социалистическа република Македония
- Тасе Илиевски Андонов, български революционер от ВМОРО[14]
- Цветан Алексов, македоно-одрински опълченец, 33-годишен, бозаджия, 1 рота на 11 сярска дружина, Сборна партизанска рота на МОО[15]
- Янаки Янев (Наке Янев), български революционер, войвода на ВМОРО
- Янко Велянов, български революционер от ВМОРО[14]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Кичевско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 2013-02-12. Посетен на 15 март 2014 г.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 90 – 91.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 256.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 34. (на македонска литературна норма)
- ↑ Темчевъ, Н. Жертвитѣ при потушаване на Илинденското въстание // Илюстрация Илиндень 7 (147). Илинденска организация, Априлъ 1943. с. 16.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 154-155. (на френски)
- ↑ Стойчева, Станислава. Аспекти на грамотността на българското население в Македония (1878 – 1912), Македонски преглед, година ХХХVІІІ, 2015, кн. 2, с. 75.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 858.
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 22 септември 2007
- ↑ Николов, Тома. Спомени из моето минало. София, Издателство на Отечествения фронт, 1989. с. 384.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 62.
- ↑ а б Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том III, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
- ↑ а б Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том I, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 20.
| |||||||||||
