Мало Църско
| Мало Църско Мало Црско | |
| — село — | |
 Традиционна къща в Мало Църско | |
  Мало Църско | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югозападен |
| Община | Кичево |
| Географска област | Преко Турла |
| Надм. височина | 928 m |
| Население | 1 души (2002) |
| Пощенски код | 6255 |
| Мало Църско в Общомедия | |
Мало Църско или Горно Църско (на македонска литературна норма: Мало Црско; на албански: Cërscka e Vogël) е село в община Кичево, в западната част на Северна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в областта Горен Демир Хисар, макар и административно да се води кичевско село. От Кичево е отдалечено на 28 km.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]Според местната легенда в миналото Големо и Мало Църско били едно село, разположено в местността Гармаге. Неговите жители, за да избегнат честите грабежи се оттегли далече от пътищата в долините на планините Влак и Осой и формирали сегашните две села.[1]
В XIX век Мало Църско е чисто българско село в Демирхисарска нахия на Битолска каза на Османската империя. Църквата „Свети Георги“ е от 1848 година, църквата „Свети Илия“ е от 1933 година (или ΧΙΧ век[2]), а църквата „Света Неделя“ от началото на XX век.[3]
Според Васил Кънчов в 90-те години Церско е на хубаво място и има църква на гиздаво място, добро училище и 80 християнски къщи.[4] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Горно Църско живеят 250 българи-християни.[5]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Мало Църско е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 60 къщи.[6]
Цялото село e под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Мало Църско има 360 българи екзархисти и функционира българско училище.[7]
При избухването на Балканската война 16 души от Горно и Долно Църско са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
В 1961 година има 22 жители.[1]
Според преброяването от 2002 година селото има 1 жители македонец.[9]
| Националност | Всичко |
| македонци | 1 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
От 1996 до 2013 година селото е част от община Другово.
Личности
[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Мало Църско
дядо Андрей Петров Блажевски (Расолковски) (1861 – 1903), български хайдутин и революционер- Богой Симеонов (1885 – ?), български революционер
- Иван Анастасов, македоно-одрински опълченец, Трета отделна партизанска рота, Сборна партизанска рота на МОО, носител на орден „За храброст“ ІV степен, роден в Големо или Мало Църско[10]
Мито Пейовски (1932 – 2005), югославски дипломат- Мише Калчинов, български търговец, банкер и благодетел, от Големо или Мало Църско, починал в София[11]
- Симеон Танев, доброволец в четата на Иван Атанасов – Инджето през Сръбско-българската война в 1885 година[12]
- Тодор Шикалев (? – 1937), български революционер
- Христо, деец на ВМОК, делегат на Деветия македоно-одрински конгрес от Стара Загора, роден в Мало или Големо Църско[13]
- Янаки Анастасов, македоно-одрински опълченец, Трета отделна партизанска рота, Сборна партизанска рота на МОО, убит на 27 юли 1913 година, роден в Големо или Мало Църско[14]
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- „Устав на Мало-Църщанското Селско Благотворително Братство“, София, 1899 година в „Библиотека Струмски“
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Мало Црско // Мој Роден Крај. Архивиран от оригинала на 2018-11-16. Посетен на 15 ноември 2018.
- ↑ Николовски, Дарко. Иконите од црквата Св. Троица од селото Мождивњак, Крива Паланка // Патримониум.mk 7 (12). с. 195.
- ↑ Кичевско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 2013-02-12. Посетен на 15 март 2014 г.
- ↑ Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 23.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 240.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 15. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 172-173. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 887.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 23 септември 2007
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 22.
- ↑ Парцел 2 // София помни. Посетен на 9 януари 2016.
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 46.
- ↑ Спространов, Евтим. Дневник. Т. I (1901 - 1907). София, Македонски научен институт, 1994. ISBN 954-8187-11-6. с. 32.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 23.
| |||||||||||
